Георги Ив. Зимбилев – изявен родолюбец, радетел за утвърждаване на българщината
-
- ноември 5, 2018
В началото на 19-ти век, както навсякъде из българските земи, така и в будните неврокопски села Гайтаниново, Ковачевица, Либяхово и други съществуват килийни училища, където учениците били обучавани от местни духовни лица. Един от първите радетели за българско четмо и писмо в училищата и черквите на този край бил Георги Иванов Зимбилев, роден през 1820 г. в с. Либяхово /дн. Илинден/, Неврокопско. .
Като малък Георги се учи при неизвестни духовници в родното село, след което родителите му го изпращат да продължи образованието си в манастира ‘’Св. Иван Предтеча’’близо до гр. Сяр. След като завършил и гръцката прогимназия в Сяр, той започва учителската си практика като преподавател по гръцки и турски език, така както било навсякъде по онова време в този край.
Скоро обаче даскал Георги разбира, че за пробуждането на българското население е необходимо в училищата и черквите постепенно вместо гръцки език да се въведе български. Затова той пръв в този край въвел изучаване на граматика,
христоматия, география, история свещенна и всеобща, аритметика и калиграфия /краснопис/. Дори и четене на български език. ’’Важното беше – пише в спомените си неговия ученик Ат. Поппетров – че като преподаваше от христоматията тълкуваше текстовете от староелински на новогръцки и на говорим български език и изискваше от учениците си така да научат урока.
И като учител в съседното село Гайтаниново, Неврокопско заменил килийното учение със споменатите по-горе предмети плюс преподаване на български буквар и съкратената турска история, превод на П. Р. Славейков от 1857 г. Бил и певец в църквата, където в празнични дни държал слово по тълкуването на евангелието също на български език. За това той ‘’напълно привлече любовта и сърцата на ученици и слушатели’’-пише в спомените си Спас Прокопов.
Постепенно името и новия начин, по който преподава даскал Георги, стават известни не само в Неврокопско, а и в съседните кази. При него идват ученици от близки и далечни села. Тук се стекли и бъдещите народни будители и основатели на Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопско учителско дружество ‘’Просвещение’’
Петър Сарафов, Спас Прокопов, Никола Падарев и др. И това е съвсем оправдано,
защото за своето време Зимбилев бил ‘’просветна сила от първа величина в този край’’.
Според Спас Прокопов Георги Зимбилев поддържал писмена връзка със Сава Филаретов, който го насърчавал в просветното му дело.
Радостни от напредъка на науката в селото, жителите на Гайтаниново построили през 1858 г. голямо училище. ‘’И новото училище – пише Анг. Даскалов – е първата искра, която отпосле възпламени огъня на народното съзнание в този край. ’’
Изплашени от напредъка на българското образователно дело, гръцкото духовенство скоро видяло в лицето на даскал Георги свои опасен противник. Ето защо след продължителни закани то организирало насилственото му отвличане от с. Гайтаниново. Няколко години след това Георги Зимбилев учителствува в с. Просочен, Драмско.
През 1868 г. родолюбивият кмет и голям патриот на с. Горно Броди, Серско –Хаджи Димко –баща на Димо Хаджидимов и тъст на безстрашния Зюмбюл войвода –решил да въведе изучаването на български език в новопостроеното горнобродско училище. За целта с големи усилия успява да привлече за учител тук Георги Иванов Зимбилев. И тук продължил да работи неуморно за утвърждаване на българщината.
За три години обучил близо 400 ученици, много от които по-късна станали видни обществени дейци и борци за църковна и национална независимост. Заедно с Хаджи Димко организирали в Серската епархия 140 села, които подписали през февруари 1870 г. махзари за присъединяване към българската Екзархия. Заради патриотичните си изяви Георги Зимбилев си спечелил славата на един от първите просветители и народни будители в цялата Източна Македония.
Зимбилев присъствал и на учителския събор в Неврокоп през август 1873 г., където се учредило Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопско учителско дружество ‘’Просвещение’’. Той бил щастлив до сълзи, защото четирима от общо петимата учители, избрани в ръководството, били негови възпитаници.
След няколкогодишно пребиваване в родното село, в началото на Априлското въстание Георги Зимбилев бил принуден да напусне Либяхово и да се укрие известно време при свои познати в гр. Сяр. Оттук през 1879 г. заминал за Цариград, където бил назначен като учител в екзархийското училище. Учителствувал до 1-ви март 1880 година, когато ненадейно се разболял. Починал след около една седмица в Руската болница в Цариград.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
