На днешната дата – 28 октомври, православната църква почита паметта на св. великомъченица Параскева Иконийска.
-
- октомври 28, 2018
Страдание на света великомъченица Параскева
По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината.
Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата.
В това време в Икония дошъл някакъв военачалник, изпратен в тази страна от император Диоклетиан, с цел да погуби всички християни. Гражданите дошли при него и му казали:
– Светлейши военачалнико, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия Христос и Го проповядва; тя се занимава с магьосничество и вече е отвърнала немалко хора с чародейството си от принасянето на жертви на нашите богове. Тя не престава да произнася хули срещу изображенията на нашите богове и на царя. Като чухме царската заповед, че всички, които не се покланят на боговете, трябва да бъдат наказани, ние хванахме тази девица и я държим в тъмницата.
Като изслушал това, военачалникът заповядал да изправят светата девица пред него на съд. Когато тя отивала към съдилището, Светият Дух я осенил и лицето й станало светло, така че всички, които я гледали, се удивлявали и казвали:
– Погледни! Тя ни най-малко не е угнетена от печал, лицето й даже като че ли сияе.
Когато застанала пред съдиите, военачалникът я погледнал и като се удивил от красотата и благородството на лицето й, казал на застаналите пред него:
– Напразно наклеветихте тази най-прекрасна девица; нима е възможно да се погуби такава слънцесияйна красота?
И той й казал:
– Девойко, кажи ни името си!
Света Параскева отговорила:
– Аз съм християнка, рабиня Христова.
Военачалникът казал:
– Съзерцаването на красотата на твоето лице ме прави кротък, но думите, излизащи от устата ти, ме възмущават до дъното на душата ми; не желая да слушам такива думи! Светицата отговорила:
– Всеки управник, който извършва справедлив съд, се радва, когато чуе правдата, а ти, като изслуша казаната от мене истина, се прогневи.
На това мъчителят казал:
– Гневя се, защото не получих отговор от теб; попитах те за името ти, а ти не ми го каза.
Светицата отговорила:
– Преди всичко трябваше да ти кажа името си във вечния живот, а след това как се казвам във временния. И така, казах ти, че във вечния живот името ми е християнка, Христова рабиня, а във временния живот съм наречена от родителите си Параскева, тъй като съм се родила в деня „Параскеви“ (което на гръцки език означава петък).
– Родителите ми – продължила светицата – винаги са почитали шестия ден, който е ден на доброволните и животворящи страдания на нашия Господ Иисус Христос с пост, молитви и милостини. Те правели така в чест на Христа, вярвайки, че заради любовта Си към човешкия род в този ден Той е пролял кръвта Си и е положил за нас живота Си на кръста. И Бог им дарил плода на честното им съпружество – мен, недостойната Негова рабиня, именно в този ден, който те добродетелно почитали, припомняйки си страданията на своя Владика. Те имали благоразумието да ми дадат това име, с което се нарича този ден и ето, от деня Параскеви (петък) и аз се именувам Параскева; аз съм съучастница на страданията Христови.
Военачалникът казал:
– Престани да говориш тези безумни думи и принеси жертва на нашите богове; тогава ще те взема за жена и ти ще станеш притежателка на голямо богатство и на земята мнозина ще те величаят.
На това света Параскева отговорила:
– Аз имам Жених на небето – Иисус Христос, и нямам нужда от друг мъж.
Тогава военачалникът казал:
– Ще помилвам красотата ти и ще пощадя младостта ти.
– Не щади временната красота – рекла светицата, – сега тя цъфти, а на сутринта ще повехне; по-добре помилвай себе си, защото те очаква вечно мъчение.
След това военачалникът се разгневил и заповядал да раздерат дрехите й и да я бият със сурови жили. Докато биели светицата, тя не издала нито един звук, но като мълчала с уста, в сърцето си викала към Христа, измолвайки от Него помощ в мъченията. А военачалникът, като щадял все още красотата й (нали той бил поразен и се съблазнил от нейната красотата), заповядал да престанат да я бият и започнал кротко да й говори:
– Девойко! Пощади младостта си, не погубвай най-прекрасните си години! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива и ще се удостоиш с още по-голяма почит от нас.
На това тя не му отговорила нищо. Тогава военачалникът, като се разгневил, казал:
– На мен ли не отговаряш, зло християнско изчадие?
В отговор на това светицата се изплюла в лицето му. След това мъчителят, като освирепял страшно, заповядал да я окачат на едно дърво за мъчения и безпощадно да стържат ребрата й с железни нокти и да разтриват с власеница раните й; по този начин плътта й била разкъсана до костите.
Управникът, като мислел, че мъченицата скоро ще умре, тъй като тя вече едва дишала, я снел от дървото и я хвърлил в тъмница. Докато лежала там едва жива и вече безгласна от жестоките рани, в полунощ й се явил ангел; раменете и гърдите му били препасани кръстообразно със златен пояс, а в ръцете си държал оръдията на Христовите страдания: кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Ангелът й рекъл:
– Девице, съучастница на Христовите страсти, стани! Изпратен съм да те посетя; за утеха в страданията ти донесох оръдията на страданията на нашия Господ. Погледни към честните оръдия: кръста и трънения венец на нетленния Жених; погледни към копието, проболо животворящите ребра, към тръстта, написала опрощаването на греховете на целия свят и към гъбата, която изтри Адамовия грях. И така, стани! Христос Господ те изцерява!
И ето, мъченицата станала като че ли от сън, а явилият се ангел, като пристъпил, изтъркал с гъба всички рани на светата мъченица и цялото й тяло станало здраво и силно, а красотата на лицето й станала още по-поразителна. Тя с благоговение целунала оръдията на Христовите страсти и прославила Бога. А небесният жител станал невидим.
С настъпването на утрото тъмничните стражи дошли и заварили Параскева здрава и стояща на молитва. По тялото й нямало нито една рана. Като се изплашили, те възвестили за това на военачалника. А той заповядал да я доведат при него и като я видял здрава, се удивил; не очаквал, че тя ще остане жива след нанесените й ужасни рани. Като се удивил отново от необикновената й красота, той й казал:
– Параскево, виждаш как нашите богове пощадиха красотата ти и те запазиха, като ти даруваха живот.
На това светицата казала:
– О, военачалнико, покажи ми тези, които ми дариха живот!
Военачалникът я изпратил в храма на своите богове, за да види тя техните идоли. С нея тръгнали също идол ските жреци и множество народ. Всички те мислели, че Параскева желае да се поклони на техните богове. Когато влезли в храма, в който имало множество идоли, Параскева мислено се помолила на Единия Истинен, пребиваваш във висините Бог, и като хванала идола на Аполон за крака, казала:
– Казвам на теб, бездушния и на всички тленни идоли, които се намират тук заедно с теб: така ви заповядва моят Господ Иисус Христос – паднете всички вие на земята и се превърнете в прах.
И ето, по думата на светицата, всички идоли паднали и се разрушили. Тогава всички избягали от идолския храм и започнали да викат:
– Велик е християнският Бог!
Нечестивите жреци, като видели разрушаването и гибелта на своите идоли, отишли при военачалника и плачейки, му казали:
– Военачалнико! Казахме ти – умъртви тази магьосница, тъй като тя съблазнява нашия град, а ти не ни послуша и ето, сега тя със своята магия разруши всички наши богове.
Като се изпълнил с ярост, военачалникът започнал с гняв да разпитва света Параскева:
– С какви магии направи това?
Светицата отвърнала:
– Влязох в храма на вашите богове с името на нашия Господ Иисус Христос на уста и се помолих на моя Господ така: яви ми се, Спасителю мой, Ти, Който ми дари живот. И ето, Самият Господ мой и Бог мой ми се яви, а твоите богове, веднага щом Го видяха, се разтрепериха от страх и като паднаха на земята, се разбиха, като с това показаха, че щом не могат да помогнат на себе си, не биха могли да помогнат и на другите!
Тогава военачалникът заповядал отново да окачат Параскева на дървото и да опалват ребрата й със свещи. Провесена и опалвана с огън, светицата въздъхнала към Бога и казала:
– Господи и Боже мой, Създателю и Промислителю на цялата твар! Ти разхлади горещата пещ за тримата момци, избави от огъня първомъченица Текла, спаси и мен, недостойната, от ръцете на тези мъчители.
И внезапно се явил ангел, докоснал свещите и пламнал твърде силен огън, който изтребил множество беззаконници.
А народът викал:
– Велик е християнският Бог!
И тогава множество народ повярвал в Христа; а военачалникът, като забелязал вълнението сред хората, се побоял да не би народът да възстане срещу него и бързо заповядал да посекат светицата с меч. Когато главата й била отсечена, някои чули глас от небето, който казвал:
– Радвайте се, праведници, защото се венчава мъченица Параскева!
Християните с благоговение погребали тялото на светицата в дома й. Така, като завършила подвига на мъченичеството, прекрасната девица отишла при своя Жених и влязла с мъдрите девици в чертога Христов, носейки кръв вместо елей.
На другия ден сутринта беззаконният началник излязъл на лов, но конят му внезапно подлудял и го хвърлил в оврага. При падането военачалникът се ударил лошо и така злощастно изпуснал окаяната си душа.
А святата и чиста душа на великомъченица Параскева отишла при Господа и от честните й мощи се подавали много изцеления на боледуващите за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух да бъде чест и поклонение во веки, амин.
Be the first to leave a review.
