Лириката на Константин Икономов от Банско
-
- май 17, 2019
Литературната прогностика може би изпреварващо предчувства чертите на едно глобално мироздание, чийто адресат са бъдните столетия. Впрочем литературата е дала немалко примери в това отношение, дори ако се позовем само на христомайтините имена на класическата фантастика.
Всяка от лирическите теми е вълнуващо преживяване и премисляне и не може да се изчерпи в границите на една рецензия. В рамките на това изследване ще маркирам само някои от тях- тези, в които доминират позитивните начала и светлите енергии на хуманността. Налага се да цитирам текстовете на някои произведения по реда на индексите под статията, поради факта, че книгите не са общодостъпни, няма ги на пазара, а част от тях още чакат своя час, за да се появят публично в книжно заглавие и тяло. Смятам, че без тях анализът ми губи смисъл. Всъщност целта е представя този нов поет на Банско и България чрез неговото самобитно творчество.
РОД И СЕМЕЙСТВО, РОДНОТО МЯСТО
Най-близка до чувствителността на масовия читател е темата за рода, майката, жената и децата. Поезията на Икономов е поезия на моралните добродетели и християнските ценности, а семейството е на първо място в тази йерархия. Азът изповядва светли чувства на обич и признателност към родители и прадеди, пази топлия спомен за всеопрощаващия поглед на майката – мадона и за силното бащино рамо. Сенките на предците са впечатани в съзнанието, но се осезават чрез свидни предмети, проблясващи меко в сумрака на старата къща (старинни свитъци, сребърно разпятие, пукната флейта), възпяти като сакрални знаци на отминалите времена и поколения. Най- важни са опазените завети, „башчини пораки“, както още ги зове Икономов. Родовото начало е въпрос на дълг в тази поезия, то е пробудения инстинкт на етноса и интелектуална тревога за приемствеността и традицията като ядро на личностна и национална идентичност.
Превръщаш се в човек, ако прочиташ
На корените си потайните послания.
От йероглифи неразчетени надничат
Предците ни с преглътнати страдания.
(ВГ, 20 ян. 29)
Констатин Икономов не само живее в дом, опрял гръб до вековната църква „Св. Троица“ и къщата на възрожденеца Неофит Рилски – той стои редом до тях като оцелял, непоклатим духовен стълб и е доказателство за това, че самата традиция на устояването и човечността тук е още жилава и жива. Мястото на рода и на традицията, старинното Банско се вгражда в тази поезия като лирически топос, като дух и атмосфера и налага своята нравствена норма във всичко. То е индексът за автентичност във всичко, излязло изпод ръката на твореца – стихове, скулптури, изделия. От пръв поглед в тях се усеща суровият контур на Пирин, изящния и строг колорит, присъщ на градчето. Но поетът избира интегративни емблеми, свързващи земното с ефира, човешкото със сакралното – камбанният звън и молитвата- стародавните символи на Банско. Те, заедно с поезията за която става дума, все още удържат Духовността. Засега. Ето една импресия* с неповторим лиричен звукопис, породен от прегръдката на Банско с планината и с космоса, изпълнен със сонорна тоналност… (1)(Цит. долу) Какво ли няма в пеещия етюд – архитектурният и духовен символ на мястото – стройната каменна камбанария, поривистия силует на планината и накрай мажорната мелодия, изтръгваща градчето от земното притегляне накъм небесния простор. Само с няколко елемента е изградена пасторална и онирична феерия. Специфичната културна традиция и жизнерадостната чувствителност на Банско най-сетне има своя израз в лицето на поет и художник, който я въплъщава по- възможно най- автентичния начин, защото е роден и е просмукан от нея. Той е вътрешният човек и медиатор, а не случаен гастрольор от модните фестове, нахлуващи отвън, които нямат корен в тукашния бит и обичаи. Затова в много от стихотворенията не скрива и болката си от сегашния хищнически погром, от пошлостта, която поройно залива и ерозира духа на градчето като погубва невъзвратимо уникалната му култура и великолепната някога природа (ВГ, септ., 24, 299; септ. 10, 285). Но нищо свидно, нито мястото и рода, нито неговите символики, не са капсулирани и откъснати от света и от люлката на космоса. Тази поезия ги отваря, мисли ги като частица от всемирния порядък и като скъпоценно градиво на бляна по бъдното. Поне това говорят стихове като следните, където старинните камбани от Банско се трансформират в космичен атрибут и метафора на вселенската съобщност.
В огромна космична леярна
да претопим ли всички звънчета
в една нова камбана, навярно,
предостатъчна за всички планети?
…………………… …………………
А защо да не отлеем една
съвсем нова, звънтяща Земя?
ЛЮБОВ И СВЯТОСТ
Любовта и жената в лирическите етюди са опазени от еротика и вулгарност. Напротив, женският образ е пределно естетизиран, осветен от ласка и благодарност.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
