На 8 септември Православната църква почита Рождество на Пресвета Богородица

Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“.

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

– Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

– Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

– Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Сведения за празника

Този празник е първото събитие, свързано с Евангелието. Възпоменава се в настъпващата нова църковна година.

На този ден, по думите на молитвата, „Бог престол свят на земле Себе предуготовал“, защото Светата Дева като станала Божия Майка, станала сякаш Божий престол на земята. Родителите на Пресветата Дева били благочестивите Йоаким и Ана. Според преданието Йоаким произхождал от царски род, а Ана.- от първосвещенически род.

Празникът е установен от най-дълбока древност. Указания за него има у св. Иоан Златоуст, св. Прокол, Епифаний и блажени Августин. През пети век за него се споменава в служебника на Геласий. Тогава епископът на Константинопол Анатолий написал стихирите за Рождество Богородично.

Какво разказва Св. Писание

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведни Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род – рода на Давид. Анна – от свещенически род – рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението  на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при „златните порти“ ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие.

Анна родила светата Девица, на която дали име Мариам, което се тълкува „госпожа-надежда“. Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

 

Слово за Рождеството на Пресвета Богородица

Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава – Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване. И както палатите на земните царе се изграждат от най-изкусните майстори и от най-скъпоценни материали и се издигат на най-високото място, като са по-прекрасни и по-обширни от всички други човешки жилища, така подобавало да се създаде и палатът, който трябвало да стане вместилище на славата на Небесния Цар.

Във Ветхия Завет, когато Бог пожела да живее в Йерусалим, Соломон Му издигна храм, като повери съграждането му на най-изкусния строител Хирам, който беше изпълнен с художество, разум и знание за всяко дело. А храма съгради Соломон от най-скъпоценни материали – с превъзходен камък, с благовонни дървета: кедър и кипарис, докарани от Ливан, и с чисто злато. Той го издигна на най-високото място – на хълма Мория6. Храмът бил още по-прекрасен и поради това, че върху стените му били изработени изображения на херувими, на различни дървета и плодове. Той бил толкова голям, че в него свободно можело да се вмести цялото множество на Израилския народ. И върху него слязла славата Господня – в облак и огън. Но този храм не бил достатъчен, за да вмести в себе си Невместимия Бог. Соломон Му издигнал храм, но Всевишният не в ръкотворни храмове живее. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка“?

И ето – Бог благоизволи, в началото на новозаветната благодат, да бъде създаден неръкотворен храм – Пречистата, Преблагословената Дева Мария. А от кой строител беше съграден този храм? Наистина – от най-премъдрия, от Самата Премъдрост Божия, както говори Писанието: „Премъдростта си съгради дом“ (Притчи Сол. 9:1). А всичко сътворено от Премъдростта Божия е прекрасно и съвършено! И понеже Божията Премъдрост създаде одушевената скиния на Словото, затова се и съгради съвършен храм за съвършения Бог, пресветъл палат за пресветлия Цар, пречист и неосквернен чертог за пречистия и нескверен Жених, непорочно жилище за непорочния Агнец. Защото верен е Свидетелят на небесата, Който говори към Нея: „Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе“ (Кн. пес. 4:7)! И светият Дамаскин пише: „Цяла – чертог на Духа, цяла – град Божий, море на благодатта, цяла – доброкрасна, цяла – любезна на Бога“.

 

А от какви материали беше създаден този палат? Наистина – от най-скъпоценни, защото произлезе, като – от скъпоценен камък, от Давид, който със сложения в прашката си камък, предобразяващ Камъка-Христа, порази Голиат; и като от благовонно дърво кедър и кипарис, се роди светата Дева-Богородица от архиерейски род, принасящ благовонни жертви Богу.

Нейният баща – светият праведен Иоаким бил син на Варпафир, който произхождал от Давидовия син Натан, а майка й – светата праведна Анна, била дъщеря на свещеник Матан, от Аароновото коляно. Значи Пречистата Дева произхождала, по баща, от царски род, а по майка – от архиерейски. О, от какви предрагоценни съставки – говоря за пречестното произхождение – се създаде одушевеният палат на Царя на славата! И както в Соломоновия храм съграденото от камък и дърво придобило особенна ценност от чистото злато, с което било позлатено; така и в рождението на Пресветата Богородица благородството на царския и архиерейския й произход още повече заслужило почит, поради целомъдрието на нейните свети родители, което е по-скъпо, отколкото съкровища от сребро и злато, по-ценно от драгоценни камъни и всичко честно не ще се сравни с него. Защото Пресветата Дева се родила от целомъдрени родители, което превъзхожда всяко благородство.

Затова светият Дамаскин, като се обръща към светите праведни Богоотци, говори така:

„О, блажени съпрузи, Иоаким и Анна! Наистина вие, според плода на вашата утроба, се явихте непорочни, според словото на Господа: „по плодовете им ще ги познаете“. Вие имахте живот, угоден на Бога и достоен за Родената от вас. Защото, като живяхте целомъдрено и праведно, от вас произрасна съкровището на девството – говоря за Девата: преди Рождеството Дева, в Рождеството Дева, след Рождеството Дева, и винаги  Дева, едната приснодевстваща – и с ум, и с душа, и с тяло. Подобаваше девството, от целомъдрие родено, да бъде принесено за плътта на Самата Единородна Светлина! О, двоице най-пречисти словесни гургулици, Иоакиме и Анно! Вие, като съблюдавахте целомъдрено закона на природата, божествено се сподобихте с преестествени дарове и родихте на света Девата – Божията Майка! Вие, като живяхте благочестиво и праведно в човешкото естество, родихте Дъщеря по-честна от ангелите и сега владичестваща над ангелите. О, най-прекрасна и пресладостна Отроковице! О, крине, произрасъл посред тръните от най-благороден царски корен! С теб се обогати царството на свещенството“!

С тези слова свети Йоан Дамаскин ясно показва от какви родители е родена Божията Майка, от какви прескъпоценни съставки е устроен палатът на Небесния Цар.

 

А на какво място се издигна този одушевен палат? Наистина – на най-високото, защото църквата дава за това следното свидетелство: „наистина – по-високо от всички си чиста Дево“; но по-високо  не по място, а по добродетели и по висотата на Божиите дарования. А мястото, където се родила преблагословената Дева, бил неголям град в Галилейската земя, наречен Назарет, който бил подчинен на големия град Капернаум. Неговите жители били презирани, поради което и за Христа беше казано: „от Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46). Но Господ, „Който живее във висините“ и милостиво гледа към смирените, благоизволи Неговата Пречиста Майка да се роди не в Капернаум, който в гордостта си се превъзнасял до небесата, а в смирения Назарет, „защото което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога“ (Лук. 16:15), а презираното и унижаваното от тях е високо и скъпоценно пред Него.

Самото име на Назарет при това изобразява висотата на добродетелите на Пречистата Дева. Защото, както в Своето Рождение Господ чрез Витлеем, което означава „дом на хляба“, тайно предобразил това, че Той е Хлябът, слязъл от небето, за да насити човеците и за да им даде живот; така и в Рождението на Своята Пречиста Майка Той чрез Назарет изобразява нейната висота. Защото наименованието „Назарет“ означава цъфтящо, оградено, увенчано и съкровено място; и всичко това ясно предизобразява Пресветата Дева. Тя е цвят, процъфтял от неплодната и изсъхнала утроба; цвят – неповяхващ, винаги цъфтящ в девство; цвят – благоухаещ, родил благоуханието на Единия Цар; цвят, който принесе преблагоуханен плод – Христа, Господа Бога!

Тя е осветена от благодатта на слезлия върху Нея и осенилия Я Дух Свети и е по-свята от всички светии, понеже е родила „най-светото от всички светии Слово“.

Тя е изключена от числото на грешните земнородни, бидейки чиста и непорочна; и не само, че Тя Самата е чужда на греха, но и грешните издига от техните беззакония, както се обръща към нея и Църквата: „радвай се ти, която извличаш от делата на тинята“!

Тя е увенчана със слава и чест: увенчана е със слава, защото произрасла от царски корен, а увенчана е с чест, защото произлязла от архиерейски род. Увенчана е със слава, защото произлязла от целомъдрени родители; а е увенчана с чест, защото била почетена с благовещението и служението на архангела. Увенчана е със слава като Майка Божия, защото какво може да е по-славно от това? Увенчана е с чест като Приснодева, защото кое може да е по-честно от това – да пребъдеш и след рождението дева? Увенчана е със слава, „по-славна от серафимите“, като серафимски възлюбила Бога. Увенчана е с чест, „по-честна от херувимите“, като превъзхождаща херувимите в мъдростта и познанието на Бога; „а слава и чест и мир всекиму, който прави добро“ – казва апостолът (Рим. 2:10).

Но ще се намери ли някой от земнородните по-добродетелен от Пречистата Дева? Тя спазила всички Господни заповеди, изпълнила цялата воля на Господа, всички Негови наставления опазила, всички Негови слова скрила в сърцето си, проявила към ближните си всякакви дела на милосърдието. Поради това тя достойно е увенчана като Подателка на милост. Тя е и като някакъв тайник, защото пазела богатството на своето девическо целомъдрие толкова старателно, че дори и на ангела не поискала да го повери; защото като видяла ангела, тя се смутила от неговите думи и размисляла – какво ли би трябвало да означава неговото приветствие.

Всичко това Назарет предизобразил за Пресветата Дева, чрез своето наименование. И кой не ще каже, колко високо се издигнала тази скиния Христова, според добродетелите си и според Божиите дарования? Тя е висока, защото е дарувана от небето, макар и да се родила на земята от земнородни. От небето, защото, както говорят някои от богопросветените мъже, архангел Гавриил, който благовестил на Захария за Иоановото рождение (Лук 1:5-25), благовестил и на Иоаким и Анна за зачатието на Пресветата Богородица и донесъл от небето преблагословеното Й име, казвайки на неплодната майка: „Анна, Анна! Ти ще родиш преблагословена Дъщеря, и ще се нарече името й: „Мария“. И така тя без съмнение може да бъде наречена свят град, нов Йерусалим, „слизащ от Бога, от небето“ (ср. Откр. 21:2), Божия скиния. Висока е тази Божия скиния, защото, като роди Царя Христа, тя се възвиси повече от серафимите. О, висота, трудно достижима за човешките помисли!

 

А каква е красотата на този мислен Христов палат! За това чуй същия този сладкогласен Йоан Дамаскин, който Я възпява така:

„Тя е принесена на Бога, Царя на всички, облечена в благолепието на добродетелта, като със златна дреха; украсена е с благодатта на Светия Дух и славата й е вътре в нея: защото както славата на всяка жена е нейният мъж, който идва отвън, така – славата на Богородица е вътре в нея, тоест плодът на нейната утроба“.

И още говори Дамаскин, обръщайки се към нея:

„О, Дево Богоблагодатна, свята Църкво Божия, която духовно съгради Сътворилият света, Премъдрият Творец на света и се всели в нея! Не със злато, не с бездушни камъни е украсена тя, но вместо със злато, сияе с Духа, вместо скъпоценни камъни, има в себе си многоценния бисер – Христа“.

Това украшение на новата скиния е несравнимо по-прекрасно от благолепието на Соломоновия храм, в който били изобразени подобия на херувими, дървета и цветя. Но и в тази одушевена Църква, в Пречистата Дева, ясно се вижда херувимският образ; защото по своето херувимско житие тя не само била равна на херувимите, но и ги надминала. Ако Църквата има обичай да нарича някои светии херувими, пеейки: „Как да ви назовем вас, светии: „херувими“ ли, тъй като върху вас почива Христос?“; то колко повече светата Дева-Богородица е достойна да се нарече „херувим“, защото в нея Христос слезе със Своето тяло и Бог седна на пречистите Й ръце, като на престол, и Девата стана херувимски престол. Тя има в себе си и подобията на благоплодните дървета, като духовно стана плодовита маслина в Божия дом и цъфтяща палма, поради което и сега бива наричана „живоносна градина“, когато Църквата пее: „Бог, Който (върши) чудеса, направи да произрасте за нас от неплоден корен живоносна градина – Своята Майка“.

Всичко това се говори за нейната духовна красота. Но тя не била лишена и от телесна красота, както за това свидетелстват много църковни учители – че по цялата вселена не е имало и не ще има такава прекрасна дева, каквато била светата Дева-Богородица, която, като видял, свети Дионисий Ареопагит щял да нарече „Бог“, ако не бил познал вече преди това Бога, роден от нея. Защото Божествената благодат, с която тя била изпълнена отвътре, просиявала и върху нейното пресветло лице. Такъв палат приготви за Себе Си Небесният Цар – палат, прекрасен по душа и по тяло, „като невеста, пременена за своя мъж“; при това, палат пространен: „утробата и по-пространна от небесата направи“ и в нея се вмести „невместимият Христос Бог“.

 

Царските палати обикновено се строят просторни, така че да могат да вместят в себе си не само царя, но и множеството предстоящи пред него слуги и прииждащите отвсякъде хора. Обширната скиния (обител) на Словото, Пречистата Дева, вмести в себе си не само Бог-Слово, като – Цар, но и нас – стичащите се към Вселилия се в нея Божии раби; Бог тя вмести в утробата си, а нас – в своето благоутробие. Избраният съсъд Божий, свети апостол Павел, движен от любовта, говори на своите възлюбени чеда: „сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас“. Но у кого от светиите може да се намери такова пространно благоутробие, подобно на – Марииното благоутробие в Бога? Тук се вмества и целомъдреният, а и грешният не се отхвърля. Каещият се има в нея своето място, а и за непокаялия се и отчаяния тя е отворено пристанище, подобно на това, както Ноевият ковчег бил пристанище не само на чистите, но и на нечистите твари. В нейното благоутробие свободно се приютяват всички скърбящи, обидени, гладни, странстващи, бедстващи, болни: защото не може да не бъде милостива тази утроба, която роди за нас благия Бог.

Палатите на земните царе се охраняват от въоръжена стража, която не допуска вътре всеки, който желае да влезе в тях, но го задържа и внимателно разследва откъде и защо идва той. А одушевеният палат на Христа – светата Дева, макар че е обкръжена от херувими и серафими и от безчисленото множество на ангелите и светиите, но никой не е възпрепятстван да влезе в дверите на нейното благоутробно милосърдие, ако само поиска това: нито има стражи, които да отблъскват, нито воини, които да прогонват и да разследват кой за какво идва, но всеки влиза през тях безпрепятствено с молитвата си и приема дар, според благопотребното си прошение.

И така – да прибягваме към милосърдието на Родената от неплодна утроба, с такова приветствие:

Радвай се, всенепорочна палато на Царя на всички! Радвай се, вместилище на Бог-Слово, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, и на Тебе ­ Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия Дух ­ ние смъртните възнасяме слава и чест, во веки! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Традиции и обичаи и обреди

На Малка Богородица не се върши домакинска работа.

Макар и наречен от народа ни „Малка Богородица” – вероятно заради това, че на него се почита раждането на едно свято момиченце, предназначено да стане Божия майка – това все пак е един от големите празници в годишния кръг.

Християните обичат и дълбоко почитат този празничен ден.

По народна традиция на него отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария.

На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други.

Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.

8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.

В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.

Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица.

В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.

Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.

Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.

Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки.

Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.

Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва.

Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.