Свидетелят на времето от Добринище!

Представете се на нашите читатели и разкажи какво помниш от втората световна война.
– Казвам се Сава Иванов Гальов и съм роден на 9.02.1923г.
Като млад войник служих в Разлог до 9.09.1944г и на 10.09 заминахме за град Дупница.Там облякохме запасняците и тръгнахме за фронта. Влязохме в Пирот.От Пирот в бойно действие стигнахме чак до Косово поле. Бойни действия водихме в месността Тухларе един месец стояхме там. Минахме пак през Прищина Косово поле и се върнахме обратно мислехме,че се прибираме за България. Дъждове валяха много. Преминахме Лисица планина. Имаше около 20 см сняг. Там един влекач ни срещна на върха на планината, леб не бехме получвали два дена.

Стигнахме в град Гилане. Искахме да пренощуваме там, но там са били само албанско население и командира ни каза няма никой да слиза при къщите, защото албанците бяха опасни хора. Спахме отвън в храсталаците. И на сутринта, като станахме много от войниците беха болни, бехме мокри и гладни. От град Гилане продължихме минахме град Бояновци и на вечерта спахме във Враня. От там отидохме в град Власотинци .Тук се установихме за по вече дни и каза ни тука трябва да се изперете. То валеше дъжд. Не можеше да се изсушиме.Нямаше никакво слънце и запалихме огън и започнахме да се пощихме, защото бехме пълни с въшки.Отидохме в Лесковец.Влака дойде.Товарихме се там по оръдията и слязохме в Белград.От Белград минахме река Сава. В Хърватия войувахме около 1 месец. И точно на нова година минахме Дунав. В Малибор почнахме бойни действия.Там дадохме много жертви .Стигнахме Унгария в едно село седехме 3 месеца. Аз ходех в 3 чифлика. И съм на наблюдателницата и една картечница ме обстрела. Рани ме в ръката. Хвърлих се от високот , около 10 метра. Добре, че долу беше ливада, иначе щех да загина. Видех че кръвта ми тече. Един подпоручик ме превърза. Имахме си самопревързочни пакети. Преместихме базата на друго место, че понеже немците се изтегляха.Те се сменяваха през 3 дена, и там ни беше по удобно за наблюдение. Там 15 дена и 15 нощи не се събличахме, не се събувахме. Там беше истинска касапница. На мене ми беше отговорна работата, ако дам грешни данни по телефоне, отговарям с живота си. И там преварши фронта и минахме нагоре. Април месец от 13 полк една дружина требваше да мине да разузнае,какъв противник има оттатък реката. Аз бех сам на разузнателницата и батальонния командир ми съобщава; Гальов пращам ти два войника и един подпоручик на помощ. Германците беха минирали полето. Те очаквали съпротивата от другата страна.Ние използвахме тяхното минно поле. И той ме пита стигнаха ли войниците при тебе и подпоручика. Аз отговарям Нема ги господин капитан. След малко в ляво от мен се изстреляха две мини. Войниците се беха натъкнали на минно поле. Единия от войниците беше много тежко ранен и даже не знам дали остана жив,обаче другия войник и подпоручика останаха живи.Това минаване се отложи 25 войници в пълна бойна готовност да минат реката. Войниците превземаха 3 села обаче немците попречиха на войниците да се изтеглят. Немците беха много силни. Лодкарите не искаха да прекарват войниците през реката. Реката се обстрелваше.Куршумите така вар вееха светещи патрони във водата.Обаче има казаха ,така и така умирате поне прекарайте войниците. На сутринта отчитане на дейност 300 души убити, ранени и пленени. Това беше за тоя ден. На 1 май бех в град Надканижа. Следобед минахме в Словения от там в Австрия. И на 9 май се подписа мирния договор.И макар и да се подписа мирния договор, имаше едни държавища,които водеха откъснати стрелби, войната си продължаваше. И така вече бехме спокойни немаше война за нас. Стояхме около 20 дена. Аз бех редовен войник и останах да прибирам имаше трофей и требваше да ги прекараме за България. На 15 август стъпих в България.

Добре това е за самата война, а като се прибрахте как ви посрещнаха тук?
– Ние сме продажно племе. Нашите войници умряха в това место, а наще тука пишеха сърбите с помощта на българите, а един сърбин немаше там и това много дразнеше войниците.

След като са минали толкова много години от войната мразите ли германците?
– Не. Аз не ги мразя и те са войници, като нас.

Сега държавата как се грижи за ветераните?
– Не се грижи много да ти кажа. По рано даваха по 10 лв. по 20 лв. Ние измрехме де от 130 души само 2 останахме.От Банско беха 250,останаха 6

Според тебе трябва ли да се върне казармата?
– Да, требва да се върне. Ние ставаме за срам, да немаме армия. Да ти кажа имаше и жени на фронта. Тия жени освен да дразнят войниците, нищо не вършеха.

Загубихте ли много приятели на фронта?
– Да ние всички войници бехме приятели, така че да загубих много.Аз бех и на едно погребение в една църквичка имаше около 30 40 войници убити. Беха накамарени в църквата.Изкопаха един трап, и един до друг, един до друг, на всеки кръст сложиха. Попа си ги опея.

Какво си пожелаваш да се случи за напред?
– Пожелавам си мир, да нема повече война,защото това е лошо, да се погодат и ръка за ръка да оправат тая държава, че как можаха да я съсипят така.