Мелник: презастроен с хотели, без подходящи пътища и с много туристи

В Югозападна Бъл­гария имат една при­казка защо плачат и се смеят момчетата: Явява им се Смъртта, за да вземе майка им и тогава те плачат, а когато тази с косата иска баща им тогава те ѝ се присмиват, „щот, лельо, не знаеш кой е“. Това раз­казва леля Грозда, май­ката на Митко Шестака, известен търговец на вино в Мелник и съдър­жател на къщи за гости в града.

Познават го с този пря­кор, заради шестте пръ­ста на лявата му ръка, навремето са го снима­ли във вестници, хвали се майка му. „Не поис­ка да го махне, очаквах даже доде беше войник да си вземе отпуска (на­времето всеки гледаше да се измъкне някак от служба) заради шестия пръст и да се оперира. Дядо му също беше така и живя до 101 години“, разказва стожерът на фамилията, „и той ги ос­тави, та затова му остана на Митко това име“. Усмихва се леля Грозда и продължа­ва да се шегува: „Поне така бяха сигурни родата, че ми е син, щото съм снаха в рода“.

Мислех за Мелник като за Копривщица. Малък град с история, но се оказа повече място с

МАЛКИ ХОТЕЛИ БЕЗ ПОДХОДЯ­ЩИ ПЪТИЩА

много туристи и проблеми с паркирането в празнични­те дни. „Презастроено е в старата част, защото навре­мето общината даваше пра­во на строеж на млади се­мейства да вдигат къщи и да останат да живеят в града. Но вместо да останат тук, те ги продадоха и сега се вди­га хотел след хотел“, казва леля Грозда, докато покрай нас минава група немски туристи – пенсионери. Но е щастлива, защото семей­ството ѝ за разлика от оста­налите не се е разбягало, а три поколения работят заедно и въртят хоте­ли и продават вино на гости­те.

Мелник е град на проти­воположности­те, от една страна туризъм на еднакви­те менюта по ресторантите, всички предлагащи една и съща кавърма и вино. А от другата – прашни и липсва­щи улици и доста занамаре­ни исторически обекти. Но е красиво и спокойно, със запазен архитектурен стил от онова време. Известен е сред хората като най-малкия град у нас, в който отдавна

ПОМИНЪКЪТ Е ВИНЕНИЯ ТУРИ­ЗЪМ

„Преди повече от дваде­сет години останахме без училището и сега внуците ни пътуват да учат далеч“, разказва леля Грозда. Това е и най-голямата болка на бившия озеленител. Наме­рих училището в близост до също изоставената от­давна постройка на стария конак, чийто вход е покрит със зелено зебло. Бившата сграда на местното турско управление от едно неда­лечно минало сега се раз­пада в близост до улицата с механите пред погледите на наши и чужди туристи. Зад него се издига по-модерната соцпостройка на училището с пансион. Разруха. Школото е с широко зейнали врати и е готово да посреща посе­тители също като крепостта в близост. Общо взето и за двете „забележителности“ има еднаква по размер ин­формация. Школото е осно­вано пет години преди Ос­вобождението и е кръстено на монаха и учител Неофит Рилски. 100 години по-късно ГУСВ-то го разширява. Мест­ни казват, че откриването му било голям празник за местните, защото децата им е можело да учат и живе­ят на едно място. На по-малко от 500 метра от там във височината се намира Деспот-Сла­вовата крепост. Предполага се, че кре­постта е построена през XI век, но през XIII век, по времето на управле­нието на деспот Алексий Слав е разширена и укре­пена допълнително, а оттук произлиза и името й – кре­постта на Деспот Слав. Ро­лята на крепостта е била да защитава региона, като кре­постта е била резиденция на деспотите Алексий Слав и Драгота. Толкова години по-късно ясно се различава, че крепостта е имала форма­та на издължен неправилен многоъгълник. Днес са запа­зени само част от източната й стена, която на места се извисява до 10 метра височина. Тъжното е, че

ЗАБРАВАТА ЩЕ ИЗТРИЕ СЛЕДИТЕ ОТ ЕДИНСТВЕНО­ТО УЧИЛИЩЕ

в града много по-бър­зо, отколкото вековете без човешка намеса не са успели да сринат куп­чината камъни.

Местните имат свое разбиране за туризъм. На главната може да се нахраните в дузина рес­торанти, във всеки един от тях менютата са изко­пирани едно от друго, а качеството на храната е една и съща с малки из­ключения. В заведения­та не признават кафето да бъде сервирано с мляко, освен ако не се помолите настойчиво три пъти. За нас­таняване може да изберете някоя от къщите за гости, цените им са близки, пове­чето с три звезди далеч от качеството на категорията, но с гостоприемни собстве­ници.

БЛИЗО ПЕТ ЧАСА ПЪТ С ВЛАК ИЛИ АВТОБУС

До Мелник освен с кола може да стигнете за около пет часа с директен автобус от София. С влак пътуването преминава през Сандански. Гарата е на няколко киломе­тра от града, така че тряб­ва да ползвате маршрутка, за да стигнете до друг бус, който да ви отведе до мал­кия град. Само пътят ви до Сандански ще ви отнеме четири часа, влакът спира четири пъти в Перник и на всяка малко по-голяма гара, освен ако не попаднете меж­дународният трен за Солун. Но романтиката и хубави­те гледки са ви е в кърпа вързани на цена между 8 и 10 лева (зависи дали ще си вземете двупосочен билет) и още 3.50 лева за другите две превозни средства и още поне час път.

ПРИРОДА И АРХИТЕКТУРА ПРИ­ВЛИЧА ТУРИСТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ

Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в Бълга­рия. Обявен е за културно­исторически резерват и за град-музей. С население от около 400 жители, Мелник е известен с искрящото си червено вино, впечатлява­щи старинни къщи и при­родни забележително­сти. Името на Мелник се свързва с думата Мелон, близка до сла­вянската Мел – значе­ща бяла глина, креда. Мелник е известен с уникалната си архитек­тура, многобройните археологически забе­лежителности, Роженс­кият манастир (XVI век) и най-вече с мелниш­кото вино, според ле­генда е било любимото вино на Чърчил. Градът привлича многобройни посетители от страна­та и чужбина със чуд­новатите златисти пи­рамидални планински образувания намиращи се по билата на близко отсто­ящата планина Пирин.

Вестник “ Топ Преса „