Паркът над Белица – образец на грижа за животните
-
- август 22, 2019
Смесени чувства, предизвикани от едно посещение
Ако човек иска не само да разбере, но и да види какво означава хуманно отглеждане на животни, трябва да посети „Парк за танцуващи мечки“ над град Белица.
Впрочем, името на парка не е съвсем точно – в него би трябвало да се използва не сегашно деятелно, а минало деятелно причастие – танцували мечки, тъй като тук те именно от това са спасени, от предишното принудително „танцуване“, което не е било нищо друго, освен израз на причиняваната им болка.
Паркът е изграден през 2000-а година от дарения. Това е начинът, по който се издържа и сега, като основните спонсори са австрийската фондация „Четири лапи“ и тази на Бриджит Бардо.
Според Величка Тричкова – организатор реклама и образование в парка, засега финансови проблеми няма. Колкото до входната такса, тя се влага предимно за образователни цели – използване на интерактивни средства за осведомяване на посетителите и увеличаване на информационните табели.
Посещението в парка е винаги с гид, който разказва за биологичните особености на вида и за всичко, свързано с живота на тукашните обитатели.
От 2008-а година насилието над кафявите мечки у нас е забранено и наказуемо, но паркът е продължил и продължава да помага на изпадналите в беда представители на този животински вид.
През 2009-а година са спасени две сръбски мечки, които са били принуждавани „да танцуват“, а през 2017-а – албанските Рико и Йета.
„Ние не сме спрели да помагаме. И към днешна дата получаваме сигнали дори от зоологически градини в България и чужбина. Преди години приютихме две мечета от Пловдивската зоологическа градина, където те са живели в малка тясна клетка – само няколко квадратни метра, покрити с бетон и заградени с решетки. Ситуацията се повтори и с бивши обитатели на Русенския зоопарк“, разказва Вили Тричкова.
А условията наистина отговарят на всички изисквания за реадаптация на някога откъснатите от естествената си среда животни. Тук те не само че живеят в самата планина, нашироко и до водни площи, но са и постоянно обгрижвани.
Освен на специален хранителен режим, включващ съответно за сезона количество плодове, зеленчуци, хляб, риба, месо, орехи, мед, те се радват и на постоянни медицински грижи, полагани от ветеринар, а при нужда – и от специализирана клиника в София. Паркът разполага с линейка за мечки. На място също идват специалисти, дори и от чужбина.
Веднъж годишно се прави основен медицински преглед на всяко животно. С помощта на ехограф, а при нужда – и на скенер, се оглеждат вътрешните органи. По веднъж в годината идва и зъболекар. Мечките се упояват и зъбите им се поправят.
„Пациентите“ на парка са доста възрастни. Най-старият е на близо 40 години при средна продължителност на живот в природата 20 – 25 години. Мишо например е на 32 и страда от артроза и артрит. Обяснението на специалистите е, че като малък е бил принуждаван прекалено дълго да стои на задните си лапи.
Тръгваме си от необичайния парк раздвоени – с гордост от човешката грижа за животните и с мъка за многото стари и немощни хора у нас…
Be the first to leave a review.
