Кога може заслужено да се смяташ за истински турист

Туризмът е едно от средствата за физи­ческо укрепване и духовно обогатяване на човека. Пешеход­ният туризъм се явява като основа на всички видове туризъм, тъй като е лесно достъпен за всички. Най-много се практикува планинския туризъм.

Наличието на 37 планини в България е причина за масо­вото им посещение, особено във високите Рила, Пирин, Стара планина, Родопите, Славянка и др.

Туристическите походи в планината изискват добра предварителна подготовка; избиране на опитен водач, определяне на маршрута и неговото подробно разуча­ване, изработване на графи­ка на движението, подбор и подготовка на участниците. В планините трябва да пре­обладава маршрутно-по­знавателния туризъм – при него чрез наблюдения се научават все нови и нови неща. Истинският природо­любител не гледа на туризма само като спорт, за него не толкова изминатите киломе­три са от значение, отколко­то емоциите, впечатленията, познанията, които получава от общуването с природата. Така например ако бродите из алпийските части на Рила и Пирин, чиято красота до голяма степен се определя и от яркоцветните тревисти растения, дали познавате примерно планинските бо­жури, алпийската незабрав­ка, камбанките, жълтите и петнисти тинтяви, алпий­ските макове и омайничета и. т. н. ?

Истинският турист след всяко идване тук увеличава броя на позна­ваните от него тревисти пред­ставители.

А когато сте в гора може ли да различите белия от черния бор, бялата от черната мура, кое е смърч и кое ела?

Истинският турист позна­ва добре храстовидните рас­тения – обикновен и воден габър, мъждрян, космат дъб, благун, леска, хвойна и др. Елементарни познания са необходими и по отношение на скалния състав – разли­чаване на гранита от варо­виците и мраморите, кои скали са кристалинни шисти и. т. н.

Няколко дни преди турис­тическата проява се следи прогнозата за времето, но все пак полезно е по време на похода да разпознавате кои облаци са дъждоносни и кои не, за да се предпазите от евентуални внезапни ва­лежи.

За по-важните обекти по маршрута е необходимо да разполагате с предвари­телна информация за тях – примерно защо върхът или местността се наричат така, има ли легенди или преда­ния за тях и това което знае­те непременно го споделете с участниците в похода, пък и очаквате и от други от гру­пата да научите нещо инте­ресно за местата, през които преминавате.

Истинският турист е добре запознат с каква екипиров­ка и съоръжения трябва да разполага, как да се придвижва при различните видове релеф, ка­къв хранителен режим да спазва, какви опасности крие планината и как да се предпа­зим от тях и не на последно място какви наблюдения ще прави по време на похода – метео­рологични, хидро­ложки, геоложки и минераложки, ботанически и др. Т. е. общуването с природата да бъде приоритет по време на похода и всичко това несъмнено ще спомог­не за формиране на такива ценни човеш­ки качества като любо­знателност, и дисциплина, природоза­шита и обич към родната природа.

Истинският турист, ко­гато е сред природата, се чувства възроден, обогатен и вдъхновен, изпълнен с нови усещания и сила, той разбира езика и гласовете на природата, ’’разговаря’’с нея, тя го пречиства нравст­вено, откъсва го от тревоги­те на деня и изостря усета и стремежа му към красота и добро в живота.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Топ Преса „