Прескоментар! За политическата автоцензура…
Писна ми! Писна ми да се чувствам виновен, че работя в най-успялата и най-влиятелна медийна група на Югозападна България, че и да се извинявам за това. Толкова ми става гнусно, че ще взема да мина границите на нормалността… не се дразнех, когато местните журналисти ни плюят и произвеждат всеки ден гадни интриги, но се дразня, когато в общия им хор влизат и местни политици. Като областния лидер на ГЕРБ – Даниела Савеклиева.
Госпожо Савеклиева, в телефонен разговор лично ми отказа интервю, щото другите „медии щели да се обидят“. Игнорираш ни, щото сме писали за твоя човек в Белица, не ми отговаряш на позвъняванията и на СМС-ите. А въпросите са важни и нужни за обществото. Бойкотът ти не струва и пет стотинки. Зад Топ Преса стоят хиляди, повтарям – хиляди, десетки хиляди читатели и ти не можеш да им обърнеш гръб, щото не съм дал някой лев на Ралица или щото някоя стара журналистическа крава от гилдията ще ти се разсърди.
Ти си млад и кадърен политик, в това нямам съмнение, но вземи си обесѝ съветниците и се научѝ да вземаш решения сама. Политиката не е зона на суетата, ами отговорна работа, с дълг към обществото… Вземи се в ръце и отговорѝ на въпросите на Топ Преса. Идват избори. Време е за публичен отчет, не за питки и шоколадови бонбони. Следващия брой на Топ Преса ще задам въпросите към теб публично и заедно с читателите ни ще чакам твоя отговор. С криене не става.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.