Проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград: В новите учебници липсват факти и оценка за тоталитарния режим

През новата учебна 2019/2020 година десето­класниците ще изучават тоталитарния режим в Бълга­рия и понятия като комуни­зъм, репресивен апарат, „Наро­ден съд“, терор, атентат. Един от инициаторите на промените на учебните плано­ве проф. Евели­на Келбечева от Американския университет в Благоевград съ­общи, че учите­ли от страната, които оценяват новите учебни­ци, са изказали съображения по тях.

„Има неща, които ги смуща­ват и ги карат да смятат, че няма да се постигне качествено ново препода­ване по история, каквато беше амбицията на тази програма“, каза Келбечева.

– Проф. Келбечева, какво е смущаващото в новите учебници по история?

– По принцип учебниците формално спазват програ­мата, която беше приета след много ожесточени дис­кусии. Аз също се запознах с учебниците, по които учите­лите в момента дават своята оценка. Това не са учебници по „История и цивилизации“ – те претендират да са таки­ва, но липсва теоретична­та норма и съдържанието, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиките им, да покаже както онасле­дяването, така и потъпква­нето на ценностите.

– Дайте по-конкретни при­мери, моля.

– В тази рамка липсват основните социокултурни процеси, които маркират различните епохи в българ­ската история. Например това, което става на 9 сеп­тември 1944 г. с окупацията от Червената армия – между другото термин, който ярост­но беше отхвърлен от исто­рици, свързани с бившата БКП, и не влезе в програ­мата, макар че то е ясно, че сме окупирани от Червена­та армия, за което плащаме милиарди. За това нищо не е споменато. Тези фундамен­тални социокултурни про­цеси, които сменят многове­ковни традиции, манталитет и стереотипи на българско­то общество – това отсъства като разказ, като извеждане на огромните исторически разлики между тези епохи. Сега говорим много за евро­атлантически ценности, но и те някак си формално са показани. Да не говорим, че през целия период от 1944 до 1989 г. става дума за по­тъкване на човешки права – това е смешно дори като формулировка, защото ние знаем, че при тоталитарна система няма никакви чо­вешки права или те са мно­го ограничени. Изразът „По­тъпкване на човешки права“ е подмяна.

– Има ли опасност тогава заложените в програмата нови понятия и подробнос­ти за тоталитарния режим у нас да не бъдат коректно преподавани на учениците заради учебниците?

– Това е много, много до­бър въпрос, защото програ­мата се смята за закон и учебниците би трябвало да я следват. Термините – да, не липсват, но въпросът е как са изведени, каква част от тях са покрити с факто­логия. Най-голямата ми критика към учебниците е, че са небалансирани най-ос­новните исторически проце­си. В петте учебника, които видях, няма и дума за една от най-тежките форми на те­рор – която е над т.нар. без­следно изчезнали без съд и присъда след 9 септември до края на октомври – нача­лото на ноември, когато започва т. нар. законова форма на преследване на политическите опо­ненти на режима.

По данни, които бяха изнесени веднага след 10 ноември 1989 г. от то­гавашния вътрешен ми­нистър, те са между 18 и 30 хиляди души. Масови гробове се откриват на­всякъде и това е страш­ното на този терор – че обхваща цялата страна и внася такъв страх и ужас, който е несравним с нищо. Това обезглавя­ване на местния поли­тически и културен елит доказва колко масово и методично се прави това унищожаване и всичко е заповядано от Москва. Лично Георги Димитров следи този процес и казва, че тряб­ва да се реже до дъно. Размерът на терора е ужася­ващ, а просто няма и дума за него в учебниците.

Макар че присъстват тер­мините за репресивен апа­рат, тоталитарна държава и т.н., много неадекватно е представен и проектът за присъединяването на Бълга­рия към Съветския съюз, т.нар. шестнадесета републи­ка. Всички документи могат да се видят и онлайн, но въпреки всичко това е явно ужасно неудобен момент за свързаните с някогашна­та БКП и се интерпретира колко велик държавник бил Тодор Живков и как предло­жил на Москва присъединя­ване, защото знаел, че няма да бъде прието. Това е, меко казано, несериозно.

Почти нищо не се говори за самата комунистическа идеология. Ние много на­стоявахме да се разбере същността, античовешката същност на тази идеология. Отсъстват и други фрапант­ни неща. Съвсем накратко се споменава нещо за нала­гането на атеизма, за новите социалистически ритуали, но липсва непрекъснатата линия на разбиване на всич­ки религиозни организации – и Българската православ­на църква, и католическа­та, и протестантската, и ар­менската. Да не говорим за преследването на мюсюл­маните и тоталното инфил­триране в агенция „Държав­на сигурност“.

За т. нар. възродителен процес се говори само за 1985-1989 г., а на младите хора трябва много дълго да се обяснява за цинично наречената „голяма екскур­зия“, когато 300 хиляди наши сънародници бяха принуде­ни да отидат в Турция. Няма нито дума за непрекъсната­та политика на асимилация на малцинствата. Имаше преименуване на българите мохамедани, имаше бунто­ве в Родопите, при ромите този процес мина някак си по-незабележимо и гладко. Но отново казвам – в учеб­ниците не се вижда тази по­стъпателна линия на непре­къснато ограничаване на техните права, а целта беше унищожаването на тяхната идентичност.

За лагера в Ловеч няма информация, само едно из­речение. В същия момент авторите говорят за либера­лизация на режима.

– На какъв етап са учебни­ците и ще бъдат ли редакти­рани?

– В момента всичко зависи от Министерството на об­разованието и науката. Не мога да отговоря на този въ­прос подробно.

Въпреки претенциите, че това е „История и цивилиза­ции“ и обучаваме децата на много по-широко виждане на историческите процеси, както винаги, културата е в края и някак си е маргина­лизирана. Като постижения са посочени имената на няколко от най-известните оперни певци на България, сред които Борис Христов, но нито комунистическа­та партия, нито държавата имат някаква заслуга за не­говото развитие и присъст­вие на световните сцени. От друга страна пък – никой не се е сетил да сложи най-из­вестния българин в момента – Христо Явашев-Кристо – той е човек, който направи епо­ха в съвременното изкуство и навсякъде след името му се появява „роденият в Бъл­гария съвременен артист“.

Ето как се мисли в клише­та и канони, а аз се надявах, че тези учебници ще бъдат много по-разкрепостени. Виждам преповтаряне и пре­потретване на старите схе­ми. Разбира се, учебниците са писани от професионали­сти – хора, които добре вла­деят изкуството на монтажа и могат формално, следвай­ки програмата с всички тер­мини, така да направят ба­ланса, че някои неща освен тези фрапатни пропуски да изчезнат.

Когато се говори за т. нар. преход – ако прочетете какво е писано за правителството на Жан Виденов, ще ахнете. Имало дълбока криза, той се опитвал да прави реформи, но не успял и затова подал оставка – никакво спомена­ване на зърнената криза, никакво споменаване на хиперинфлацията, а факти­чески – петия фалит. Да не говорим, че изобщо не се говори за икономиката на социализма като икономи­ка на невъзможност, това е неработеща икономика. Го­вори се за реформи, но не се казва едно изречение – тази икономика не работи. Тя не може да просъществува.

Явно поради автоцензура и свръхпредпазливост се учеща пазене на авторите от категорични оценки за от­делни периоди, въпреки че и в глобален, и в национален план не може бъде прикри­ван например характерът на тоталитарната диктатура в България.

– Подготвени ли са учите­лите да преподават за този период?

– Имам лични наблюдения. В института за преквалифи­кация в Банкя над 700 учи­тели минаха на тримесечни преквалификации. Хората, които се заеха с тази задача, са утвърдени изследовате­ли от водещи университети и БАН, шефът на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. Анонимната оценка на учителите бе между 5 и 6, има само два негативни отзива. От една маргинална партия „Възраждане“ обаче направиха скандал с абсолютни лъжи в медии.

Това бе един от­ворен диалог с учи­телите и не е имало никакво налагане, а събеседване с изна­сяне на последните постижения на бъл­гарската историог­рафия. Учителите по история са над 5000 и много от тях искат това да продължи. Надявам се, че ми­нистерството ще го продължи.

Ефективното обра­зование е симбиоза­та между учителя и ученика, а любопит­ството на младите може да бъде раз­палено прекрасно, като се знае как да се поднася матери­алът. Мен ме сму­щава в цялата пара­дигма на правене на учебници, липсата на жив език, малкото сви­детелства от епохата. Няма включени човешки съдби, спомени. Промяната на ман­талитета, дълбоката травма от репресиите, ужасяващият страх, в който живеехме, и обидата от лъжата – това го няма.

Помним каква истерична реакция имаше БСП срещу новата програма по история, но какво правят потомци­те на хората, които са били унищожавани и душевно, и физически по време на ре­жима? Къде са тези, които настояват за политическа справедливост и истина? Къде е онази част от българ­ското общество, която знае истината за престъпленията на комунизма? Това са хора­та, които могат да участват в този дебат, в създаването на памет.

Здравка Антонова

Вестник “ Топ Преса „

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one