ЗАБРАВЕНИТЕ ЛЕГЕНДИ НА БЛАГОЕВГРАД: Димитър Христов, поет, носител на наградата „Горчиво вино“: Тук никой не тачи писателя
-
- октомври 2, 2018
Кой е той
Димитър Христов е роден на 17 май 1957 г. в Благоевград. Завършва българска филология и риторика в СУ „Св. Климент Охридски“. Удостоен е с наградите „Димчо Дебелянов“, „Слав Хр. Караславов“, „Иван Нивянин“, „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, „Македонски литературен Дедал“ и украинските литературни награди „Гогол“, „Григорий Сковорода“ и др. Преводач е от руски, украински, и сръбски. Член е на Съюза на българските писатели. Той е и тазгодишният победител в конкурса за любовна лирика „Горчиво вино“ със стихотворението „Остров за двама“.
– Наричат ви новия Евтим Евтимов. Взехте първа награда за любовна лирика на конкурса „Горчиво вино“, радва ли ви това признание?
– Разбира се. Ето и в момента ме намирате в стаята на Евтим Евтимов в съюза на писателите, но, честно казано, именно защото много добре познавах Евтим, не смятам, че трябва да има сравнения между нас. Некоректно е, защото съм чувал и за новия Вазов, новия Яворов и т.н., а всеки човек е отделна вселена и не е редно да бъде свързан с друг. Любовната поезия и лирика имат своето развитие и така както Евтим има своите шедьоври, всяко следващо поколение търси своите нови изразни средства по своему. Аз изключително уважавам Евтим, връзката ми с него и творчеството му винаги ми е била приятна. Приятелството ни всъщност ме накара да участвам в конкурса, не толкова наградата.
– Вие сте поет с китара, а Евтим не е бил текстописец, доколкото знам…
– Да, аз имам издаден диск с мои мелодии. Евтим пишеше стихове, а композиторите, като Тончо Русев например, правеха от тях хитове, а не обратното – да наслагват думи върху музика. Двамата бяха изключителен тандем. От там се „родиха“ и изпълненията на Веселин Маринов, които бързо станаха хитове.
– Има ли днес нормален подбор на текстове за песни, които да се изпеят?
– Не, няма. Защото всеки вече си прави текста сам, а това няма нищо общо с поезията.
– Станаха много популярни рап изпълнителите, без много съдържателни текстове в парчетата си.
– Вярно е, че в изкуството трябва да има място за всички и доколкото ъндърграунд музиката и рап тектсовете могат да бъдат социално ангажирани, те трябва да имат свое присъствие. Но не трябва да използват груби думи. Ако ги приемем и като бунт или антитеза на агресията в ежедневието, да, тогава съм съгласен. Иначе смятам, че в голямата си част тези текстове са пошли. Жалко, че самите рап изпънители не използват добри автори, които да им помогнат в смисъла на речетатива, защото пеенето не е толкова важно в тези песни.
– А фолкпесните къде са в ежедневието ни?
– Почти същото мога да кажа и за тях. Няма добър професионализъм. То е ясно, че това е музика за определена аудитория и не можем да слагаме там сложни текстове и да искаме сериозни български поети да пишат фолкпарчета. Тук медиите, по които звучи тази нова музика, носят огромна отговорност. Защото, както няма цензура, няма комисии, така няма и критерии, за да се утвърждава добрата поезия във всичките й стилове. А ъндърграунд поезия има, има хипи поезия в западните литератури, но България е прескочила този период, за съжаление.
– Вие сте в ръководството на Съюза на писателите, кога смятате, че може да внесете закона за българския език?
– Такъв проектозакон вече е направен. Той стигна до различни комисии, но се изтълкува погрешно от страна на езиковеди и на някои среди опитът на този проектозакон да въведе ред и приоритет на родния език у нас. Все пак мисля, че в някакъв момент и това ще се случи, защото дори съседните нам държави като Македония, с която спорим дали има такъв език и дали това не е български диалект или втора друга езикова норма на българския книжовен език, има такъв закон. Ако ние обаче не утвърдим нашите национални ценности, а езикът е в основата им, ще загубим. Ще загубим корените, паметта и всичко.
– Кой избира кои думи да останат в речниците и кои не?
– Тъй като езикът е много гъвкава и динамична система, не е възможно да има законодателен орган, който да налага използването на едни или други думи. Но има възможност да се регулира общественото пространство, надписите по сградите, фирмите, рекламите. На мен също ми се е случвало да влизам в България от чужбина и да не мога да намеря една българска радиостанция, по която да чуя българска музика, при наличието на много радиостанции. И аз искам освен езика да имаме защитен сериозен процент българска музика, литература, българска хубава реч, която да звучи в ефир. Трябва да си дадем сметка, че благодарение на езика и на религията сме се съхранили като нация и държава. Трябва да отстояваме качеството на езика си, дори със закон. И друг пример ще дам – в цяла Сърбия не можеш да чуеш една българска песен, макар че сръбските фолклористи, изследвайки сръбския фолклор, са обявили един цял дял, който се нарича „бугарисити“, сиреч български народни песни, които малко посръбчени се пеят из цяла Сърбия. Ясно е, че не са само техни тези песни, но ние също трябва да си ценим нашето, за да ни ценят и другите.
– Коя награда според вас трябва да е нашият български „Пулицър“?
– От гледна точка на голяма литературна награда аз бих служил тук наградата „Иван Вазов“, не само защото е Патриарх на българската литература. В момента тази награда е сведена до общинска и често пъти я печелят автори със съмнителни качества. Това от своя страна принизява нейния авторитет, а преди време тя бе създадена от съюза на писателите и Министерството на културата. Беше държавна награда и в момента трябва много да се помисли за нейното „спасяване“.
– Как оцеляват половината от членовете ви, които са хора над 70 години, г-н Христов?
– Българският писател не хленчи и не се оплаква, но това не значи, че трябва да бъде оставен сам да се препитава и да не получава нито лев за това, което пише. В момента целият сектор – автор, книгоиздател, печатар, книжар и т.н., е жестоко съсипан, бих казал, първо от държавата. Защо например ликвидираха книжарниците? Всички те вече са бутици, заведения, банки. За мен е срамно, че книжарницата под Министерството на културата на витрината си няма нито един български автор.
– Затова ли голяма част от талантливите български автори се опитват да се реализират в чужбина?
– Докато няма добри условия за реализация на тези талантливи млади хора у нас, те ще продължат да го правят. Много неща сме дали на света, но системата, в която живеем, съсипва всичко. Така че аз допускам, че в един момент недоволството на писателите може да изригне и то няма да е само в политически план, а за спасението на изконни неща. В момента се възхищаваме само на чуждите автори. Но ето аз твърдя, че и нашите писатели не отстъпват на световните. Говоря за сериозните ни автори. При това има и такива, които се реализират в чужбина, и шапка им свалям, защото е много трудно да намериш поприще в чуждоезикова среда. Но какво да правят тук, като никой не ги търси и тачи?
– Вашата съпруга е преводач, нали?
– Да, Ана Багряна е украинска писателка и преводач. Имам голяма дъщеря на 30 години и малка на пет. Моят баща също е писател – Христо Черняев, и, както се казва, с мъка виждам как неговото поколение бива изместено и забравено едва ли не приживе! И като спомена Институт за българска литература или някои университетски среди и ме хваща яд, защото тези хора, вместо да работят за нашите среди, те работят против нас, като противопоставят автори, тенденции, отричат, зачеркват, ревизират учебници. А трябва да се отстояват истината и българщината.
Ралица Василева
Be the first to leave a review.
