Посетете Славянка планина!
-
- юли 1, 2019
През лятно-есенния туристически сезон ви препоръчаме да посетите красивата Славянка планина, разположена в Югозападна България краи границата ни с Гърция. По главното и било минава българо-гръцката граница, като по-голямата и по-интересната и част остава в наша територия.
Старото име на планината е Алиботуш и е свързано с няколко легенди, препредавани в различни варианти от местното население. Според една от тях в старо време в подножието на планината ежегодно се провеждал голям есенен панаир. Редовен посетител на панаира със стражата си бил и Али бей -виден и влиятелен османлия. От предпазливост той слагал лирите си /турски златни монети/ в ботуш, което не будело съмнение. Това обаче забелязал един комита, който цял ден дебнел как да измъкне ботуша с лирите. И сторил това в късния следобяд, когатостражата на Али бей се поотвлякла, доволна, че денят минавал спокойно. Комитата грабнал ботуша и за ниг потънал в жълтозелените дебри на планината. Стражата запълзяла бързо по склона, за да го догони, но не успяла. Тогава турския бей се провикнал; ‘Халал да ти е, булгар комита, на Али бей ботуша, заради голямата ти храброст. ’’А на планината останало името Алиботуш.
Славянка е една от високите български планини. Наблюдавана от изток и север, тя смайва с величествения си, уединен и широко заоблен масивен купен, с много стръмни, на места почти отвесни, склонове. Внушителен е погледът към нея и от гръцка територия. На съвсем късо въздушно разстояние тя сякаш изведнъж се издига от подножието /700-800 м. надморска височина/до билните и части на 2000- 2200 м. над. височина. Най-високите и върхове са заоблени и по това се различават от върховете в съседния Пирин.
В Славянка има 7 върха с над 2000 м. надморска височина – първенецът Гоцев вр. е висок 2212 м., следван от Шабран /2196 м. /, Голям Царев връх /2183 м. /, Алипутус /2172 м. / и др.
Тя е стара планина, изградена от мраморизирани варовици и по-малко гранит и кристалинни шисти. Образувана е в зона с много активно проявление на вътрешните земни сили, спомогнали за нейното сравнително високо издигане.
В климатично отношение Славянка спада в областта с преходно средиземноморски въздух. Тя е разположена на границата между земите с ъс средиземноморски климат на юг и континентален на север. В нея обаче ярко е изразено планинското влияние върху климата и затова в най-високите и части той е типичен планински. Едно сравнение на температурите по сезони и надморска височина с тези в Пирин и Рила показва, че в Славянка те са по-високи поради по-южното и географско разположение.
Славянка е бедна на повърхностно течащи води, сравнително безводна е поради подчертаният и карстов характер. Реките в нея са незначителни. Най-дълга /18, 8 км. / в българска територия е Петровска река, която води началото си от голям карстов извор на около 6-7 км югоизточно от с. Петрово.
Това, което отличава Славянка от другите планини е неината своеобразна, интересна и буйна растителност. Може би няма друга планина в България, с изключение донякъде на Странджа, с толкова голямо растително разнообразие.
Флората тук показва голямо сходство с тази в Северна Гърция. Тук е северната граница на голяма част от средиземноморските растителни видове. Забелязват се наченки и на вечнозелена растителност. В Славянка растат редки планински растения, някои от тях нови за нашата страна и за науката, други пък се срещат съвсем нарядко на Балканския полуостров. Част от тревистите растения се отличават със своята едрина на стъбла, листа и цветове, със силна миризма, с многостъблия и многоцветия и оформят на места уникални природни кътове, които не могат да се видят в други български планини. Тогава и въздухът тук ухае изключително приятно и според някои влияе до голяма степен здравословно върху човешкия организъм.
Разнообразен и интересен е животинския свят в Славянка. Прави впечатление голямото разпространение и видово разнообразие на пеперудната фауна. Видимо е, че планината разполага с богат и разнообразен туристически потенциал. Природните компоненти – релеф, растителност и животински свят, донякъде и води, със своеобразната си атрактивност въздействат твърде емоционално върху посетителите на планината.
От най-стари времена Славянка е свързана с живота и бита на тукашното население. Още се носят легенди за стари харамии и комити, за войводи и хайдушки чети, бродили из планината с оръжие в ръка за освобождението на този край от османския деспотизъм. Открояват се имената на Гоце Делчев и Пейо Яворов, на Яне Сандански и Атанас Тешовски, на Димитър Гущанов и дядо Илия Кърчовалията, на Стоян войвода и др.
Най-удобен изходен пункт за Славянка откъм долината на р. Места е през гр. Гоце Делчев до с. Парил и оттам до хижа Славянка, а откъм долината на р. Струма – през Сандански до с. Петрово и оттам до хижа Извора.
Препоръчваме на туристите, тръгнали за Славянка, да се съобразят с две важни неща; маршрутите от двете хижи до най-високата част на планината преминават през резерват ‘’Алиботуш’’, което изисква строго спазване на Закона за защитените територии, и второ, поради безводието в среднопланинската и високопланинската част на планината е задължително да се запасите предварително с вода за пиене.
Най-забележителни и популярни маршрути в планината са от х. Славянка до Голям Царев връх и оттам до първенецът Гоцев връх/за около 5 часа/ и от х. Извора през местността Ливада до Гоцев връх / заоколо 4 часа и 30 минути/
Трудно се намират думи, за да се изрази възхищението от величествената гледка във всички посоки, която се открива от трите най-високи върхове на Славянка
Общо оттук се виждат около 21- 22 планини в България, Гърция и Македония, между които Рила, Пирин, Родопи, Осогово и Стара планина, както и емблематичните Олимп планина в Северна Гърция и забележителната Шар планина в Северна Македония.
Ето какво пише за Славянка през 80-те години на миналия век проф. Георги К. Георгиев: „В живота си скитах много. Познавам по-голямата част от планините на Балканския полуостров, всичките планини на Чехословакия и повечето от планините на Германия. Минах през Швеция и стигнах до планините на Норвегия.
Прекосих Швейцария и наблюдавах грамадата на Монблан от Женевското езеро, обаче никъде не видях планина с такъв външен вид като Славянка. Чуден, странен и величествен купен. Широко заоблен, усамотен, със стръмни, почти отвесни склонове, величав, гладко изпънат в синьото южно небе. Налага се, приковава погледа, врязва се дълбоко и незаличимо в съзнанието. ’’
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
