Прости, простено ти е! Днес е Сирни Заговезни, изчистете сърцата си от злоба и мъст

Българската православна църква чества днес Неделя Сиропустна – деня преди началото на Великденския пост. По традиция на Сирни Заговезни вярващите молят за прошка тези, които са наранили.

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15)

Църквата е отредила в самото навечерие на поста да бъде ден на всеопрощението като на вечерната служба всички християни се опрощават взаимно, за да пристъпят към изпълнението на духовния подвиг с чисти сърца и души.

На този ден, ние по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Нещо красиво и затрогващо има в този наш християнски обичай! Деца целуват ръка на родителите и искат от тях прошка. Кръщелници правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение.

Особено пък скарани близки или дори врагове този ден си подават братски ръка: сърцата широко се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Чудесен, мил и смислен обичай! Какво благотворно отражение има той върху човешките взаимоотношения!

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

От утре започва великденският пост по време, на който чрез въздържание от блажна храна и духовна концентрация, вярващите трябва да се подготвят за достойното посрещане на празника Възкресение Христово.

Традиции,обичаи,ритуали и вярвания

Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.

„Хамкане“ на Сирни Заговезни

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден. Тази година се празнува на 10 март (неделя) и с него започва Великият пост. До Сирни Заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през постите до вторник на Светлата седмица (след Великден) не се позволява венчание.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.

Кукерски шествия. Повечето от тях са с езически характер

Първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.

Присъства и неизменната за празника бяла халва

След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай „хамкане”, „ламкане” или „люскане” на халва, яйце или парче сирене или въглен. Бабите завързват на греда на тавана червен конец, на който е закачено парче халва, сирене, варено яйце или въглен. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца всеки един се опитва да отхапе парче от яйцето без да използва ръцете си, а този който пръв успее ще бъде здрав и честит през цялата година. Разбира се, никой не се опитва да си хапне от въглена, а той само се духа за да бъде плодородна годината и да има здраве в семейството. Ако не сте пробвали този ритуал, направете го. Много е забавно и ще остави един хубав спомен.

В различните крайща на страната ни, има различни традиции относно конеца от самото хамкане. На места след като го нарекат последователно на всеки един от семейството, го палят. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот,близка смърт или сватба. Другаде пък го поставят на гредата на тавана, заравят го в нивата за берекет, поставят го до иконата, слогат го в ярема на добитъка за здраве.

Мъжете гърмят с пушките си на двора, като така възвестяват началото на великденските пости.

Кулминацията на деня и най-важният ритуал са т.нар. Сирнишки огньове

Главни участници в този обичай са пораснали момчета и ергени, които събират клони за огъня и ги подреждат на купни по високите могили около селото. Тези купни наричат „сирници”, „олелии”, „оратници”, „ойдалии”, „курковници”, „урбалки”, „гаганици”. В неделя вечерта ги запалват и вярват, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка.

На мегдана се извива последното преди постите смесено хоро, буйно и скокливо, за да растат буйни и високи посевите, особено конопът. Хора не се играят чак до Великден.

Цяла нощ мъже, жени и деца прескачат огньовете за здраве и плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка. Отнасят главни от сирнишките огньове у домовете си, за да не ги нападат бълхи и въшки.

Характерен обичай за Сирни заговезни е „туйкането”, „чилкането” на стрели от момците. Младежите изработват стрели от дърво, които наричат „чилки”, „чавги”, „перници”, „барутници”. Вечерта на празника момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги „чилкат”, „туйкат”, „пяркат”-изстрелват ги към дворовете на своите моми избраници, като изричат хумористични пожелания, често със сексуален подтекст. Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела. В отделни райони на страната пък момците правят паликош – запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече. През Сирната седмица в Ямболско, Бургаско и Хасковско момци и ергени изпълняват обичая „гора” или „зора”. Още преди изгрев слънце младите излизат на поляна до кръстопът и обърнати към слънчевия изгрев, запяват обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата след дългата зима. После извиват хоро, наречено също „гора”.

Първата седмица след Сирни заговезни българите наричат „Тодоровска”, ”Тудорска неделя”, по името на празника Тодоровден, който е в събота на тази седмица. Наричат я още „Лудата”, „Глухата неделя”, „Черна неделя”, защото се приема за много лоша, за „хаталия” и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. Строго се спазват някои забрани за работа и за консумация на храни. Спазва се и строго полово табу.

Понеделника наричат „Чист понеделник”

Жените измиват всички съдове в къщата, за да махнат блажното от тях

Почистват домовете и изхвърлят сметта на улицата с вярата, че така изхвърлят бълхите. От този ден започва тридневно строго тримирене (пост), наричано „тримиро”, „търпилка”, „тудуричене”. Наричат понеделника още „Песи”, „Бесен” или „Кучи понеделик”

Вторника от Тодоровата седмица наричат „Глух”, „Сух”, „Чер”, „Лош вторник” и още „Устрел”, „Усов” или „Усовски вторник”. Приема се за най-лошия вторник през цялата година. Според народните представи „усов” е зъл дух, който суши краката на добитъка. Вярва се, че ако човек се роди на този вторник, ще бъде много нещастен. За такъв човек се казва: ”Родил се у черен вторник”.

„Лудата”, „Крива”, „Куца сряда” също се приема за много лош ден и се почита за предпазване от лудост. Според народното вярване човек полудява, когато в него се всели дяволът. На този ден също не се работи нищо вкъщи и на полето, за да не пада градушка и да не удря гръм.

Четвъртъкът наричат „Въртоглав”, „Въртолома”, „Шамотен”, „Зимен Въртоломей”. Не трябва да се мотае прежда, да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от „въртоглавие”, да не станат „щуроглави” и да не получават световъртеж. Добитъкът не се впряга, за да не стане и той „въртоглав”.

За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петъкът, познат като „Черен петък Тудуришки”, „Глух”, „Куц”, „Сух”, „Луд” петък. Отново не се работи нищо, за да няма през лятото порои и градушки.

Заради традицията, свързана с паленето на огньове на днешния празник, от екоминистерството предупреждават, че изгарянето на автомобилни гуми, масла и други лесно запалими материали, които при горене отделят вредни емисии в атмосферата, е забранено и подлежи на глоби, достигащи до 5 хиляди лева.