Липсата на ясен механизъм и критерии за субсидиране оставя читалища без пари
-
- ноември 6, 2018
Липсата на ясен механизъм и критерии за разпределение на държавната субсидия за читалища от Министерството на културата оставя голяма част от тях без финансиране. В същото време дава възможност на едно читалище да получава почти цялата субсидия, сигнализираха читалищни дейци от община Благоевград.
Едно от читалищата, останали без пари за покриване на нуждите си, е „Европа 2014“ в село Мощанец, което поддържа своя библиотека от 5 хил. тома. За събирането на книгите са спомогнали частни дарители.
За културните институции в общината са отпуснати 430 хил. лева, разпределени за 52 субсидирани бройки. От тях 3 са за Регионалните експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища“ (РЕКИЦ). От останалите 49, които, превърнати в пари, правят 410 375 лева, 42 субсидирани бройки взема Народно читалище „Никола Вапцаров 1866“.
„За една субсидирана бройка се заплащат 8 375 лева“, разказва Саша Войнова, председател на читалище „Европа 2014“ в село Мощанец. Над 350 хил. от цялата сума, предвидена за читалищата в общината, отиват само за читалище „Никола Вапцаров“ в областния град.
„През 2017 държавната субсидия се разпредели без критерии и мотиви в нарушение на вътрешните правила. Целта на разпределението беше да се облагодетелства „Н. Вапцаров 1866″, което получи над 95% от субсидията. Това се случи със съдействието на община Благоевград“, разказва още Саша Войнова.
Тя допълни, че в предходните три години 49-те субсидирани бройки за читалищата в общината са били разпределени неправомерно, за което има и заведени дела в Административен съд – Благоевград. Едното вече е спечелено от жалбоподателите от читалище „Европа 2014“, но е обжалвано от комисията за разпределяне на държавната субсидия, образувана по чл. 23 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), чийто председател е Васил Новоселски, пред Върховния административен съд. По другото все още тече съдебен процес.
„49-те бройки следва да се разпределят от комисия съгласно чл. 23 от Закона за народните читалища. Комисията се свиква със заповед на кмета на общината. Членове на комисията са по един представител от всяко читалище и един представител от общината. На база отчети за извършена дейност на читалищата за предходната година, респективно извършена работа, следва субсидията да се разпредели съгласно приети критерии. (Например критериите са: брой членове на читалището, брой жители в населеното място, брой фолклорни състави, брой изяви на тези състави и др.) Тоест следва мотивирано да се разпредели тази субсидия“, обяснява още в сигнал до „Дневник“ председателят на читалище „Европа 2014“.
През 2017 година субсидията обаче се разпределила без никакви критерии. Липсвала ясна мотивировка защо едно читалище е получило 42 субсидирани бройки, а друго – 1.
От протокола за заседанието на комисията, извършваща разпределението на годишната държавна субсидия за 2017 година на читалищата по член 23 от ЗНЧ, става известно, че предложението на председателя на читалище „Никола Вапцаров“ – Благоевград, Васил Новоселски за разпределението на субсидията както следва: 42 бройки за управляваното от него читалище, 5 бройки за тези по селата, 3 за РЕКИЦ и 2 за читалище „Виртуален свят“, е прието с шест гласа „за“ двама „против“ и един „въздържал се“.
По една субсидирана бройка получават културните институции в за Бело поле, Рилци, Покровник, Падеж и Логодаж. Читалището в Селище също не взема субсидия, тъй като ползва една и съща секретарка с това в Логодаж. Съответно тя получава една заплата. Финансови средства от държавния бюджет не получават и колегите им в селата Изгрев и Зелен дол.
Тази година разпределението на парите е същото.
Саша Войнова задава логичен въпрос: Как е решено, че читалище „Европа 2014“ няма да получи субсидия, след като осъществява редица културни и обществено полезни дейности? Сред тях са предоставяне на условия за самоподготовка на ученици от 6 до 10 клас. Екипът на институцията е подготвил и безплатни видеоуроци по математика в електронна платформа, която има 3 хил. абонати. Освен това работят активно за противодействие на ранното отпадане на деца от училище. Имат и богат културен календар.
„Въпросът е принципен – няма ясни правила, няма механизъм, няма мотиви за разпределение. Не се знае защо някой взима 42, друг 1, а друг- нищо“, коментират читалищни председатели от община Благоевград.
„През 2018 година читалището ни е лишено от субсидия под предлог, че от звено РЕКИЦ на читалище „Никола Вапцаров“ са ни извършили проверка, при която се установило, че не извършваме никаква дейност“, разказва още Саша Войнова. Тя обаче подчертава, че РЕКИЦ, което е към Министерството на културата (МК), няма правомощия да извършва проверки. Това съобщават от ведомството в отговор на въпрос, подаден по Закона за достъп до обществена информация.
От друго писмо от МК става известно, че няма точно определени критерии за разпределянето на държавната субсидия за читалищата, което създава проблем на стотици такива в цялата страна.
„Към този момент не е налице нормативен акт, както и няма нормативно или административно установен акт за разпределяне на годишната субсидия извън регламентираното в Закона за народните читалища“, се казва в писмото от културното ведомство.
Оттам допълват, че предстои сформиране на междуведомствена комисия, чиято задача ще е да извърши промени в тази насока.
Оказва се, че отпуснатите за 2017 година от държавата 65 милиона лева са раздавани „на конвейер“, без ясни критерии, без ясни правила и мотивировка. Вземал кой колкото може. И всичко това – със съдействието на Министерството на културата.
А тези пари, вместо да се дадат към читалищата за читалищна дейност, се пренасочват към Министерството на правосъдието. Проверка на „Дневник“ установи, че на основание чл. 23 от Закона за народните читалища са образувани десетки дела, касаещи неправомерно разпределение на годишната държавна субсидия. По някои от тях вече има и решения в ползва на жалбоподателите.
© Личен архив
Иван Сапунджиев е председател на едно от 37-те читалища в Кюстендил – „Зора 2003“. Управляваната от него институция от около 4 години е лишена от държавна субсидия именно заради липсата на механизъм, по който тя да се разпределя. Именно затова той осъжда т.нар. система 3 пъти.
Казва, че от 15 години работи за промяна в тази насока. Имал комуникация с Министерството на културата, Министерството на финансите и премиера Бойко Борисов, но до този момент нямало никакъв ефект.
„Желаем да има ясен механизъм и всички работещи читалища да имат достъп до субсидия. Ние работим за образоваността на хората и сме на принципа, че историята трябва да работи за младите, за да не допускат грешките, които са допуснали предците ни. Ние нямаме фолклор. Нямаме състави, но се занимаваме с много други дейности“, разказа пред „Дневник“ Иван Сапунджиев.
Той и екипът му са се включили в изработването на противоградови ракети, организирали са много събития, свързани с историята, и издават собствено списание. Техните научни доклади са признати от БАН и НАСА. Но явно това не е достатъчно това читалище с 160 членове да получи част от отпуснатата държавна субсидия. „Читалища трябва да има и никой не може да забрани това“, казва Сапунджиев.
Оказва се, че проблемът не е само в Благоевград и Кюстендил. От същото се оплакват читалища от Дряново. Има дела в административните съдилища във Варна и Пловдив, в Софийския градски съд, съда в Сливен и други.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
