Благоевградската художничка Елена Хаджистоянова: ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА СА НАЙ-ТРУДНИ ЗА ИЗКУСТВО

ЕЛЕНА ХАДЖИСТОЯНОВА е родена в Благоевград. Завършила е Педагогическия институт за учители по изобразително изкуство в Дупница при Ивайло Попов през 1983 г. След дипломирането си е работила 1 година като учителка в село Нови хан, после – в 170 СОУ „Васил Левски“ 5 г. Школа по изобразително изкуство създава през 2002 г. към читалище „Христо Ботев“ в Нови Искър, която съществува досега. Има и школа по рисуване към галерия „Европа“ в София, която работи от основаването на арт салона през декември 2012 г. Със съпруга си Божидар Хаджистоянов прави около 40 съвместни изложби на различни места у нас и в чужбина.

– Днешните деца обичат ли да рисуват? Интересуват ли се от изобразително изкуство?
– Много ученици и деца в читалището, в което работя и съм подхванала групи още от I и II клас, са поели по пътя на изобразителното изкуство. Много от тях вече са студенти в Художествената академия в София, други пък са извън страната. От школата към галерия „Европа“ също имам ученици – студенти по изобразително изкуство. Според моя архив през школата са минали може би над 300 ученици, които съм обучила сама. Но хората, които после сериозно се занимават с изкуство, са около 30 души. Галерията е прекрасно място, където децата могат да усвояват тънкостите на занаята, защото тук са изложени произведения на съвременни художници, които работят в най-различни стилове. Арт салонът е и ателие, което е естествена среда за обучение на деца. Моите ученици са от 5 до 65 години – няма ограничение във възрастта. През лятото също е отворена школата, но желаещите трябва предварително да се обадят на тел. 0878 777 348, посочен в сайта ни  https://artgalleryeurope.eu/bg/cpage/19
По традиция всяка година на 1 юни в „Европа“ правим изложба с детски рисунки и участваме в национални и международни детски изложби и пленери. Много родители ме питат дали самата галерия прави детски пленер, това все още не е факт, но предстои да стане в бъдеще.
– Коя възраст е най-подходяща за откриването на таланта?
– Всички до 9-годишна възраст обичат да рисуват. Но деца с определени художествени заложби рисуват всеки ден в училище и извън него, по това личи, че те определено имат интерес към изобразителното изкуство. При подрастващи до 9 години се намесвам много внимателно, защото децата не обичат учителят да пипа по техните произведения.
– До каква степен заложбите се наследяват от семейството?
– До голяма степен те са генетично наследени. Но много често човек не знае какви заложби притежава, защото те се проявяват в процеса на работа. Например никой от родителите ми не е бил художник, но пък всички мои братовчеди рисуваха прекрасно. Значи е имало някакъв ген. Без заложби също човек може да се научи да рисува, ако е достатъчно упорит. При всички случаи обаче без капка талант не се получава.
– Вие сте преди всичко художник, остава ли ви време да рисувате извън всекидневните задължения?
– Честно казано, откакто имаме галерия, основана на 19 май 2003 г. от дъщеря ми Даниела с името „Хаджистоянови“, която близо 10 г. бе в НДК, и от 2012 г. се премести на „Леге“ 3 под наименованието „Европа“ – не ми остава никакво време за творческа работа, защото съм тук почти всеки ден и по цял ден. Понеже живеем в безпаричие и бездуховни времена, в които малко хора мислят за изкуство, пазарът е много тежък. Изключително малко хора купуват изкуство и галерията се самоиздържа трудно, поради което не можем да си позволим галерист и аз върша неговата работа. Надявам се, че произведенията, които са в главата и в сърцето ми, един ден непременно ще нарисувам. Виждам ги в голям формат – квадрати, със сложни композиции, сюрреалистични. За съжаление, когато жената е художник, поставя на първо място нуждите на всички около нея и най-накрая поглежда себе си. Така е било цял живот, а от 5-годишна мечтая да бъда художник! Оттогава всъщност и рисувам. Много обичах да правя портрети на хората около мен. За съжаление не можах да завърша Художествената академия, защото се омъжих много рано – на 19 години срещнах Божидар Хаджистоянов и създадохме семейство.
– Каква роля изигра вашият мъж при формирането ви като живописец?
– Цялостна. Фактически той стана моят най-голям учител по живопис. Когато се запознахме, първо ме плениха неговите картини с живопис… Моя предишна любима учителка беше Мария Нансен – от V до X клас. Тя ме научи на всичко в областта на графиката. Даде ми най-важните знания. Нансен преподаваше и графика на сина ми, който завърши в Югозападния университет в Благоевград. Беше изключителна художничка и строга учителка. Красива и очарователна, беше ми пример. Най-добрият преподавател.
– Как живеят двама творци под един покрив?
– Живеем много трудно, но за сметка на това никога не е скучно. Имаме много съвместни творби, особено в началото, когато се оженихме. Обикновено аз правех графиката, а той – живописта. Много е важно какъв е преподавателят и на какво набляга, когато те учи. В моя случай Мария Нансен обръщаше внимание на работата с туш и перо.
– Художественото образование важно ли е? Какво дава то на един творец по душа? Необходимо ли е да се завърши, ако човек има природен дар?
– Образованието помага да станеш по-добър, защото, когато знаеш правилата и законите на рисуването, тогава по-лесно се постигат нещата. Не е задължително да си завършил академия, за да си добър художник, ако имаш голям талант. Всеки добър творец като Пикасо създава школа след себе си и неговите ученици, без да искат приличат на учителя си.
– Новите технологии влияят ли на работата на художника?
– Техниката безпощадно навлиза в изкуството, въпреки че до известна степен се пречупва през индивидуалността на автора. Аз съм за изкуството в чистия му вид, без да има намеса на съвременни технологии. Характерно за днешното творчество е еклектиката. Много художници вземат по нещо от един или друг колега, но създават произведение, пречупвайки го през своя поглед.
– Днес българинът купува ли живопис, малка пластика или арт инсталации?
– Влиза в галерията, гледа и купува от време на време. Голяма част от нашите творби се намират в колекционери българи. Интересно е, че всеки автор си има своите почитатели. Така че българинът, ако е по-богат, ще купува повече произведения. Имали сме случаи, когато хора нямат достатъчно материална възможност, но много искат да купят определена картина и я изплащат за 1 година… (дават всеки месец по 100 лв.). Затова много често продаваме на изплащане, поне 30 творби съм продала така. В интерес на истината, преди години се продаваше много повече, отколкото сега. Днешните времена са най-трудни за изкуство. Дори в началото на 90-те г. се купуваше повече, когато също беше тежко по време на икономическата криза. Пример за това сме ние с Божидар, защото благодарение на съпруга ми, чиито картини се харесват и продават, успяхме да направим нашия дом в село Кътина и да отгледаме децата си.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „