Оля Архипова: Вечер лягам с надежда, че тате ще дойде да поговорим в съня ми
-
- април 4, 2019
Баща й е шофьорът, който спаси 12 деца, преди да издъхне
Герой зад волана. Така в Кюстендил и съседните села наричат починалия шофьор на ученически автобус Румен Архипов. Докато вози деца от училище към домовете им в с. Слокощица, получи инфаркт, но успя да овладее рейса и да спаси 12 живота.
За тази постъпка вестник “24 часа” номинира Румен Архипов посмъртно в инициативата си “Достойните българи”. На церемонията, състояла се на 12 март в зала 6 на НДК, дъщерята на Румен – Оля, разплака присъстващите с емоционалната си изповед за своя баща.
Трагедията се
разигра на 15
октомври 2018-а
около 15 ч
54-годишният Румен Архипов на обяд се готви за поредния курс от Кюстендил до близкото село Слокощица. Изчакал децата от началното училище “Св. Климент Охридски” и Природо-математическата гимназия в града да приключат часовете от първа смяна и да ги извози с ученическия бус до домовете им.
Качват се 12 ученици на възраст от 9 до 14 г. и потеглят, разстоянието до селото е само 5 км.
Малко преди Слокощица пътят прави остър завой, а от едната страна е скат. Точно в този момент шофьорът усеща, че му прилошава. Проявява истинско геройство. Успява да премине опасния участък и със сетни сили, докато бусът навлиза в селото, дръпнал ръчната спирачка.
С двата си крака той натиснал и педала на спирачката. Успял и да изключи двигателя. Отклонява автомобила към здрава бетонна ограда на къща, пред която има и кофа за боклук. Следва удар в оградата, омекотен преди това от варела.
Бусът е спрял, а шофьорът е паднал зад волана бездиханен.
Получил е инфаркт и
е починал мигновено
“Бяхме на двора със съпругата ми. Чух удар и шум от ламарини. Излизайки отвън, видях, че училищният автобус се е ударил в нашата ограда. В микробуса бе и дъщеря ми.
Видях шофьора, наклонен на едната страна. Вътре децата бяха в шок”, разказа полицаят от РПУ в Кюстендил Румен Костадинов.
Буквално прескочил оградата и започнал да изважда децата едно по едно от автобуса. Съпругата му през това време позвънила на тел. 112.
Костадинов започнал и да оказва първа помощ на шофьора. Правил му изкуствено дишане, поливал го с вода, докато пристигне линейката. Нямало пострадали ученици, но всички били изплашени.
“Адекватната
реакция и чувството
за дълг на шофьора
спасиха децата ни”,
благодарни са родителите.
Румен Архипов бе обявен посмъртно за почетен гражданин на Кюстендил.
За децата той завинаги остава като чичо Румен, който докато ги возел, им разказвал смешни истории и ги развеселявал. От всички водачи на училищни бусове той им беше любимият, казват и учителите.
Винаги, когато вали и е много студено, той не ги оставял на спирката в селото, а ги возел до домовете им. Имало и случай, когато взел дете у дома си, защото никой не го чакал на спирката в уречения час.
През зимата винаги пристигал по-рано пред училището, за да стопли автобуса и да е приятно пътуването на учениците.
Колегите му във
фирмата го описват
като изключителен
професионалист,
с дълъг стаж зад волана. Добронамерен, приятел, който винаги е готов да помогне и веселякът в компанията.
“Тате беше стожер на мен и мама във всякакъв аспект. Ведър, позитивен, лъчезарен, самоотвержен. Във всяка трудна ситуация намираше начин да ни окрили, да ни даде верния път”, казва дъщеря му Оля Архипова, която е журналистка.
Казва, че нейното семейство е било не просто място, където всеки се прибира след работа, а е било изпълнено със смисъл.
“Бяхме неразделни. Мама имаше самочувствието на силна жена благодарение на внушението, което тате ѝ даваше. Нейната сила всъщност беше неговата. Сега с майка се учим да живеем и вървим по светлата диря, която тате ни остави.
Той беше нашият
герой приживе,
герой остана и
в смъртта си”,
допълва развълнувано Оля.
С много любов продължава да се грижи за голямата градина с цветя в двора им, която баща ѝ обожавал. Радвал се на всяко стръкче и цветенце в райския кът, който си направил в двора.
Пет месеца след смъртта му, тя все още не може да повярва, че го е загубила завинаги.
“Вечер лягам с надеждата, че ще дойде да поговорим в съня ми. Благодаря му за ценните съвети, които ми е давал, за важните уроци, на които ме е учил. Тате беше невероятен Човек. Прекалено добър за този свят. Нито за миг не съм допускала, че този силен мъж, който бе стожер на семейството ни, ще си отиде”, допълва дъщерята.
Вестник “ Топ Преса“
Be the first to leave a review.
