Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откриримската статуя на Хераклея Синтика, пред Топ Преса
-
- март 19, 2019
Хераклея Синтика, „Градът на македонските царе“, е бил важен колкото Тесалоника (Солун)!
Людмил Вагалински е роден на 8 ноември 1958 г. в София. През 1985 г. завършва „История“, със специализация по археология в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І-ІV век)“.
От 2010 г. е директор на НАИМ и в продължение на два мандата отстоява интересите на гилдията и високите стандарти в археологията.
Доц. д-р Вагалински е член на Международната научна съвещателна комисия на Австрийския археологически институт, на Международната Братиславска група – консултант на ЮНЕСКО за границите на Римската империя, на Макс Планк изследователска школа за антропология, археология и история на Евразия (Хале, Германия). Участва в научната комисия TIR-FOR на Union Académique Internationale (UAI), а през 2006 г. е поканен в международния екип на ЮНЕСКО, проверил опазването, проучването и експонирането на културно-историческото наследство на Република Македония. Представител е на българските археолози в Европейския археологически съвет. Има много награди, сред които и „Златен грифон“ с огърлие и грамота за цялостен принос в археологическата наука.
От 2007 г. доц. д-р Вагалински ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003-а – и на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. Проучвал е римския легионерски лагер Нове край Свищов, както и Трансмариска (Тутракан). През 2011 г. доц. Вагалински е начело на теренното археологическо проучване във връзка с изграждане на газопровода „Набуко“ на територията на България, ръководи и проучването във връзка с изграждане на газопровода „Южен поток“ през 2014 г. През 1992 – 2002 г. той е начело на българския екип в международния проект за изследването на късноримския кастел Ятрус край с. Кривина, Русенско.
В периода 2012-2014 г. е ръководител от българска страна на международния проект „Разширяване на Дунавския лимес – Световно наследство на ЮНЕСКО по Долния Дунав“, а през 2013-2016 г. – на проекта Advanced Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe (ARIADNE) с участието на 25 организации от 24 европейски страни. Председател е на организационния комитет, провел XXII Световен Лимес конгрес през 2012 в Русе.
В периода 2015-2017 г. доц . д-р Вагалински е ръководител от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), по който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи.
– Доц. Вагалински, само преди дни екипът, ръководен от Вас на Хераклея Синтика край с. Рупите, откри римска статуя – археологическа находка, за която тепърва ще се говори. Но преди това, моля, разкажете малко повече за Хераклея Синтика?
– Хераклея Синтика е античен град, известен в древните писмени извори, нерядко споменаван. Дълго време не беше ясно къде е неговото местоположение. Благодарение на един надпис, щастливо спасен от иманяри през 2002 г, се разбра, че е именно в местността Рупите, Петричко. Самото му локализиране е от голямо значение, защото сега древните писмени извори ще бъдат четени другояче, тъй като Хераклея Синтика е била отправна точка за много събития. Градът е основан във втората половина на IV в.пр.Хр. – до това стигнахме по археологически път. Издигнат е от Филип II или от неговия син Александър III Велики – предстои да уточним, и се е развивал успешно докъм края на IV в.сл.Хр., което е около 800 години. И през V в. още съществува,но има упадък – след средата на столетието трудно можем да говорим за същински град.
Хераклея Синтика е обект, какъвто няма друг на наша територия. Районът на Сандански – Петрич попада много рано в гръко-римската цивилизация – същинската, класическата, а не в нейната периферия, доколкото Тракия се води такава. Рим завладява Хераклея Синтика още през II в. пр. Хр., а се установява в същинска Тракия 200 г. по-късно.
И е много интересна културата, която се оформя в този район – в югозападния ъгъл на сегашна България – силно елинизирана, но същевременно етнически много смесена. Там са живели траки, елини, македони, римляни, келти и може би дори илири – предците на днешните албанци, и по-конкретно едно племе автариати, преселено около 300 г. пр. Хр. от вътрешността на Балканите. Етническият коктейл е много интересен, с тази елинистическа „глазура“ отгоре.
Древногръцкият е езикът, на който те общуват и пишат. Разбира се, и на латински, но рядко. Говорят и на своите езици, пазят си някакви етнокултурни особености и имена, които хващаме по надгробните им плочи. По Средна Струма трябва да е имало и други селищни центрове, но Хераклея Синтика е най-важният и най-големият.
Градът е значим и от гледна точка на туризма, вече се вижда колко силен е интересът към него. Неслучайно откакто правим разкопки там и особено откакто огласяваме резултатите веднага чрез платформата Archaeologia Bulgarica, посещенията са нараснали в пъти – въпреки лошите (все още) пътища. От значение е и че комплексът на Ванга е наблизо, че е на магистралата за Гърция, близо до три граници. Страшно много хора – и българи, и чужденци, минават да ни видят.
– Наричате го „Градът на македонските царе“. Наистина ли от надписа, който открихте близо до статуята, става ясно, че по време на разцвета на Римската империя Хераклея Синтика е била равна по значимост на Тесалоника (Солун)?
– Градът на македонските царе е, защото те са го основали.
И неслучайно носи името Хераклея, владетелите на македоните извеждат своя произход от митичния герой Херакъл. Знаем за още Хераклеи, основани от тях. Синтика е, защото се намира в областта на племето синти, най-вероятно тракийско. За него има информация в писмените извори, но като материална култура засега не го познаваме. Смея да твърдя обаче, че около 100 година след Христа, когато Римската империя е най-силна, градът се е равнявал с основните селища в Римска Македония – Тесалоника (днешният Солун) и Бероя (днешната Верия в Северна Гърция). Съвсем скоро го установихме въз основа на надпис, който намерихме близо до статуята.
– Как събрахте тази информация, откога проучвате обекта?
– Работим там от 2007-а., но разкопки правихме същата година, а след това чак през 2011-а – и нататък без прекъсване. През 2008 – 2010 г. имахме само геофизични проучвания. Нямахме пари за археологически разкопки, но гледахме да не спираме работа там, да се ориентираме за топографията на града, да каним български, руски и немски геофизици на обекта и да попълваме информацията за този град. И през последните години направихме скок. С по-голям мащаб работим, с новото общинско ръководство от края на 2015 г. насам имаме по-добро взаимодействие и отмятаме повече работа. От 2016-а нататък резултатите са по-големи, защото и финансирането беше по-сериозно. А тази година имаме и целева субсидия, гласувана от правителството.
– През пролетта беше направено заснемане на Хераклея Синтика с помощта на системата LIDAR. Имате ли вече резултати и ясни ли са приоритетите Ви до края на археологическия сезон?
– Да, направихме го пак с финансиране от Министерски съвет, което мина през БАН по проект на НАИМ. Осъществихме заснемане от въздуха със самолет – искахме LIDAR на общо 14 обекта в страната. Този метод позволява да се открият археологически обекти в залесени и трудно достъпни местности. Такова заснемане беше проведено преди време по нашето Южно Черноморие.
Прилагат се лазер, инфрачервени лъчи и ортофото заснемане. Сравняват се резултатите от тях и се получават надеждна информация. Ползват се филтри, може да се „отстрани“ растителността и да се види теренът. Не е геофизика, която „гледа под земята“, грубо казано, но пък се открояват ясно следи от човешка дейност върху земната повърхност, които иначе бихме пропуснали, дори да минем през тях.
Надявам се до месец-два да имаме резултати за Хераклея Синтика от това заснемане. Вероятно ще можем да ги използваме догодина. Основната ни цел беше да разберем къде е античният град, да научим повече за топографията на града, за крепостните му стени, за по-големите градежи, за това какво има най-вече на хълма Кожух, тъй като на места е труднодостъпен и силно обрасъл с растителност.
– Част от археологическия обект е разположен в частни имоти. Това пречи на проучването на форума. Как ще решите този проблем?
– Това е трудно, продължава да ни е проблем. Обектът е разположен върху държавна, общинска и частна собственост. Площадът, който така успешно проучваме, е в частни земеделски имоти. Засега работим с разрешение от собствениците, те не са ни пречили. Паркираме, дори охраната ни с къщичката е в такъв имот, но там не са ни дали разрешение да копаем, а трябва да го правим. Общината би трябвало да реши проблема и тя опитва последните три години, но явно не се получава със замяна или със заплащане. Все пак кметът на Петрич има грижата, помага ни.
– Какви са научните хипотези за намерената римска мраморна статуя?
– Статуята е добре изработена. Датира от I – първата половина на II в. сл. Хр.
– Какво си казахте, когато я видяхте?
– Когато статуята започна да се очертава – откъм краката, се изненадах приятно. Но основното в такива моменти е усещането, че трябва да внимавам, да контролирам емоцията, да действам спокойно. Първо, за да не пострадат хората, тъй като сондажът е дълбок, а те също се ентусиазират. Второ, за да спазваме археологическата методика и да продължим както трябва, макар и ускорено. Понеже като правило хубавите находки „излизат“ в края на работния ден или в края на археологическия сезон, отчетох, че ще имаме организационно напрежение. То така и стана, покрай медийния интерес, тълпят се семейства с деца, стоят над главите ни и мисълта да ги опазим ни тревожи допълнително. Уж сме оградили всичко, но…
Веднага трябваше да се организира транспорт и кран за статуята. За два дни успяхме да се справим с изваждането, като първия се опитахме да разберем колко е голяма и в какво състояние е. Влизаше дълбоко под основите на едно късноримско стълбище. Укрепихме го и на другия ден го демонтирахме с кран, заснехме го много добре, за да можем да го възстановим при нужда. След това проучихме културния пласт над статуята и под стълбището, за да не пропуснем археологическа информация. Накрая много внимателно я разчистихме, поръчахме за втори път кран и я изправихме невредима в късноримската гражданска базилика на Хераклея Синтика, която проучихме 2014 – 2015 г. Доволен съм, че се справихме.
– Но първоначално смятахте, че е късноримска статуя?
– Да, докато още не беше измита от пръстта, а и културният пласт/контекстът, в който лежеше, датира от това време. През първите часове допусках и че е изобразен управник/първенец на града. Понеже наблизо намерихме надписа, за който стана дума покрай сравнението с Тесалоника. Не искам да коментирам подробно текста, тъй като епиграфът Николай Шаранков има още работа по него и предстои да го публикува. Различих този мраморен надпис в сондажа, макар и обърнат, както и статуята наблизо – от нея се виждаше само част от постамента. И когато му дойде времето, казах на моите колеги: „А сега, хайде спокойно да проверим тези две плочи.“ И започнахме методично. Надписът беше по-лесен. Видя се, че е запазен изцяло. Николай точно по това време вече пристигаше в Петрич, стана като по ноти. И се разбра, че е възможно статуята и надписът да са свързани, че те са от един период. В надписа се споменава име на местен агонотет – организатор и спонсор на спортни, музикални или драматични състезания. Казва се Тиберий Клавдий Бакхий.
Той е споменат в още един надпис, намерен в Хераклея Синтика по-рано.Навремето, в моята книга „Спортни състезания и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия“ (2009) допусках, че той може би е организирал игри, посветени на Артемида, защото култът към нея е бил много популярен в Средна Струма през Римската императорска епоха. Но сега си мисля, че е по-вероятно тези игри да са били организирани в чест на Немезида, защото имаме нейно светилище, разкрито в Хераклея Синтика. А тя пък е изобразявана с гладиаторски атрибути. Възможно е част от игрите да са били посветени именно на богинята на възмездието, почитана от хора с опасни професии като гладиаторите. От друга страна има сведения, че когато са правени гладиаторски игри, организаторът обикновено бил архиерей, т.е. старши жрец, не агонотет. Така, че има над какво да се мисли още…
Аз съм изкушен да допусна, че самият Тиберий е почетен с тази скулптура, но има нужда от още работа, за да кажем нещо по-сигурно. Ако намерим главата, ще бъде по-добре. Тя би ни ориентирала и за датировката по-конкретно, а и затова дали не става дума за човек с много по-висок ранг. Иконографията на статуята и нейното качество са много близки до мраморни скулптури на римски императори от І век. Има въпросителни – това е хубавото в археологията.
– Ако давате интервю пред чужда медия как ще представите Хераклея Синтика?
– Ще кажа, че това е Градът на македонските царе, защото той е такъв и защото, ако говорим за културно-исторически туризъм, това е българският топ обект. Не подценявам и останалите. Имаме много интересни места, достатъчно е да споменем Царевец, но спомнете си колко пари бяха налети в него и колко малко оригинално беше запазеното. Тук, в Хераклея Синтика, архитектурата е чудесно съхранена, няма нужда да се влагат чак толкова средства. И е на такова място, че с много малко пари ще стане туристическа „златна кокошка“. Музеят в Петрич, който е поместен в крайно неподходящо и бих казал невидимо помещение, благодарение на Хераклея Синтика има вече годишно около 60 хиляди посещения. Хората идват до Хераклея и ако преди това не са минали през Петрич, ние ги препращаме.
– 2018-а беше обявена за „Европейска година на културното наследство“. Какво ще се случи по този повод в контекста на българската археология? Има ли смисъл това или е формалност?
– Има смисъл, доколкото насочва вниманието на гражданите в ЕС към културно-историческото наследство. 8 милиона души в Европейския съюз си изкарват прехраната с постоянна заетост в тази сфера. През март за първи път бяхме домакини на Европейския археологически съвет /ЕАС/, неформален съветник на Европейската комисия и на Съвета на Европа. НАИМ стана официално член на съвета, и то много активен. Видяхме, че Европа има слабости по отношение на археологията. Липсват общи правила, които да я защитават от национални законови недомислици. Във Финландия, например, археолозите са „на колене“, инвеститорите властват безапелационно. Недобро е положението и в Португалия, и в Полша. Дори в Швеция има проблеми. Основната причина за тази нерадостна картина е допускането на частни субекти в археологическите проучвания. Тези фирми работят на дъмпинг цени, за да спечелят обществени поръчки за разкопки, а после не спазват методиката. Така се руши археологическото наследство на Европа.
Неслучайно в Дания наскоро са провели публичен дебат по въпроса и отново са гласували археологията да остане държавна, както е у нас. На предходната ежегодна среща на ЕАС в Атина приех да сме домакини през март 2018 само при условие, че темата на дискусията ще бъдат именно взаимоотношенията инвеститори – археология – общество. Софийската среща завърши с общо мнение, че са необходими спешни действия пред общоевропейските институции за защита на археологическото наследство.
Накрая председателят на Европейския археологически съвет Ленърд де Вит каза пред БНТ1: „Имате много добро законодателство за археология. Внимавайте какви промени евентуално ще направите!“.
Боя се, че у нас се готвят недобри за археологическото ни наследство законодателни промени, целящи приватизиране на археологията. Бих посъветвал тези сиви кардинали да се запознаят със случилото се в бившите соц. страни, които поеха по този грешен път. Унгария е, може би, най-добрата илюстрация. Там от държавно, минаха към частно и накрая отново създадоха държавен археологически институт. Само че тези чести законодателни експерименти се отразиха изключително неблагоприятно и на хора, и на археологическо наследство. Бизнесът и археологията трябва и могат да се зачитат взаимно и този баланс да е уреден законодателно, както е сега у нас. Евентуално приватизиране ще бъде по-пагубно за археологическото наследство у нас отколкото в останалите европейски страни, защото България е шампион по иманярство. То унищожава системно и сега старините ни, а приватизиране на археологията ще го легализира на практика. Дано разумът на малцинството събуди безразличните, за да остане историческо минало за децата ни не само в музеите!
– Благодаря Ви!
Be the first to leave a review.
