Неврокопски и кавалски спелеолози в съвместна експедиция в слабо проучени пещери в Гърция (СНИМКИ)

На 10 и 11 ноември се проведе двудневната съвместна експедиция в Северна Гърция съставена от членове на спелеоложки клуб „Прилеп“ в гр. Гоце Делчев и членове на спелеоложки клуб „Схокавалас“ в гр. Кавала, Република Гърция. В състава на експедицията от гоцеделческия клуб бяхме: Мартин Дишлянов, Славей Кокошаров, Сотир Ташков, Васил Узунов, Любен Дишлянов, Костадин Илиев, както и членовете на гоцеделчевския клуб от Петрич:  Таня Бокчева, Митко Маринов, Милко Чолаков, Емилия Богчева, и…разбира се и моя милост, Георги Делиилиев – Гофи. В състава на експедицията от гъцкия клуб се включиха: Никос Семалтианос, Тодорос Папапостолус и Тасос Полихрониадис. Целта на съвместната експедиция през двата дена бе, да се проникне в две пещери и в галерията на един древен рудник за добив на злато в планината Пангеос.

„Пелистерионас“, или в превод „пещерата на гълъбите“, бе първата от пещерите в която гръцко-българската експедиция проникна. Пещерата е характерна с 20-метров отвесен вход след който следва хоризонтална галерия с няколко разклонения с обща дължина около 300 метра. Изключително красиви и нежни дантели и драперии, леопардова кожа, сталактити, сталгмити и хеликтити, наричани още „корали“, са пещерните образования които правят пещерата изключително красива и привлекателна за опитни пещерняци. Наличието на голямо количество гуано подсказва за присъствието и на богата пещерна флора и фауна.

Участието на неврокопските пещерняци в експедицията бе върната визита на приятелите от клуба на пещерняците в Кавала. В края на лятото, гръцките спелеолози гостуваха на приятелите си от Гоце Делчев. Тогава, съвместната експедиция посети пещерата Мануилова дупка в землището на с. Рибново.

След приятното преживяване от посещението на „пещерата на гълъбите“, първият ден на настоящата експедиция приключи с незабравима вечер, високо  в планината Пангеос в домът на клубовете за екстремни спортове в Северна Гърция. Гръцко ципуро и българска домашна гроздова, трогателни слова, сувенири и танци затвърдиха приятелството и желанието за бъдеща съвместна дейност между съседните спелеоложки клубове.

Неочаквано за мен, пък и за всички които за първи път влизаме в древен рудник, проникването в него се оказа едно неописуемо и изключително емоционално пещерно преживяване. Създадени от тракийската цивилизация, по-късно експлоатирани от римляните, рудниците в планината Пангеос са един удивителен паметник на човешка дързост и цивилизация както и на зверско робство и експлоатация на човек от човека! В древните времена хората тук са се интересували и търсели основно три метала: злато, сребро и мед. Траките разработили от рудници към края на II век и началото на I век пр. не. В средата на 40-те години на I-ви век от новата ера, римляните, след като завладяват териториите на траките поемат и добивът на злато, сребро и мед в Пангеос. Тук са разкрити над 10 древни рудника. Галерията в която проникнахме е регистрирана като номер три с името „Света Троица“. Удивително е, че галерията разбира е дълбана единствено и само на ръка – с чук и длето. Следвайки златната жила, миньорите-роби прокопавали тунел с отвор колкото да може само да пролази човешко тяло размахвайки чук и длето. Единствено при разлив на жилата в страни, древните копачи са оформяли по-големи сводести кухини от които извличали по-голямо количество от благородния метал. Влязъл веднъж в рудника робът-копач повече никога не виждал дневна светлина. Други роби са донасяли храна и вода а копачите загубвали представа за нощ и ден. Осветление – единствено с маслени лампи. И така, до смъртта. А при такива условия тя не се е бавила много… Напуснахме галерията с облекчение. Колкото и да не страдам от клаустрофобия лично аз се почуствах доволен и щастлив. Доволен, че с моите 70 години проникнах заедно с младите пещерняци в трудният изкуствен тунел в скалата на златната мина и щастлив че почувствах истинската цената на свободата. Забелязахме, че галерията на древния рудник вече е започнал да се сдобива с елементи на пещерни образования. Зародиши на сталактити вече „никнат“ по тавана на галерията. Сега те са само няколко сантиметрови бебета-сталактити, само на някакви си 2 – 3 хиляди години. Но след около два милиона години ще ги видим, че са пораснали и са станали такива, каквито сме свикнали днес да ги виждаме в сегашните класически пещери.

Акровуни. Една не напълно проучена пещера в близост до едноименното село. Само на няколко километра от древния рудник който посетихме същия ден. Пещерата се оказа с по-гостоприемен вход. Спускане с въже по отвесният вход само на 6 – 7 метра и вече си в пещерата. И май гостоприемството й свършва до тук. Хоризонталната около 150-метрова галерия е изключително разнообразна. Редуват се теснини през които трудничко се провира нормално човешко тяло. От време на време се разширява и пълзенето се заменя с „лазена на четири крака“. И за разкош,  пещерата на няколко пъти предлага дори и прилична зала където можеш спокойно да се разхождаш прав и пак да има значително свободно пространство над главата на пещерняка. През неизброимите години, пещерата Акровуни, се е сдобила с изключително красива орнаментика от пещерни образования. Причудливи бели и червени сталактити и сталагмити, снежно бели „зъби на акула“, сюрреалистични скулптори и пещерни бисери – образования от малки силикатни топчета с ослепителна бисерна белота които на истина много приличат на бисери. Толкова красиви скални образования, че просто на човек не му се излиза от тук. В температурно отношение пък „пещерата на гълъбите“ наистина е изключително гостоприемна. Независимо от годишния сезон, температурата тук все си е 17 градуса. Това обяснява и присъствието на  огромна колония от прилепи на които нарушихме тишината и спокойствието в сакралното им подземно царство. Богато е и количеството и разнообразието на всякакъв вид влаголюбиви гадинки с причудливи форми и нестандартен начин на предвижване, еволюционно наложен от  пещерните условия. Поради това, пещерите и древните рудници в планините Алистрати и Пангеос са привлекателни обекти за учените-спелеолози. При една съвместна българо-гръцка  експедиция в пещера на Алистрати, световно известният български учен, зоолог и биоспелеолог, Петър Берон, откри непознат вид насекомо което бе наречено на неговото име – Алистратия Берон.

Гоцеделчевския пещерен клуб „Прилеп“ е първият български непрофесионален спелоложки клуб който посещава пещерите на гръцката област Македония, обясниха ни приятелите от „Схокавалас“.  Да се проведе в началото на следващата година обучителен семинар на хижа „Славянка“, се договориха двата клуба. Като лектори, ще бъдат поканени експерти по пещерно дело от България и Гърция както и биоспелеологът, Петър Берон. Клуб „Прилеп“ в Гоце Делчев е единственият оцелял пещерен клуб в Югозападна България което обяснява интересът за членство в него на млади хора от цялата област. Клубът набира нови членове. За справки и записвания, желаещите могат да се обадят на телефон: 0899 133 562 или да посетят клуба на ул. „Солун“ номер 26 в гр. Гоце Делчев, всяка сряда от 18 ч.

Клубът „Прилеп“ започна полагане на основите на пещерен дом – тренировъчна база в местността „Момини кули“. За съжаление, клубът не разполага с достатъчно средства а единствените постъпления са от символичният членски внос и най-вече от дарения. Благодарение на финансови дарения, стана възможно и полагане основите на тренировъчната база. Призоваваме хора с възможности и съпричастни към каузата на клуба да осмислят живота на младите хора с интерес към екстремния спорт да подпомогнат инициативата на неврокопските пещерняци. Ще бъдем изключително благодарни на всеки който се отзове според възможностите си да ни подкрепи финансово за да продължим строежа на спортната база. Информация за банковата сметка подробности може да получите на тел. 0899 133 562

mde

mde

mde

cof

mde

mde

sdr

sdr