Сухите поширани наденички на адвокатка от ромски произход я спънаха за „Мастършеф“

Историята на Миглена Михайлова обаче разплака Силвена Роуз

“Вие сте една силна българка. Постигнали сте нещо невероятно.” С тези думи и през сълзи шеф Силвена Роу от журито на кулинарното шоу по bTV “Мастършеф” изпрати участничката Миглена Михайлова.

На кастинга 45-годишната жена от Благоевград се представи с поширани пилешки наденички, но бе спестила мазнината и те останаха сухи според шеф готвачите Андре Токев и Силвена Роу. Затова Миглена си тръгна от риалитито.

Миглена Михайлова с мъжа си Николай и сина си Давид СНИМКА: Личен архив

Животът ѝ обаче развълнува тримата от журито, а Силвена Роу дори се разплака. Миглена е от ромски произход и е постигнала много в професионален план. Утвърден адвокат е и деен участник в много инициативи, насочени към деца и младежи от ромската общност за тяхната успешна интеграция.

Тя е от симитлийското с. Крупник, има двама по-малки братя. Завършва Икономическия техникум в Благоевград. Нито за миг не си е помисляла, че може да остане без образование и без реализация в живота. Искала да бъде юрист и когато си подава документите за кандидатстване в ЮЗУ “Неофит Рилски”,

посочва само две

желания – право

редовно и право

задочно

“Тогава служителката, която приемаше документите, ми ги върна и ме посъветва да посоча поне още десетина специалности. Аз обаче бях категорична, че искам само право и нищо друго няма да уча”, спомня си адвокатката Михайлова.

. Когато вижда името си в списъците на приетите, бърза да се прибере у дома и да каже на родителите си. Те пък се разплакали от радост и гордост. И двамата са със средно образование – с отлични дипломи, но в онези години не са имали възможност да продължат още да учат.

Да образоват децата си обаче, за тях било приоритет. Сега

във фамилията на

Миглена има много

висшисти – учител,

логопед, студенти

по право и социални

дейности

Един от племенниците ѝ учи международни отношения и е на стаж в Съвета на Европа.

“След като завърших право, една година всеки ден ходех в съда в Благоевград, за да гледам дела и да продължа да се уча. После ме приеха в адвокатската колегия. Започнах с регистрация на фирми, после поех и наказателни дела. Добих самочувствие, че съм самостоятелна и не съм в тежест на родителите си”, разказва Миглена.

Признава, че в началото ѝ било трудно, но имало опитни колеги, които ѝ помагали със съвети при сложни казуси. Преминала е и редица допълнителни обучения в Англия, Дания, Унгария, била е и стажант в ЕК.

Михайлова е сред учредителите на сдружение “Лидер”, което помага на хора от ромската общност. “Обичам да подкрепямм по-слабите, да допринеса с нещо за позитивни промени, да има повече успели хора, за да стане страната ни по-добро място за живеене. Имала съм предложения да работя в чужбина, но искам да остана тук. Аз съм преди всичко българка”, казва Миглена.

Казва, че фиксирането върху образованието като крайна точка и единственото важно за интеграцията на ромите не е правилно. “То е важно, но не трябва да е самоцел. Има много хора с висше образование, които не намират тук реализация и преследват мечтите си в чужбина”, допълва тя.

Показва десетки рафтове с папки с досиета на деца и младежи, на които сдружението е помогнало. Иска да заразява с примера си на успяла ромка, която е излязла от общността и се е реализирала. Казва как за последните 4 години са подкрепени 225 деца от малцинствата, на възраст от 3 до 6 г. – да се подготвят за започване на училище, да им се създадат навици да говорят правилен български език.

С неправителствената организация подкрепят с учебници и карти за пътуване деца от селата, за да учат в градовете.

Проследява

развитието на

всяко дете, на

което е помагала

Казва, че като цяло обществото в България е толерантно към ромите, но има политици, които “използват етносите, за да трупат дивиденти, разделяйки хората”. Смята, че еническата омраза се наслагва от тези, които не познават ромите и не са общували с тях.

Категорична е, че усилията за интеграцията на ромите трябва да са съвместни – между държавните институции и хората от тази общност.

“Когато в махалите отсъстват институциите, хората търсят други начини за решаване на проблемите си. Има бездействие и преследване на лични интереси от хора, които ни управляват. Нямаме визионери – политическата класа има нужда от промяна, но тя трябва да тръгне от хората. Трябва да сме обединени като нация, а не да се разделяме”, допълва тя.

И пак се връща към кулинарното шоу, в което е участвала, не само за да демонстрира умения, но и да покаже, че може да има успели роми у нас.

А иначе готвенето е една от нейните страсти. Другата е пътуванията по света. Навсякъде, където ходи, опитва местни специалитети, а след това се мъчи да ги приготви и у дома. Фен е на италианската кухня. Следи тенденциите в храненето, предавания и кулинарни състезания. Пробва различни рецепти и казва, че истинските и добри продукти са в основата на доброто ястие.

Предпочита

вегетарианската

кухня, но не

изключва и месото,

а сирената са голямата ѝ страст. От баба си помни незабравимия вкус на запечен на фурна праз с домати и сухи чушки. “Непрекъснато опитвам и аз да го правя, уж е много лесно, а все не мога да докарам вкуса на бабиното ядене”, шегува се адвокатката. За свой специалитет смята също една простичка манджа – варени сухи чушки с кашичка, обогатени със сирена, кисело мляко и чесън.

Миглена се радва на прекрасно семейство и 10-годишен син Давид. Доставя ѝ удоволствие, когато приготви ядене, да получи едно “уау” от съпруга си Николай и детето. Често кани гости и те никога не са пестили похвалите си от ястията, с които ги посреща.

Суфле със свежо сирене

Продукти за 4 порции:

– свежо сирене (меко безсолно сирене) – 125 г,

– крема сирене – 80 г,

– яйца – 4 броя,

– захар – 50 г,

– сол – 1 щипка,

– настъргана кора от лайм – 1 ч. л.

Купичките за суфле се намазняват и се поръсват с малко захар. Белтъците се разделят от жълтъците. Отделените жълтъци се смесват със свежото сирене, крема сиренето и кората от лайм, като се разбиват добре. Отделените белтъци се разбиват с щипка сол на твърд сняг.

При непрекъснато разбиване постепенно се прибавя захарта, докато се разтвори напълно. Сместа със сирената се прибавя към разбитите белтъци на два етапа, като се разбърква бавно и внимателно, за да не падне обемът. После се разпределя в купичките за суфле и се заравнява отгоре.

Пече се в загрята на 200 градуса фурна за около 13-15 минути.

След като се извадят от фурната, купичките се поръсват с пудра захар. Сервират се със сладолед по избор и горски плодове.

Вестник “ Топ Преса „