Лириката на Константин Икономов от Банско
-
- април 29, 2019
Почти класическата простота на изказа ме кара да мисля, че стиховете търсят място в сърцето и паметта на читателя. Всеки, който е открил нещо свое в тях – любим пейзаж, тъга и мил спомен, молитва, мъка или наслада, лесно ще запомни и не ще забрави краткит текстчета, така както не се забравят елегиите на Дебелянов и „Две хубави очи“ на П. Яворов. По тази причина контратеза и синтеза се сгъстяват в поанта, в контрапункт, максима или сентенция, без излишно разтегляне, умуване, размиване. По- често поантата е въпрос, а не отговор. Питането е към себе си и към всички, целящо приобщаване и размисъл, та всеки сам да открие истината за смисъла на своя живот. Диалогичност и деликатност се съчетават в лирическия говор, заключения не се натрапват – загатват се. Недоизказаност и питане са функционален изразен инструмент в лириката – въпрос са на естетически принцип, но и на светогледна позиция, знание за граничност на човешката мисъл. Резултатът е подтик към самотно задълбаване в сложните въпроси на битието.
Тази поезия не позира, не се самопоказва и парадира – излива се в чиста рефлексия, в естествени форми и чувствена експресия, препълнена е със сетивност и предметна графика. Полюси и контрасти, символика и конкретност, екзистенциалност и знаковост, мистика и реалност са персонализирани в безграничната структура на Аза, ту трансцендентно разсеян в пространството на Всемира, ту свит в собствената си интенция. В рамките на съкратения сонет авторът оперира с широк спектър от поетическия инструментариум. Стилови фигури като кръстосана рима, съседна и вътрешна рима, изоколон, анафора, антитеза, метафори, вариации, амплификации, амжамбмани и пр. се съвместяват с интелектуална лексика, поръсена с ерудитски термини или освежена с диалектни архаизми и просторечив жаргон. Това прави поетиката на Икономов самобитна и лесно разпознаваема.
В причудливата естетика присъства всичко – природата, земята, света, Галактиките, Божията енигма, миналото, сегашното и бъдното, миниатюри и безпределност, близкото и далечното, детайлът и целостта, пряспата сняг и Вселената. Живот и смърт, Човек и Бог, лично и универсално са обвързани в пулсиращо единство. Състояния на природата и интимни преживявания са в симбиоза с диханията на космоса, съкровенията преливат в цветове, образите се наслагват с мелодиката и ритъма. Един подвижен, менлив, пъстър и богат лирически свят, побрал в себе си всичко, преживяно от безбройните човешки мравуняци, с пространство, разпънато между земна твърд и небесен ефир. Това е поет, който мисли света във вертикала, мери го с векторни величини и го съзерцава в космични спирали.
Създател е на онирична поезия.
Небесата и небесното, въздухът и вятърът, облаците и дъждът, луната и звездния свод са с неотменно присъствие в етюдите. Но небесните субстанции не са сантиментален фон или живописна панорама. Небесата са поетически обект – прафеномен, духовно обитание на човешките мечти, молитви и стремежи, ефир, населен с безброй гледащи ни галактики, примамлива безпределност, извличаща духа от материалната орбита нагоре, към сакралните субстанции. Почти винаги небесното се слива със сънищата и чувствата или е проекция на преглътнатите пориви на Аза. Но това е огромна тема в творчеството на Икономов, нуждаеща се от самостоятелно изследване.
А по посока на небето се издигат
За мисълта ни бляскави простори,
Едни след други в сферите незрими
И само там със вечното говорим
(ВГ, 318)
Това е само един от стиховете, в който се набелязват въздушните параметри на лирическото битие.
Спойката на интуиция и ерудиция, на страдание и щастие, полет и крушения, сублимира в благоговение и възхита пред всеобемащата органика на Битието. 366 стихотворения за всеки ден в рамките на една година – и пред очите ни е изпята и изрисувана хрониката на земните ни дни, а зад тях се възправя непостижимият фон на универсума. Всеки миг, състояние и детайл от земното ни съществуване са приютени в логоса, за да не бъдат изтрити от забравата и смъртта. В този смисъл словото е прецизен регистър на човешкото, саморазкриващо съкровените си глъбини и драматичните си социални въплъщения, но и метафизичните отражения в своята съдба. Темите са неизчерпаеми, тук ще спомена само някои от семантичните линии, в които биха могли да се групират лиричните произведения.
Азът и творчеството: Човекът в неговия интимен кръг – семейството, родът, майката, децата: любовта и жената; Човекът, природата, планината: Социума и човека: Националната история и съдба: Човекът във Времето; Човек и Космос; Човек и Бог: Тайните послания. Тези семантични групи са неотделими, взаимнопроникващи и преплетени. Малцина са творците, способни да възприемат света в неговата грандиозна и обхватна визия, а не в разбитата му фрагментарност.
Заглавията „Високосна година“ и „Дълги стихове“ са интуитивни наслови, съдържащи белезите на отворено, безгранично поетическо съзнание. . В своя стремителен търсачески дух, то борави с научните термини на технологичната ни епоха.
Be the first to leave a review.
