6 млрд. лв. изгорели заради зеления рекет в Банско!
-
- ноември 6, 2018
Близо 2,7 млрд. лв. за 10 години са загубите на държавата от забавени или нереализирани инвестиционни проекти, блокирани от съдебните жалби на групата „еколози“, изпълняващи мокри поръчки срещу развитието на Банско. Сумарно отложените инвестиции за периода 2007 – 2017 г. се оценяват на над 6 млрд. лв. Данните са от мащабно изследване, направено по поръчка на МОСВ от екип на консултантската компания КС2 на икономиста Красен Станчев. Докладът съдържа 115 страници, като са използвани данни от Националния статистически институт.
„ЕКОЛОЗИТЕ“ ПЕЧЕЛЯТ САМО 5% ОТ ДЕЛАТА
Анализът категоризира и оценява преките, непреките и предизвиканите разходи за икономиката, фиска и обществото, възникнали от забавяне на инвестиционни намерения поради оспорване на процедури в областта на околната среда. За целта са разгледани договори и проекти, придобили т.нар. гражданственост, и такива, които са били отложени заради някаква процедура по ОВОС главно по 3 закона – за опазване на околната среда, за биологичното разнообразие, в който са определени начините за включване на териториите в „Натура 2000”, и за защитените територии, в който са плановете за управление на националните паркове. Средната продължителност на делата, които се водят по тези три закона, дава основата за изчисленията.
„В България минават по около 2000 такива дела на година, но тези, които са спечелени от граждани и неправителствени природозащитни организации, са много малко – около 5%“, обясни Красен Станчев.
ИЗПУСНАТИ ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ РАБОТНИ МЕСТА
Потенциалните работни места, които не са разкрити заради забавените или спрените инвестиции у нас, са над 32 000. „При случаите от 2 години и половина на задържане на проектите в съда нереализираната заетост е оценена 22 181 работни места за целия период на изследването. Налице е допълнително нереализирана заетост на 10 875 души за същия период поради закъснение на част от проектите в бъдеще”, се казва в доклада. По този начин пряко са ощетени бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Според основните изводи от забавени проекти за среден срок от 2 години и половина през последното десетилетие временно пропуснатите ползи за държавния бюджет и фиска са 1,145 млрд. лв. Когато към тях се добавят и спрените инвестиции, т.е. тези, по които няма движение от 5 години, чиято стойност е 498 млн. лв., сумата набъбва до 1,643 млрд.
ГРАФА „ОКОНЧАТЕЛНИ ЗАГУБИ“ В изследването има и графа „Окончателни загуби”, в която са включени неосъществени инвестиции на „Дънди Прешъс Металс – 269 млн. лв., 416 млн. лв. от проучвателната фаза на концесията на „Шеврон“ в Нови пазар, провалената инвестиция за златодобив в Трън – 380 млн. лв., спряната концесия в Генерал Тошево за 120 млн. лв. и забавената концесия в Брезник за 140 млн. лв.
„Налице са и потенциално невъзвръщаемите загуби от радикални реформи (ограничаване на правата на инвеститори, собственици и др.), които са 1,440 млрд. лв.”, твърди анализът. Така сумата скача до стряскащите 2,677 млрд. лв., които няма как да бъдат компенсирани. „За посочените години загубата от отлаганията на проекти е близо 1 млн. лв. на ден”, уточни Красен Станчев.
Загубата от саботирани инвестиции за 6 млрд. лв. е изчислена въз основа на допускането, че засегнатите проекти, които са свързани с околната среда, представляват приблизително 3% от инвестициите в икономиката за разгледания период.
УДАРИТЕ ПО ПИРИН, ВИТОША И АМ „СТРУМА“
В доклада са разгледани и казусите със забавянето на Плановете за управление на Национален парк „Пирин” и Природен парк „Витоша”, както и опитът за блокиране на лот 3.2 от автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле.
Относно Пирин, ако ситуацията не се промени, това ще доведе до загуби в държавния бюджет от близо 2 млн. лв. Толкова ще е пропуснатата полза за все още нереализираното повишаване на концесионните такси за ски зона „Банско”. Отделно бизнесът в Пиринско рискува оборот от 158 млн. лева, ако не се направят нужните промени, които „зелените” блокират. Подобна е и ситуацията с Витоша, където под „екологичен” натиск всичко е в застой.
„Според общата статистика на пътнотранспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3,2 – 3,3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища. При „Струма” закъснението е 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко”, пише още в доклада.
„Не е лошо, когато се смятат убитите от автомобили таралежи и други бозайници (б.а. – това е аргументът на „зелените” да не се реализира участъкът по проектното трасе), да се вземат предвид и хората”, коментира Станчев.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ?
„Достатъчно е да се осъзнае, че съществува елементът „пропуснати ползи“ при всяко решение за спиране на инвестиции. Независимо дали тези решения се вземат от законодателни органи, съд или чрез референдуми.
Това важи и за случаите, при които „някои“ искат една концесия да се вземе от някого и да се даде на друг или това да се направи с някой ветропарк. Защото за това се плаща съответна цена и ако на някого му хрумне да прави такива „реформи”, ще трябва да пресметне и потенциалните загуби от обезщетенията, които обществото в крайна сметка ще плати“, завърши Красен Станчев.
Калин Калинов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
