Село Долен – двеста години назад и няколко скока напред

Село Долен, до Гоце Делчев е магическо място. Къщите тук са запазени от преди 100-200 години, но времето не е спряло – прогресивни идеи и техники вдъхват нов живот на селото, с уважение към старите му традиции. В село Долен се почувствах у дома си – рядко съм срещала толкова мили и приветливи хора. Затова исках да споделя преживяването си.

Преди време много исках да отида до популярните села Лещен и Ковачевица (които и този път ми се изплъзнаха – накрая ще видите защо). Но понеже търсех места за настаняване в последния момент, най-близката хубава къща беше Портите, в село Долен. Във Фесйбук страницата на къщата има фотографии на емблематични възрастни хора от селото, а и на самото населено място. Почувствах някакво силно привличане към тези образи и записах „Портите, село Долен“ с удебелени букви в списъка на местата, които искам да посетя. Миналата седмица това най-после се случи и се оказа едно преживяване пълно с неочаквни обрати – от умилителни, през ужасяващи и връщащи вярата в човечеството.Ето и историята, а щом стигнете до края ѝ, ще ми е много интересно да споделите какво мислите и дали бихте отскочили до това местенце.

Как се стига

Село Долен се намира на около 230 км. от ценътра на София, но се стига за около 4 часа, тъй като пътят след най-близкия град – Гоце Делчев (на 3о км. от Долен), е стръмен и тесен.

Първо ще стигенте до новото село Долен. Отляво на площада има чешма с вкусна питейна вода, а отдясно – два пътя. Хванете този, който започва при табелата „Архитектурно исторически резерват Долен“. Само след няколко минути ще се отзовете в приказка.

Село Долен

Въпреки че пристигнахме по тъмно, магията на село Долен се усеща с всички сетива, дори на приглушеното улично осветление. Калдъръменият път на старото село ни отведе до кръстопът, където намерихме дома си за следващите няколко дни – Портите. Още с влизането ни направи впечатление, че атмосферата не е нито хотелска, нито като къща за гости, а по-скоро сякаш отиваш при стар приятел. Някой квартален, който не си виждал от години, и сега навестяваш новият му селкси живот. Настанихме се в една от удобните, минималистични стаи, и изморени от път заспахме дълбоко, в успокояващата прегръдка на Родопите. А щурчетата и нощните птици измиха града от съзнанията ни.

На следващата сутрин се събудих с онази лекота, която само планината и отдалечените места могат да ти дадат. Гледам през прозореца и не мога да се нарадвам – утринното слънце огрява бели фасади, дървени кепенци и покривни тикли, грижливо подредени сред зеления килим на долината. Сякаш съм разгърнала страниците на някоя приказва за Възрожденска България, и не щеш ли се е отворил портал назад във времето, гмурнала съм се вътре и ето, сега съм тук – седя на родопските черги и слушам чановата песен някъде в далечината.

Благодарение на статута си като „Архитектурно исторически резерват“, село Долен е запазило автентичния си облик. Не само местните, но и много новодошли чужденци, които сега живеят тук, са мотивирани да запазят чудния дух на селото. Например издигат или реставрират стените на къщите си с каменен зид, глина и слама, както са правили едно време, но с нови, по-ефективни техники. Така се ражда един хибрид от стар стил, нови методи и артистичен замах, с уважение към традициите.

Заради фестивалите, които са се организирали в село Долен, тук са построени амфитеатър (дори има бекстейдж!) и по-малка сцена. Те са ицяло от естествени материали, а формите им напомнят за психаделичните скулптури, които се изграждат на сай-транс фестивалите. Всичко е сътворено в поклон пред природата и с много въображение. Дори да не сте кой знае какви фенове на архитектурното богатство, се хващам на бас, че къщите в село Долен ще ви омагьосат!

Сега населенито тук наброява не повече от 300 души. Но допреди 30-тина години село Долен е имало около 2 500 жители и е било киноцентърът на областта. Бай Илия, който дойде на гости в Портите една вечер и ни почерпи с пивката си домашна гроздова, разказа как от цялата област филмовите ленти са пристигали първо тук, а след това, с кон и каруца, потегляли за другите села. По онова време основно препитание били животновъдството и земеделието, сеело се и много тютюн.

Днес, както в повечето села, са останали най-вече старите, а част от къщите са залостени и чакат някой да стопли стените им, да запали ново семейно огнище на чардака. Дали заради чудната архитектура, природата или енергията на село Долен, която те кара да се чувстваш сред свои, тук идват все повече млади хора. Обикновено са от София или някъде по широкия свят (има америнаци, испанци, французи, евреи), а идеите и образованието им помагат да вдъхнат нов живот на село Долен.

Портите

Къщата е построена през 1911 г. и през времето била различна неща, включително туристичекса спалня. След като години наред пустяла, я е наело софийско семейство – ентусиаст и съпругата му – художник. Така че Портите със сигурност не изглежда като поредния банален хотел, който може да бъде навсякъде. Тук ви посрещат причудливи скултури в т.нар. “upcycled” стил (стари предмети с ново приложение). Тези са сред любимите ми:

Пълно е и с всякакви други съкровища, като стари видеокамери, списания „Наука“, грамофон и плочи. Все пак мястото е просторно и не създава усещането, че е претъпкано с предмети, дори напротив – те са само любопитен акцент.

Дворът на Портите е голям, пред него красиво се стели хоризонтът, а кучетата са добре дошли, стига да са възпитани. Мега, която невинаги се разбира със себеподобните си, сформира глутница с 2 местни кучета в двора, а Павката се наслаждаваше на външния хамак в компанията на Стайнбек (дори под дъжда), докато аз разположих лаптопа си върху удобна маса на верандата. Така че всички бяхме щастливи. Много ми хареса, че в къщата има просторна кухня, в която се готви комфортно, защото обичам когато пътувам да имам и тази опция.

Освен всичко останало, Мира, приятелка на собствениците, която с усмивка се представя като „ханджийката“ е изключително мила, отвзивчива и създава още по-уютно атмосфера, така че единственото, за което съжаляваме, е че нямаше как да останем по-дълго.

Баба Джушка – Master Chef-ът на село Долен

В Портите няма готвач, както и в другите гъщи за гости наоколо, но за сметка на това село Долен си има свой собствен Master Chef. Само дето никакви телевизионни формати на могат да стъпят на малкия бръст на баба Джушка! Не познавам човек, колкото и „зарибен фитнес манияк“ да е, който да не таи любов към мекиците. Но сега разбрах, че докато не похапнете от мекиците на баба Джушка, все едно изобщо не сте яли мекици. Прави ги по специална рецепта, която научила от нейната баба, и ги сервира с домашно сладко, сирене или боров мед. Опитахме и страхотния пататник, който също е от изцяло местни продукти – тоест картофите са си на бабата, а яйцата и останалите продукти – от съседите. Хипстърските заведения в София просто нямат шанс.

Внукът на баба Джушка Мартин учи медицина в София, но ѝ помага през цялото лято и знае много за историята на селото (дори ни показа сабята на войвода, която са намерили заровена под къщата), така че ако сте там, непременно го разпитайте. Самата баба пък е най-лъчезарната и прекрасна възрастна жена, която можете да си представите!

Неволи в „Градище“ или как едно тракийско светилище ни върна вярата в човешкия род

На последния ден в село Долен, решихме, че е време най-после да посетим останалите емблематични места в района – праисторическото и тракийско светилище „Градище“, а след това селата Ковачевица и Лещен.

В паркът „Градище“ можете да се разходите по маркирана пътека, с множество дървени стълбички и парапети, за около час-два. Някои от огромните скали приличат на лица, други на гъби или животни, но правила няма и можете да оставите въображението си да развихри на свобода.

15-тина минути навътре в парка, докато спусках първата по-стръмна стълба от скалите надолу към гората, чух виене и скимтене. Това обаче си е отделна история. За да прочетете какво се случи, защо бяхме изплашени почти до смърт и как си върнахме вярата в човечеството – кликнете тук.

Въпреки плашещото изживяване, нямаме търпение да се върнем в местността – отново да се насладим на тихите улички в село Долен, да се полюлеем на високата люлка в двора на Портите, да хапнем при баба Джушка, а може би дори най-после да стигнем до Лещен и Ковачевица.

Вестник “ Топ Преса „