Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откриримската статуя на Хераклея Синтика, пред Топ Преса

Хераклея Синтика, „Градът на македонските царе“, е бил важен колкото Тесалоника (Солун)!

Людмил Вага­лински е роден на 8 ноември 1958 г. в София. През 1985 г. завършва „История“, със специализация по археология в СУ „Св. Климент Охрид­ски“, а през 1987 г. става редовен докторант на На­ционалния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Защитава доктор­ска дисертация на тема „Спортни състезания и гла­диаторски игри в римска Тракия (І-ІV век)“.

От 2010 г. е директор на НАИМ и в продължение на два мандата отстоява интересите на гилдията и високите стандарти в архе­ологията.

Доц. д-р Вагалински е член на Международната научна съвещателна ко­мисия на Австрийския ар­хеологически институт, на Международната Братис­лавска група – консултант на ЮНЕСКО за границите на Римската империя, на Макс Планк изследовател­ска школа за антрополо­гия, археология и история на Евразия (Хале, Герма­ния). Участва в научната комисия TIR-FOR на Union Académique Internationale (UAI), а през 2006 г. е по­канен в международния екип на ЮНЕСКО, проверил опазването, проучването и експонирането на култур­но-историческото наслед­ство на Република Маке­дония. Представител е на българските археолози в Европейския археологиче­ски съвет. Има много на­гради, сред които и „Златен грифон“ с огърлие и грамо­та за цялостен принос в ар­хеологическата наука.

От 2007 г. доц. д-р Ва­галински ръководи раз­копките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в об­щина Петрич, а от 2003-а – и на римската ко­лония Деултум край с. Дебелт, община Сре­дец. Проуч­вал е римския легионерски лагер Нове край Свищов, както и Трансмариска (Тутракан). През 2011 г. доц. Вагалински е начело на теренното археологиче­ско проучване във връзка с изграждане на газопрово­да „Набуко“ на територията на България, ръководи и проучването във връзка с изграждане на газопрово­да „Южен поток“ през 2014 г. През 1992 – 2002 г. той е начело на българския екип в международния проект за изследването на късно­римския кастел Ятрус край с. Кривина, Русенско.

В периода 2012-2014 г. е ръководител от българска страна на международния проект „Разширяване на Дунавския лимес – Све­товно наследство на ЮНЕСКО по Долния Дунав“, а през 2013-2016 г. – на проекта Advanced Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe (ARIADNE) с участието на 25 организации от 24 европейски стра­ни. Председател е на организацион­ния комитет, про­вел XXII Световен Лимес конгрес през 2012 в Русе.

В периода 2015-2017 г. доц . д-р Ва­галински е ръково­дител от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), по който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската аква­тория на Черно море и са проучени 61 корабокруше­ния от всички исторически епохи.

– Доц. Вагалински, само преди дни екипът, ръково­ден от Вас на Хераклея Син­тика край с. Рупите, откри римска статуя – археологи­ческа находка, за която те­първа ще се говори. Но пре­ди това, моля, разкажете малко повече за Хераклея Синтика?

– Хераклея Синтика е анти­чен град, известен в древни­те писмени извори, нерядко споменаван. Дълго време не беше ясно къде е него­вото местоположение. Бла­годарение на един надпис, щастливо спасен от иманя­ри през 2002 г, се разбра, че е именно в местността Рупите, Петричко. Самото му локализиране е от голя­мо значение, защото сега древните писмени извори ще бъдат четени другояче, тъй като Хераклея Синтика е била отправна точка за мно­го събития. Градът е основан във втората половина на IV в.пр.Хр. – до това стигнахме по археологически път. Из­дигнат е от Филип II или от неговия син Александър III Велики – предстои да уточ­ним, и се е развивал успеш­но докъм края на IV в.сл.Хр., което е около 800 години. И през V в. още съществува,но има упадък – след средата на столетието трудно можем да говорим за същински град.

Хераклея Синтика е обект, какъвто няма друг на наша територия. Районът на Сан­дански – Петрич попада мно­го рано в гръко-римската цивилизация – същинската, класическата, а не в нейна­та периферия, доколкото Тракия се води такава. Рим завладява Хераклея Синтика още през II в. пр. Хр., а се установява в същинска Тракия 200 г. по-късно.

И е много интерес­на културата, която се оформя в този район – в югозападния ъгъл на сегашна България – силно елинизирана, но същевременно етни­чески много смесена. Там са живели траки, елини, македони, рим­ляни, келти и може би дори илири – предците на днешните албанци, и по-конкретно едно племе автариати, пре­селено около 300 г. пр. Хр. от вътрешността на Балканите. Етниче­ският коктейл е много интересен, с тази ели­нистическа „глазура“ отгоре.

Древногръцкият е езикът, на който те общуват и пишат. Разбира се, и на ла­тински, но рядко. Говорят и на своите езици, пазят си ня­какви етнокултурни особе­ности и имена, които хваща­ме по надгробните им плочи. По Средна Струма трябва да е имало и други селищни центрове, но Хераклея Син­тика е най-важният и най-го­лемият.

Градът е значим и от глед­на точка на туризма, вече се вижда колко силен е интере­сът към него. Неслучайно от­както правим разкопки там и особено откакто огласява­ме резултатите веднага чрез платформата Archaeologia Bulgarica, посещенията са нараснали в пъти – въпреки лошите (все още) пътища. От значение е и че комплексът на Ван­га е наблизо, че е на магистралата за Гърция, близо до три граници. Страшно много хора – и българи, и чужденци, минават да ни видят.

– Наричате го „Градът на маке­донските царе“. На­истина ли от надпи­са, който открихте близо до статуя­та, става ясно, че по вре­ме на разцвета на Римската империя Хераклея Синти­ка е била равна по значимост на Теса­лоника (Солун)?

– Градът на македонските царе е, защото те са го осно­вали.

И неслучайно носи името Хераклея, владетелите на македоните извеждат своя произход от митичния ге­рой Херакъл. Знаем за още Хераклеи, основани от тях. Синтика е, защото се намира в областта на племето син­ти, най-вероятно тракийско. За него има информация в писмените извори, но като материална култура засе­га не го познаваме. Смея да твърдя обаче, че около 100 година след Христа, ко­гато Римската империя е най-силна, градът се е рав­нявал с основните селища в Римска Македония – Те­салоника (днешният Солун) и Бероя (днешната Верия в Северна Гърция). Съвсем скоро го установихме въз основа на надпис, който на­мерихме близо до статуята.

– Как събрахте тази ин­формация, откога проучвате обекта?

– Работим там от 2007-а., но разкопки правихме съ­щата година, а след това чак през 2011-а – и нататък без прекъсване. През 2008 – 2010 г. имахме само геофи­зични проучва­ния. Нямахме пари за архео­логически раз­копки, но гле­дахме да не спираме рабо­та там, да се ориентираме за топографи­ята на града, да каним бъл­гарски, руски и немски геофи­зици на обекта и да попълва­ме информацията за този град. И през последните години направихме скок. С по-голям мащаб работим, с новото общинско ръковод­ство от края на 2015 г. на­сам имаме по-добро взаимо­действие и отмятаме повече работа. От 2016-а нататък резултатите са по-големи, защото и финансирането беше по-сериозно. А тази го­дина имаме и целева субси­дия, гласувана от правител­ството.

– През пролетта беше на­правено заснемане на Хе­раклея Синтика с помощта на системата LIDAR. Имате ли вече резултати и ясни ли са приоритетите Ви до края на археологическия сезон?

– Да, направихме го пак с финансиране от Министер­ски съвет, което мина през БАН по проект на НАИМ. Осъществихме заснемане от въздуха със самолет – искахме LIDAR на общо 14 обекта в страната. Този ме­тод позволява да се откри­ят археологически обекти в залесени и трудно достъпни местности. Такова заснема­не беше проведено преди време по нашето Южно Чер­номорие.

Прилагат се лазер, инфра­червени лъчи и ортофото заснемане. Сравняват се ре­зултатите от тях и се получа­ват надеждна информация. Ползват се филтри, може да се „отстрани“ растител­ността и да се види теренът. Не е геофизика, която „гледа под земята“, грубо казано, но пък се открояват ясно следи от човешка дейност върху земната повърхност, които иначе бихме пропуснали, дори да минем през тях.

Надявам се до месец-два да имаме резултати за Хе­раклея Синтика от това зас­немане. Вероятно ще можем да ги използваме догодина. Основната ни цел беше да разберем къде е антични­ят град, да научим повече за топографията на града, за крепостните му стени, за по-големите градежи, за това какво има най-вече на хълма Кожух, тъй като на места е труднодостъпен и силно обрасъл с растител­ност.

– Част от археологическия обект е разположен в част­ни имоти. Това пречи на про­учването на форума. Как ще решите този проблем?

– Това е трудно, продължа­ва да ни е проблем. Обектът е разположен върху дър­жавна, общинска и частна собственост. Площадът, който така успешно проуч­ваме, е в частни земедел­ски имоти. Засега работим с разрешение от собственици­те, те не са ни пречили. Пар­кираме, дори охраната ни с къщичката е в такъв имот, но там не са ни дали разре­шение да копаем, а трябва да го правим. Общината би трябвало да реши проблема и тя опитва последните три години, но явно не се полу­чава със замяна или със за­плащане. Все пак кметът на Петрич има грижата, помага ни.

– Какви са научните хипо­тези за намерената римска мраморна статуя?

– Статуята е добре израбо­тена. Датира от I – първата половина на II в. сл. Хр.

– Какво си казахте, когато я видяхте?

– Когато статуята започна да се очертава – откъм крака­та, се изненадах приятно. Но основното в такива момен­ти е усещането, че трябва да внимавам, да контролирам емоцията, да действам спо­койно. Първо, за да не по­страдат хората, тъй като сон­дажът е дълбок, а те също се ентусиазират. Второ, за да спазваме археологическата методика и да продължим както трябва, макар и уско­рено. Понеже като правило хубавите находки „излизат“ в края на работния ден или в края на археологическия сезон, отчетох, че ще имаме организационно напреже­ние. То така и стана, покрай медийния интерес, тълпят се семейства с деца, стоят над главите ни и мисълта да ги опазим ни тревожи допъл­нително. Уж сме оградили всичко, но…

Веднага трябваше да се организира транспорт и кран за статуята. За два дни успяхме да се справим с из­важдането, като първия се опитахме да разберем колко е голяма и в какво състояние е. Влизаше дълбоко под ос­новите на едно късноримско стълбище. Укрепихме го и на другия ден го демонтирахме с кран, заснехме го много добре, за да можем да го въз­становим при нуж­да. След това про­учихме културния пласт над статуята и под стълбището, за да не пропуснем археологическа ин­формация. Накрая много внимателно я разчистихме, по­ръчахме за втори път кран и я изпра­вихме невредима в късноримската гражданска бази­лика на Хераклея Синтика, която про­учихме 2014 – 2015 г. Доволен съм, че се справихме.

– Но първоначал­но смятахте, че е късноримска статуя?

– Да, докато още не беше измита от пръстта, а и кул­турният пласт/контекстът, в който лежеше, датира от това време. През първите часове допусках и че е изо­бразен управник/първенец на града. Понеже набли­зо намерихме надписа, за който стана дума покрай сравнението с Тесалоника. Не искам да коментирам подробно текста, тъй като епиграфът Николай Шаран­ков има още работа по него и предстои да го публикува. Различих този мраморен надпис в сондажа, макар и обърнат, както и статуята наблизо – от нея се вижда­ше само част от постамента. И когато му дойде време­то, казах на моите колеги: „А сега, хайде спокойно да проверим тези две плочи.“ И започнахме методично. Над­писът беше по-лесен. Видя се, че е запазен изцяло. Ни­колай точно по това време вече пристигаше в Петрич, стана като по ноти. И се раз­бра, че е възможно статуята и надписът да са свързани, че те са от един период. В надписа се споменава име на местен агонотет – органи­затор и спонсор на спортни, музикални или драматични състезания. Казва се Тибе­рий Клавдий Бакхий.

Той е споменат в още един надпис, намерен в Хераклея Синтика по-рано.Навремето, в моята книга „Спортни със­тезания и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия“ (2009) допусках, че той може би е организирал игри, посветени на Артеми­да, защото култът към нея е бил много популярен в Сред­на Струма през Римската императорска епоха. Но сега си мисля, че е по-вероятно тези игри да са били органи­зирани в чест на Немезида, защото имаме нейно свети­лище, разкрито в Хераклея Синтика. А тя пък е изобра­зявана с гладиаторски ат­рибути. Възможно е част от игрите да са били посветени именно на богинята на въз­мездието, почитана от хора с опасни професии като гла­диаторите. От друга страна има сведения, че когато са правени гладиаторски игри, организаторът обикновено бил архиерей, т.е. старши жрец, не агонотет. Така, че има над какво да се мисли още…

Аз съм изкушен да допус­на, че самият Тиберий е по­четен с тази скулптура, но има нужда от още работа, за да кажем нещо по-сигур­но. Ако намерим главата, ще бъде по-добре. Тя би ни ориентирала и за датиров­ката по-конкретно, а и за­това дали не става дума за човек с много по-висок ранг. Иконографията на статуята и нейното качество са много близки до мраморни скулп­тури на римски императори от І век. Има въпросителни – това е хубавото в археоло­гията.

– Ако давате интервю пред чужда медия как ще пред­ставите Хераклея Синтика?

– Ще кажа, че това е Градът на македонските царе, за­щото той е такъв и защото, ако говорим за културно-ис­торически туризъм, това е българският топ обект. Не подценявам и останалите. Имаме много интересни места, достатъчно е да спо­менем Царевец, но спомнете си колко пари бяха налети в него и колко малко ориги­нално беше запазеното. Тук, в Хераклея Синтика, архи­тектурата е чудесно съхра­нена, няма нужда да се вла­гат чак толкова средства. И е на такова място, че с много малко пари ще стане турис­тическа „златна кокошка“. Музеят в Петрич, който е по­местен в крайно неподходя­що и бих казал невидимо по­мещение, благодарение на Хераклея Синтика има вече годишно около 60 хиляди посещения. Хората идват до Хераклея и ако преди това не са минали през Петрич, ние ги препращаме.

– 2018-а беше обявена за „Европейска година на кул­турното наследство“. Какво ще се случи по този повод в контекста на българската археология? Има ли смисъл това или е формалност?

– Има смисъл, доколко­то насочва вниманието на гражданите в ЕС към кул­турно-историческото на­следство. 8 милиона души в Европейския съюз си изкар­ват прехраната с постоянна заетост в тази сфера. През март за първи път бяхме домакини на Европейския археологически съвет /ЕАС/, неформален съветник на Ев­ропейската комисия и на Съ­вета на Европа. НАИМ стана официално член на съвета, и то много активен. Видяхме, че Европа има слабости по отношение на археология­та. Липсват общи правила, които да я защитават от национални законови недо­мислици. Във Финландия, например, археолозите са „на колене“, инвеститорите властват безапелационно. Недобро е положението и в Португалия, и в Полша. Дори в Швеция има проблеми. Ос­новната причина за тази нерадостна картина е допус­кането на частни субекти в архео­логическите проучвания. Тези фир­ми работят на дъмпинг цени, за да спечелят обществе­ни поръчки за разкоп­ки, а после не спазват методиката. Така се руши археологи­ческото на­следство на Европа.

Неслучай­но в Дания наскоро са провели публичен дебат по въпроса и отново са гласували археологията да оста­не държавна, както е у нас. На предходната ежегодна среща на ЕАС в Атина приех да сме домакини през март 2018 само при условие, че темата на дискусията ще бъдат именно вза­имоотношенията инвеститори – ар­хеология – обще­ство. Софийската среща завърши с общо мнение, че са необходими спеш­ни действия пред общоевропейските институции за за­щита на археоло­гическото наслед­ство.

Накрая председа­телят на Европей­ския археологиче­ски съвет Ленърд де Вит каза пред БНТ1: „Имате много добро законодател­ство за археология. Внимавайте какви промени евентуално ще направите!“.

Боя се, че у нас се готвят недобри за археологическо­то ни наследство законода­телни промени, целящи при­ватизиране на археологията. Бих посъветвал тези сиви кардинали да се запознаят със случилото се в бившите соц. страни, които поеха по този грешен път. Унгария е, може би, най-добрата илюс­трация. Там от държавно, минаха към частно и накрая отново създадоха държавен археологически институт. Само че тези чести законо­дателни експерименти се отразиха изключително не­благоприятно и на хора, и на археологическо наследство. Бизнесът и археологията трябва и могат да се зачитат взаимно и този баланс да е уреден законодателно, както е сега у нас. Евентуално при­ватизиране ще бъде по-па­губно за археологическото наследство у нас отколкото в останалите европейски страни, защото България е шам­пион по има­няр­ство. То уни­щожа­ва сис­темно и сега стари­ните ни, а при­вати­зиране на ар­хеоло­гията ще го легали­зира на прак­тика. Дано разу­мът на мал­цин­ството събуди безраз­лични­те, за да остане историческо минало за децата ни не само в музеите!

– Благодаря Ви!