Пясъчните пирамиди край Мелник крият куп загадки
-
- юни 2, 2014
Едно от чудесата на България е най-малкият град Мелник. В него постоянно живеят едва около 200 души. Преди два века са били 25 000. Казват обаче, че най-голямото чудо на Мелник е виното. Никъде другаде не правят такова. Мелнишкото е сред най-добрите в света. Дори се мълви, че когато Бог реши да пие вино, слиза точно в Мелник.
Мястото носи духа на своите стари обитатели чрез уникалните къщи, изби и църкви. А около него са подредени пясъчни пирамиди, които продължават да се променят и да изненадват. Точно с тях е свързана и една от легендите за произхода на името Мелник.
Академик Иван Дуйчев твърди, че то идва от славянската дума „мел”, която означава бяла глина, креда. Според учения тази дума напълно описва скалите, сред които е разположен градът. Други пък са на мнение, че по-тъмният цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник, е дал основание на древните жители на селището да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта – мелас и меланос.
Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година. Те представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че са се образували при ерозия на глинена почва. Мелнишките пирамиди са все още в процес на оформяне. Външният им вид и форма се променят с течение на времето. Пясъчните образувания приличат не само на пирамиди. Те имат и форма на гъби, на конуси, на игли. Височината им достига 100 метра. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, на места напълно вертикални, а по върховете растат широколистни растения и треви.
Именно с една от скалите на Мелнишките пирамиди са свързани някои от легендите на най-малкия български град.
Гарвановата скала разказва приказката за чудно хубава мома.
Казвала се Канта. Била горда и недостъпна за местните ергени. Все чакала кандидат от далечно и богато място. От троновете си в недостъпни планини забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският змей от Демиркапия и беласичкият от Лопово Влюбени до полуда в Кан та, двамата се вкопчили в люта битка помежду си кой да спечели любовта й. Над дома й пристигали забулени в тъмни облаци. В смъртоносни хватки, здраво вплетени един в друг, змейовете сипели над кашинската земя светкавици, гръмове и поройни дъждове. Така стряскали хора и стока, мълниите изкоренявали и подпалвали вековни дървета, дъждовните порои отвличали всичко по пътя си. Залиняло селото, наплашили се хората, старо и младо тръпнело в ужас при всеки нов сигнал за поредна змейска схватка. В ярка звездна нощ, пременена в сватбена премяна, Канта застанала на върха на Гарванова скала и полетяла в дълбока бездна. Овчари я чули да вика: „Прощавайте, мили селяни. За вас курбан ставам, млада и зелена, още неженена!”. Така нито един от змейовете не спечелил Канта. Двамата спрели битката си и напуснали завинаги тези земи. Така животът в Мелник се възродил и станал отново спокоен и мирен.
Не се знае кога точно е възникнал Мелник. Смята се, че първоначално е бил само крепост за охраната на южната българска граница в Първото българско царство. Мелник се споменава най-напред в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи – Алексий Слав, става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя.
С Алексий Слав е свързано друго предание. Слав бил сестрин син на Асен, Петър и Калоян. Калоян го изпратил управител на Родопската и част от Пиринската област. Първоначално той избрал за седалище Цепина, но след смъртта на Калоян се преместил в Мелник. По-късно Слав застанал на страната на балдуиновия брат Хенрих II при похода му срещу Борил. При поражението на българската войска получил като дар за предателството към своя цар малолетната дъщеря на Хенрих за съпруга. Иван Асен II, на когото поведението на родственика никак не се понравило, отишъл в Мелник. Срещата му с Алексий Слав се състояла в храма „Св.Никола” край мелнишката крепост високо над днешния град. По-нататък нищо повече не се чуло за Слав.
Be the first to leave a review.
