Оракулът от Черна Места с жестоко предупреждение: Злобата води до рак

В село Черна Места името Алиш Шарански се произнася спокойно, без сензации, но с особено внимание. Местните го наричат просто лечителя, а за хората, които идват отдалеч, той е човекът, който казва неща, които малцина смеят да изрекат на глас. Къщата му не е лечебница, няма табела, няма график. Хората чакат. Пият кафе. Мълчат. И когато дойде техният ред, влизат не толкова за лечение, колкото за разговор, който често се оказва по-тежък от всяка диагноза.

Пред репортер на Топ Преса Алиш Шарански говори просто и директно. Без медицински термини, без обещания. Според него болестите не се появяват случайно и не започват в тялото. „Всичко започва от душата“, казва той. По думите му най-опасната болест е злобата. Натрупаната с години омраза, непростените думи, постоянният вътрешен конфликт. „Когато човек живее в гняв, тялото му първо се напряга, после се предава“, твърди Шарански. Именно затова, според него, тежките заболявания, включително ракът, често идват при хора, които дълго време носят вътрешна война.

В Черна Места пристигат хора от цялата страна. Някои са изпратени от близки. Други идват от отчаяние. Трети просто искат да чуят истината, която никой досега не им е казал. Алиш Шарански не лекува със заклинания и не говори за чудеса. Той пита за семейството. За отношенията. За това с кого човек не си говори. Кого мрази. Кого не може да прости. И според думите му именно там се крие коренът на болката. „Ако у дома няма мир, няма как да има здраве“, повтаря той.

Топ Преса проследи тази история не като сензация, а като социален сигнал. В общество, в което агресията се превърна в ежедневие, а семействата се разпадат в тишина, думите от Черна Места звучат като предупреждение. Алиш Шарански не обвинява. Той предупреждава. Че ако не спрем да тровим живота си със злоба, завист и непростени конфликти, плащаме най-високата цена. Със здравето си. С живота си.

Черна Места остава спокойно село. Но историите, които тръгват оттам, стигат далеч. И напомнят нещо, което сме забравили. Че доброто не е морална поза, а въпрос на оцеляване. И че мирът в душата не е лукс, а необходимост.