Димитър Перухов от Гоце Делчев навърши 103 години
-
- юли 3, 2019
При скромна домашна обстановка всред най-близките си дядо Димитър Перухов от гр. Гоце Делчев отбеляза на 22 юни т. г. 103-годишнината си. В този ден домът му бе отворен и за желаещите да го поздравят.
Известен в Гоце Делчев повече като ‘’бай Митьо’’ заради бодрата му походка допреди 5-6 години, той е първият печатар в града. Това е основната у професия от 1932 г до 1968 г. . През 1946 г. след успешно положен изпит, добива право да има собствена печатница. Споделя, че това е един от най-щастливите моменти в живота му. С голямо желание я обзавежда, но са негово голямо съжаление още на следващата година е национализирана и той продължава печатарството си под командването на други. След като работи като огняр в гимназията на града, а от 1968 г. до преди 4-5 години се занимава с книговезтво. Убеден е, че бездействието е пагубно както за здравето на човека, така и за неговото самочувствие. Съвсем доскоро отглеждаще зеленчуци в двора си, но повече бе известен като най-възрастния тук лозар – с образцово лозе извън града.
Няколко десетилетия Димитър Перухов бе активен член на местното туристическо дружество и участва в десетки походи из Пирин, Рила и останалите български планини. През лятото на 2001 г., когато бе на 85 години, участва в двудневния поход Белмекен – хижа Заврачица /около 6-7 часа/ и на следващия ден в изкачването от хижата до вр. Мусала – най-висок на Балканския полуостров – и оттам спускане до Ястребец /около 7 часа/ По този повод той бе обявен за ‘’Турист на годината’’ в туристическо дружество ‘’Момини двори’’-гр. Гоце Делчев.
Според дядо Димитър дълголетието му се дължи освен на неупотребата на алкохол и цигари, още и на доброто отношение към него от децата и внуците му. В момента има 7 внуци и 7 правнуци. ‘’Те ме зареждат с енергия и ме карат да се чувствам понякога по-млад и да не губя мотивация да живея’’- споделя той.
Притежава и способността да не се ядосва, за него най-важно е спокойствието, към което винаги се стреми. В много добри отношения е и с хората.
И сега всеки ден се разхожда из махалата в която живее, отива до магазина и изпитва удовлетворение от ходенето. Може би това го държи все още жизнен и оптимистичен. Иначе обича да си похапва, чде всякаква храна, предпочита млечни продукти, но обожава и сланинката – сурова, печена или пък пържена. Напоследък в топлото време взе да си пиива и по малко бира.
Не пие лекарства, кръвното му налягане е нормално за възрастта му. Чувства се вътрешно здрав, паметлив е. Единственият му проблем е, че напоследък слухът и зрението му отслабват, но той продължава да е оптимист и винаги позитивно настроен.
Дядо Димитър живее с по-голямата му дъщеря Велка, от която е изключително доволен заради грижите, които полага за него.
И тя пък е доволна от баща си. Даже напоследък усвоява неговия занаят – книговезтво, подвързия на книги, вестници и документи – и е готова да приема поръчки.
Пожелаваме здраве и сили на дядо Димитър, да поживее още доста години.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
