Димитър Перухов от Гоце Делчев навърши 103 години

При скромна домаш­на обстановка всред най-близките си дядо Димитър Перухов от гр. Гоце Делчев отбе­ляза на 22 юни т. г. 103-годишнината си. В този ден домът му бе отворен и за желаещи­те да го поздравят.

Известен в Гоце Делчев повече като ‘’бай Митьо’’ заради бодрата му походка допреди 5-6 го­дини, той е първият печатар в града. Това е основната у професия от 1932 г до 1968 г. . През 1946 г. след успеш­но положен изпит, добива право да има собствена пе­чатница. Споделя, че това е един от най-щастливите мо­менти в живота му. С голямо желание я обзавежда, но са негово голямо съжаление още на следващата година е национализирана и той про­дължава печатарството си под командването на други. След като работи като огняр в гимназията на града, а от 1968 г. до преди 4-5 години се занимава с книговезтво. Убеден е, че бездействието е пагубно както за здравето на човека, така и за неговото самочувствие. Съвсем дос­коро отглеждаще зеленчу­ци в двора си, но повече бе известен като най-възрастния тук лозар – с образцово лозе извън града.

Няколко десетилетия Димитър Пе­рухов бе ак­тивен член на местното туристи­ческо дру­жество и участва в десетки по­ходи из Пи­рин, Рила и останалите български планини. През лято­то на 2001 г., когато бе на 85 годи­ни, участва в двуднев­ния поход Белмекен – хижа Заврачица /около 6-7 часа/ и на следващия ден в изкачването от хижата до вр. Мусала – най-висок на Балканския полуостров – и оттам спускане до Ястребец /около 7 часа/ По този по­вод той бе обявен за ‘’Турист на годината’’ в туристическо дружество ‘’Момини дво­ри’’-гр. Гоце Делчев.

Според дядо Димитър дъл­голетието му се дължи освен на неупотребата на алкохол и цигари, още и на доброто от­ношение към него от децата и внуците му. В момента има 7 внуци и 7 правнуци. ‘’Те ме зареждат с енергия и ме ка­рат да се чувствам понякога по-млад и да не губя мотива­ция да живея’’- споделя той.

Притежава и способнос­тта да не се ядосва, за него най-важно е спокойствието, към което винаги се стреми. В много добри отношения е и с хората.

И сега всеки ден се раз­хожда из махалата в която живее, отива до магазина и изпитва удовлетворение от ходенето. Може би това го държи все още жизнен и оптимистичен. Иначе обича да си похапва, чде всякаква храна, предпочита млечни продукти, но обожава и сла­нинката – сурова, печена или пък пържена. Напоследък в топлото време взе да си пии­ва и по малко бира.

Не пие лекарства, кръвно­то му налягане е нормално за възрастта му. Чувства се вътрешно здрав, паметлив е. Единственият му проблем е, че напоследък слухът и зре­нието му отслабват, но той продължава да е оптимист и винаги позитивно настроен.

Дядо Димитър живее с по-голямата му дъщеря Вел­ка, от която е изключително доволен заради грижите, кои­то полага за него.

И тя пък е доволна от баща си. Даже напоследък усво­ява неговия занаят – книго­везтво, подвързия на книги, вестници и документи – и е готова да приема поръчки.

Пожелаваме здраве и сили на дядо Димитър, да пожи­вее още доста години.

Вестник “ Топ Преса „