Ярка звезда в небето на българското Възраждане

125 години от смъртта на Неделя Петкова-Караиванова (Баба Неделя)

През 1876 г., когато плам­ва Априлското въстание, се разгаря още един въстани­чески пожар в Източна Маке­дония, известен в историята и литературата като Разлов­ското въстание. Негов орга­низатор е солунското сдру­жение „Българска зора“, а сред дейците му са майка и дъщеря Неделя Петкова-Ка­раиванова /известната Баба Неделя/ и Станислава Караиванова. Освен с про­свещение и двете са дейни в зараждащите се борби за национално освобождение и са подлагани на репресии от страна на турските власти. В Солун са привиквани дори и от руския консул, обвиня­вайки ги, че са се занимава­ли с политическа дейност и подготовка на бунт.

„Това не бе и лъжа“, пише в спомените си Станисла­ва Караиванова. „Димитър Попгеоргиев /бъдещият на­чалник на щаба на Креснен­ско-Разложкото въстание/ бе събрал вече една чета, която се навърташе във френския женски манастир край Вардар махала и там вършеха бойни упражнения.“

Но да погледнем из жити­ето на Неделя Петкова-Ка­раиванова, наричана нався­къде заради мъдростта й Баба Неделя. Родена е на 13 август 1826 г. в Сопот. Съ­пруга е на видния търговец Петър Караиванов. Образо­вание получава в Сопотския девически манастир, а в по­следствие се самообразова, като усвоява добре прогре­сивната за времето взаимо­учителска метода на учение. Към учителството я насоч­ва най-вече Найден Геров и първото й учителстване е в новооткритото девическо училище в София, където има честта да се възползва от големия педагогически опит на просветителя Сава Филаретов.

През 1862 г. Баба Неделя напуска София и преподава в различни години в учили­щата в Самоков, Кюстендил, после в Прилеп, Охрид, Ве­лес и Со­лун.

Навсякъ­де, където учителства, оставя трайни сле­ди, не само като учител, но и като общест­веничка и боркиня за национал­на свобода. В Солун е известна и като не­примирим противник на полити­ката на Гръцка­та патриаршия в опитите й да елинизира на­селението. Ней­но дело става създаването на женски благот­ворителни дру­жества, оказ­ване помощ на даровити де­войки да бъдат изпращани на учение в Русия.

След Осво­бождението се установява в Кюстендил /1878 г./, а от следващата го­дина е в София, където умира през 1894 г.

Почти през целия житейски път на Баба Неделя до нея е дъщеря й Ста­нис­лава Кара­ива­нова. Две­те се при­емат за глав­ните гра­дите­ли на де­виче­ското обра­зова­ние в Ма­ке­дония. Станислава Караи­ванова, която по мъж става Балкан­ска, това прави в училища­та в Бито­ля, Охрид, Велес и Солун. Известен факт е, че и тя, и майка й са участвали в подго­товката на Разлов­ското въс­тание, а ръцете им съшили и знамето му.

Раз­ловското въстание е един героичен епизод от борбите за национално ос­вобождение, организация­та му е била добра, имало е свой устав и програма. Районът на действие об­хваща и тогавашните ка­ази Петричка, Малешев­ска, до събития се стига и из Горноджумайско (дн. Благоевградско). Турски­те власти са принудени да включат в потушаването му многолюдна войска, ста­нали са много сражения и много жертви са принесе­ни пред олтара на свобо­дата, като заедно с това не са пропуснати пожари на къщи, ограбвания и други злосторничества от страна на турските власти.

Въстанието е една светла страница в националния ис­торически летопис и винаги ще е повод за почит и при­знателност към сътворили­те го.

Вестник “ Топ Преса „