Немския мореплавател Доминик Гьорлиц ще докаже на практика тезата на Тодор Узунов, че на „Златната чиния“ от Варна е изобразен плавателен съд
-
- юли 7, 2019
Европа и Светът са в очакване на старта на Мисия „Абора IV“ на немския мореплавател Доминик Гьорлиц, който построи тръстиков кораб на Белославското езеро.
В миналото той е част от екипа на великия мореплавател и пътешественик Тур Хейердал, който прекоси Тихия океан на тръстиков сал за да докаже, че в древни времена човекът е бил мореплавател. „Човекът е опънал платно преди да оседлае кон“ – казва той!
Тръстиковата лодка в етап на изграждане на Белославското езеро.
Сега Доминик Гьорлиц има за цел да докаже, че в древността са съществували търговски контакти между обществата от Черноморския басейн и Египет. Но той ще докаже на практика и тезата на Тодор Узунов, че на артефакт от Варненския исторически музей, наричан популярно „Златната чиния“ е изобразен тръстиков плавателен съд.
Самият Тодор Узунов е роден в с. Сатовча през 1964 година. Завършил е средното си образование в местната гимназия. Съученици и приятели пазят най-добри спомени за него и семейството му, въпреки че преди много години е напуснал родния край и живее в София. За сатовчанци той е един изключителен талант – художник, музикант и изследовател, и макар да не живее от години в родното си Сатовча, хората като чуят името му, го свързват именно с таланта и славата на семейството като една от най-прогресивните и интелигентни фамилии.
САТО пък е сдружението председателствано от Тодор Узунов .То е сдружение на български интелектуалци – писатели, историци, художници, музиканти и журналисти. Може да се каже, че статутът му е международен, защото под формата на асоциирани членове в него участват професионалисти и любители от над 20 страни. „САТО е нещо като малка академия на науките, но на доброволни начала. Целта, която обединява всички ни, е разглеждането на особени аспекти от историята и културата, които обхващат пределите на повече от една страна“ споделя Узунов.
По този повод ние от Топ Преса поканихме Тодор Узунов да ни разкаже повече за това свое изследване.
Г-н Узунов, за нашата аудитория ще е любопитно да споделите как стигнахте до това заключение?
Да се докаже подобно нещо е трудно и често почти невъзможно. Историята се бори с много подобни въпроси, които остават нерешени докато не се появят неоспорими доказателства в подкрепа на някакво хрумване. Такова беше и моето при първото ми посещение преди много години във варненския музей. Под витрината имаше голяма, красива керамична чиния, която бе декорирана със злато и изобразяваше нещо подобно на кораб в четири размножения. Разбира се, човекът е преди всичко недоверчиво същество и не хуква подобно на Архимед с възклицания – „Еврика“, особено този, който добре знае, че за подобно нещо са необходими ред доказателства. Нерешеният въпрос е като непрочетена книга в библиотеката на човека. Той минава през куп други неща и един ден се чувства готов за нея. И този случай не прави изключение. От няколко години се занимавам с тема за праисторически изображения на Вода. Така постепенно започнах да изграждам едно свое разбиране за тях. Те са предимно трайни свидетелства като петроглифи или изображения върху съдове. Разбрах, че много от тях не са свещени символи каквото 3е общоприетото схващане, а пиктограми с чисто светско значение.
Как всъщност могат да бъдат разчитани те? Вид писменост ли е това или рисунки?
Проблемът с изясняването на значението им се състои в това, че навлизаме в епоха, която няма своя утвърдена писменост. Нямаме текстове, които да ни разкажат какво е изпитвал човекът и докъде се е простирал в мечтите си. Доказателства за писменост имаме едва от Абидос, Египет към 3320 г. пр. Хр. През 2017 г. доц. Сергей Торбатов, откри плочка с писмени знаци при с. Рибен и датирана към епохата на енеолита, но тези знаци така и не успяват да станат до оня етап, в който да се превърнат в писменост и белег за обществено икономически отношения. По неясна за нас причина, свързана с геоложки и литосферни промени тези хора, застанали на прага на Цивилизацията били принудени да се разделят с родните си места и да потърсят по-добри условия на живот другаде.
С няколко думи – какво не знаем за тези времена?
От позицията на съвременни хора не бива да гледаме със самочувствие над тази епоха. Тя е революционна във всеки аспект на това понятие. За първи път хората стават смели и заживяват в селища. Почитат Природата, но започват борба с нея. Изобретяват съхранението на храни като използват солта, което е сравнимо с изобретяването на хладилника днес. Те имат стада от животни, което ще се превърне в траен символ на статут. В следствие на всичко това те се сдобиват с време за творчество и изява. Това личи и дори респектира от всичката им оцеляла до нас материална култура. Аз съм пристрастен към тази епоха и мога да кажа, че различни решения на формата и технологичния начин на изработване е сравним едва с антично гръцките съдове, но трябва да си даваме сметка, че тези епохи са на разстояние цели 3500 години едни от други. И те не са само изящни грънчари. Те вече са металурзи! Добиват мед, от който отливат прекрасни като дизайн брадви. И не само! Те стават „Златните хора“! Първите в световната история, които имат своите златни, ювелирни предмети и поставят този метал в нови измерения! В некрополът Варна I са открити над 3000 златни предмета с тегло близо 6 кг. Въпросът, който получавам след изпращане на снимки от тези предмети на хора извън страната, и имайки предвид отдалеченото време е – „Това истина ли е?!“ Да. Това е истината за тези „праисторически“хора!
Част от златните предмети, 4400 г. пр. Хр. – Варненски Исторически Музей.
Да разгледаме въпроса с обсъжданото от вас изображение! Защо това там трябва да е плавателен съд?
Това заключение се наложи от само себе си и не защото един от елементите твърде много прилича на лодка, а защото той е поставен на вода.
Детайл от чинията с изображението на плавателен съд върху водна повърхност.
Разглеждайки съдовете от всички останали, отдалечени култури разбрах, че всъщност този образ е твърде популярен и изобразява не свещения символ Вода, а вълниста, набраздена повърхност. Това окончателно се потвърди от находката на Петя Георгиева от „Козя могила“, край Каблешково където бе намерена подобна по размер и функция чиния. Там е изобразена същата водна среда, но до нея стои символ на трайна, плетена конструкциа, което би могло да бъде дом, рогозка или друг елемент от бита. Така стана ясно, че тези зигзагообразни линии не са „опашка на комета“ каквито твърдения се появяваха през годините, а водна повърхност. И ако първото означава дом на вода, то на варненската чиния е изобразен плавателен съд на вода.
Изображения на водна повърхност върхучинията от Варна и чинията от „Козя могила“.
Казвате че „Златната чиния“ от Варна е открита през 1972 г. Защо българските историци не са си дали сметка по-рано за това?
Ние сме в плен на инерцията. Описани и определени по някакъв начин, неща често остават за дълго с погрешен етикет на лавицата на Историята, какъвто е нашия случай. Но трябва да си даваме сметка, че от годините на откриване до днес сме натрупали много знания за смисъла и посланията на тези изображения. В историята няма погрешни неща, а само бели петна, които неизбежно един ден запълваме.
И така този вакуум беше населен с интерпретации от всякакъв характер и най-вече, че това са свастики и свещени символи.
Всъщност с голям срам трябва да признаем, че не става въпрос за свастики, а за изобразяване на плетена среда. Тоест, върху глинените съдове хората са изобразявали плетения си бит и какво по-логично от това! Така неизбежно стигаме до един невидим, не оцелял за нас облик на техния свят. Всичко, освен основните конструкции в един дом като преградни стени, рогозки и кошове били плетени. Това умение те прилагали във всичко. Постепенно те ставали все по-смели в мечтите и вероятно стигнали до изработването на сравнително малки лодки, а защо не и по-големи плавателни съдове. Използването на тръстиката като материал не е новост в оцелелите до нас култури. На езерото Титикака в Боливия правят и днес подобни лодки и тяхната форма е продиктувана не от каприз по дизайна, а от самите пластични качества на материала.
Това не е прецедент, защото физиката на материалът е тази, която ражда сходните форми на съоръжения, отдалечени едни от други и като време и като разстояние. По тази именно причина лодката от варненската чиния има същата форма като тези от Титикака.
Допълнително в подкрепа на тази теза са находките на Проф. Робърт Картър в Субия, Кувейт, който изпрати личните си поздравления и благодарност, че е част от доказателствения материал на това изследване. Там той открива модел на тръстикова лодка, както и множество битумни парчета с едностранни следи от тръстика, което го кара да направи заключението, че това са части от плавателен съд, подобен на намерения модел. Съпътстващия археологически материал говори за период, най-общо припокриващ се с нашия енеолит. И нещо повече! Той е несравним по качества и претенции с предметите от нашите дунавски и причерноморски общества, които стоят десетки пъти по-високо в културното си ниво на развитие. От друга страна, това говори, че културите от всички географски ширини са използвали своя, местна като вид тръстика за направата на подобни лодки. В потвърждение на това е сведението на Агатий Миринейски, който към 558 г. описва обсадата на тракийския Херсонес от кутригурите имемнно с тръстикови лодки.
Доколко значимо е това откритие и какъв ще е ефектът от това ново разбиране?
Значението на тази стъпка напред е съществено. То е като процес на проглеждане. Много паразитни понятия като „свещено“, „соларно“, „свастики“, ще бъдат използвани далеч по-пестеливо. В световен план всички страници, свързани с история на корабоплаването ще трябва да осъвременят и допълнят информацията си с нашето ново изображение, което има претенцията поне за сега да е най-ранното графично изображение на плавателен съд, каквото е и едноименното заглавие на моето изследване. В личен план това е само малка част от онова, което подготвям във връзка с голямата тема „Вода“. През погледа на художника – историк тя ще разглежда диалектиката на тези символи в световен мащаб и ще докаже тяхното единоначалие, свързаност и приемственост в хода на трансформиране.
Особено важно е изясняването на това, че хората от онази епоха не са правили изкуство в страх. Те са творели спокойно и с вкус. Често се шегувам като казвам, че 21-ви век е енеолит плюс електричество. Ние стоим много близко до тези хора и трябва да се научим да ги ценим! Те са в основата на ценностите на днешната ни Европейска цивилизация, защото ако се върнем назад ще се наложи да осъзнаем, че повечето непреходни и вечни идеи всъщност не са наши, а тяхно изобретение.
Be the first to leave a review.
