Ярка звезда в небето на българското Възраждане
-
- февруари 15, 2019
125 години от смъртта на Неделя Петкова-Караиванова (Баба Неделя)
През 1876 г., когато пламва Априлското въстание, се разгаря още един въстанически пожар в Източна Македония, известен в историята и литературата като Разловското въстание. Негов организатор е солунското сдружение „Българска зора“, а сред дейците му са майка и дъщеря Неделя Петкова-Караиванова /известната Баба Неделя/ и Станислава Караиванова. Освен с просвещение и двете са дейни в зараждащите се борби за национално освобождение и са подлагани на репресии от страна на турските власти. В Солун са привиквани дори и от руския консул, обвинявайки ги, че са се занимавали с политическа дейност и подготовка на бунт.
„Това не бе и лъжа“, пише в спомените си Станислава Караиванова. „Димитър Попгеоргиев /бъдещият началник на щаба на Кресненско-Разложкото въстание/ бе събрал вече една чета, която се навърташе във френския женски манастир край Вардар махала и там вършеха бойни упражнения.“
Но да погледнем из житието на Неделя Петкова-Караиванова, наричана навсякъде заради мъдростта й Баба Неделя. Родена е на 13 август 1826 г. в Сопот. Съпруга е на видния търговец Петър Караиванов. Образование получава в Сопотския девически манастир, а в последствие се самообразова, като усвоява добре прогресивната за времето взаимоучителска метода на учение. Към учителството я насочва най-вече Найден Геров и първото й учителстване е в новооткритото девическо училище в София, където има честта да се възползва от големия педагогически опит на просветителя Сава Филаретов.
През 1862 г. Баба Неделя напуска София и преподава в различни години в училищата в Самоков, Кюстендил, после в Прилеп, Охрид, Велес и Солун.
Навсякъде, където учителства, оставя трайни следи, не само като учител, но и като общественичка и боркиня за национална свобода. В Солун е известна и като непримирим противник на политиката на Гръцката патриаршия в опитите й да елинизира населението. Нейно дело става създаването на женски благотворителни дружества, оказване помощ на даровити девойки да бъдат изпращани на учение в Русия.
След Освобождението се установява в Кюстендил /1878 г./, а от следващата година е в София, където умира през 1894 г.
Почти през целия житейски път на Баба Неделя до нея е дъщеря й Станислава Караиванова. Двете се приемат за главните градители на девическото образование в Македония. Станислава Караиванова, която по мъж става Балканска, това прави в училищата в Битоля, Охрид, Велес и Солун. Известен факт е, че и тя, и майка й са участвали в подготовката на Разловското въстание, а ръцете им съшили и знамето му.
Разловското въстание е един героичен епизод от борбите за национално освобождение, организацията му е била добра, имало е свой устав и програма. Районът на действие обхваща и тогавашните каази Петричка, Малешевска, до събития се стига и из Горноджумайско (дн. Благоевградско). Турските власти са принудени да включат в потушаването му многолюдна войска, станали са много сражения и много жертви са принесени пред олтара на свободата, като заедно с това не са пропуснати пожари на къщи, ограбвания и други злосторничества от страна на турските власти.
Въстанието е една светла страница в националния исторически летопис и винаги ще е повод за почит и признателност към сътворилите го.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
