В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров
-
- ноември 20, 2018
В навечерието на християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев . Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото! Понякога то стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището баралеф на Вапцаров ти показа как се пази паметта българска и възможно ли е един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?
Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .
Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г. на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?
А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява голям безформен гранит, приличащ повече на останал от строежа на основите камък. Секретарят е разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След дълго разчистване около него и с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор Либяховски и председателят на Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище Анна Донкова приемат идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и осигуряват финансиране ,а секретаря Кръстю Панчев се заема с осъществяването на проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.
Be the first to leave a review.
