Прескоментар! За политическата автоцензура…

Писна ми! Писна ми да се чувствам виновен, че работя в най-успялата и най-влия­телна медийна група на Юго­западна България, че и да се извинявам за това. Толкова ми става гнусно, че ще взе­ма да мина границите на нормалността… не се драз­нех, когато местните журна­листи ни плюят и произвеж­дат всеки ден гадни интриги, но се дразня, когато в общия им хор влизат и местни по­литици. Като областния лидер на ГЕРБ – Даниела Савеклиева.

Госпожо Савек­лиева, в телефонен разговор лично ми отказа интервю, щото другите „медии щели да се обидят“. Игнорираш ни, щото сме писали за твоя човек в Белица, не ми отго­варяш на позвъняванията и на СМС-ите. А въпросите са важни и нужни за общество­то. Бойкотът ти не струва и пет стотинки. Зад Топ Пре­са стоят хиляди, повтарям – хиляди, десетки хиляди чи­татели и ти не можеш да им обърнеш гръб, щото не съм дал някой лев на Ралица или щото някоя стара жур­налистическа крава от гил­дията ще ти се разсърди.

Ти си млад и кадърен политик, в това нямам съмнение, но вземи си обесѝ съветниците и се научѝ да вземаш реше­ния сама. Политиката не е зона на суетата, ами отго­ворна работа, с дълг към об­ществото… Вземи се в ръце и отговорѝ на въпросите на Топ Преса. Идват избори. Време е за публичен отчет, не за питки и шоколадови бонбони. Следващия брой на Топ Преса ще задам въ­просите към теб публично и заедно с читателите ни ще чакам твоя отговор. С крие­не не става.

Вестник “ Топ Преса „