Македонски комити пленяват Чърчил в Африка

Когато е 25-годишeн лейтенант Уинстън Спенсър Чърчил, бъдещ премиер на Великобритания и нобелов лауреат, е пленен от македонски комити в Южна Африка. Това става през октомври 1899 г.По това време Чърчил се подвизава там като военен кореспондент на британския вестник “Морнинг пост” за Втората англо-бурска война. Заплата му е 250 лири месечно. Отряд от български комити, организирани от наскоро основаната в Солун ВМОРО, отплават с кораб до Претория, за да се включат в помощ на холандските заселници бури срещу британските нашественици. Основният мотив на комитите да се включат в помощ на бурите е ненавистта към Британската империя, основна виновница за Берлинския договор от 1878 год., заради който Вардарска, Беломорска и Пиринска Македония остават в Османската империя.На 12 октомври 1899 г. в Южна Африка започва Втората англо-бурска война за завладяване на двете републики Трансваал и Орания, създадени в началото на 19-и век от холандски заселници – т.нар. бури. Тя е предхождана от Първата бурска война (1880 – 1881), предизвикана от въстание на бурските фермери против господството на Великобритания в Трансваал, което възстановява тяхната независимост. Тогава Великобритания прави опит да покори тези държави, създадени около 70 години преди това от бурите – потомци на холандските заселници в Южна Африка през 17-и и 18-и век.

Бурите се организират във военни отряди

и успяват да спечелят войната. Съгласно мирния договор Великобритания признава независимостта на Трансваал, но запазва като свой прерогатив външната политика на тази държава. През 1886 г. обаче в двете държави са открити богати залежи на злато и диаманти, след което те стават обект на златна треска. От Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. През 1895 г. британските власти в Южна Африка правят опит за овладяване на залежите, на което военните отряди на бурите се противопоставят с въоръжена съпротива. При такова стечение на обстоятелствата Великобритания, вярна на последователната си колониална политика, започва да се готви за интервенция, прехвърляйки големи войскови подразделения към Южна Африка. В започналата Втора бурска война (1899 – 1902) първоначално бурите имат успехи. Всички документи ги определят като мъжествени, издръжливи и почти религиозно фанатични воини. Като стрелци просто нямали равни на себе си. Прочутият писател Артър Конан Дойл, взел участие във войната, характеризира бурите така: “Те бяха смели ловци и първите групи, които във войната показаха най-високото майсторство да сменят тактиката в съответствие с действията на противника.”На 15 октомври 1899 г. брониран влак с британски войници се придвижва в района на град Коленсо. Няколко отряда бурски командоси, един от които е съставен от

нашите над 50 комити „нишанджии” (снайперисти)

заели позиции, като се маскирали по трасето на бронирания влак. Когато той преминал край тях, няколко души от нашите изпълзели на пътя и за броени минути разглобили релсите, отрязвайки пътя на влака към отстъпление. Във влака се намирали около 900 дъблински военни фузилери и други части. Между тях бил и младият лейтенант военен кореспондент Уинстън Чърчил. Те били пресрещнати и атакувани от друг бурски отряд. Машинистът дал заден ход, като увеличил скоростта на локомотива, но бронираният влак влетял в участъка с разглобените релси и дерайлирал. Няколко платформи с фузилери са разстреляни от бурските снайперисти. Чърчил успял да се спаси от снайперския куршум, но попаднал в плен на нашия отряд от комити, които първи влезли в пленения влак.Вечерта е нахранен и напоен с мелнишко вино, което нашите са носили със себе си в мехове. Неслучайно от тази случка

Чърчил се влюбва в мелнишкото вино

и много по-късно, като премиер на Великобритания, всяка година редовно му се доставя по половин тон от червения еликсир в Лондон. На сутринта със съгласието на командването на бурите Чърчил е освободен да си ходи по живо, по здраво. На изпроводяк нашите му казали, потупвайки го по рамото: „Ние не сме убийци. Прав ти път и повече да не си стъпил тук.“ Дълбоко унизен в тази ситуация, Чърчил занапред не е криел пренебрежението си към българите и България до края на живота си. Дори в спомените си за тези събития Чърчил премълчава, че е бил пленен и освободен от български комити, а пише само, че с риск за живота си е избягал от плен.През 1900 г. Чърчил се връща в Англия на същия кораб Dunottar Castle, с който е плавал осем месеца по-рано. Описва преживяванията си от Бурската война в книгите London to Ladysmith и Ian Hamilton’s March. В общите избори през 1900 г. е избран за депутат от Олдъм. След това се отправя на лекционна обиколка из Великобритания, а после в САЩ и Канада, печелейки повече от 10 000 паунда. Това поставя началото на неговата популярност и е първото стъпало към политическата му кариера. Той остава в световната история, като десетилетия е успявал да съчетава нечовешка работоспособност 

с обилно хапване и пийване

През 1964 г., вече 90-годишен, в последното си интервю пред Би Би Си на въпроса на какво се дължи неговото дълголетие той отговаря: „Уиски, пури, червено месо, мелнишко вино от България и… никакъв спорт!”По време на Втората бурска война постепенно британците увеличават числеността си. От Индия и от другаде били прехвърлени елитни проверени части с опитни командири. Поради своята малобройност за по-малко от година и двете бурски държави са завладени и окупирани от Великобритания. През следващите две години продължават партизански тип сражения, в които бурите са подкрепяни от германската колония Намибия. За установяване на контрол върху партизанското движение  британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони. Войната получава широк международен отзвук, в който Великобритания е заклеймена като агресор. Бурите печелят симпатиите на целия свят заради смелостта си да се опълчат на Великобритания. Лондон е принуден да даде широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници бурите получават по-високи обществени и стопански позиции в новообразувания Южноафрикански съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. За местното население са определени два пустинни резервата – Лесото и Свазиленд, където то да се занимава със земеделие.