Александър Манолев и българският казан в ада
-
- октомври 1, 2018
Един от най-можещите хора в правителството стана обект на атака и плюнки
Знаете го този виц – защо до българския казан в ада нямало дяволи, които да пазят тези вътре да не избягат. Защото ако някой тръгне да се катери нагоре, другите го хващат за краката и го придърпват обратно. Колкото пъти решим да си кажем „абе, не е баш така, не сме чак толкова лоши и завистливи“, толкова пъти животът запретва ръкави да ни опровергае.
В случая – в лицето на два-три сайта и един вестник. Които изведнъж, видите ли, откриха, че Александър Манолев съществува. Които изведнъж, видите ли, решиха да спретнат заглавийца от рода на „Бивш шеф в „Булгартабак“ става министър на транспорта“, с което да прехвърлят собствената си фиксация върху Делян Пеевски, първо, върху читателите си, и второ – върху самия Манолев. Защото много малка част от хората четат статиите. Скролвайки във „Фейсбук“, повечето четат основно заглавията. И при такова заглавие, което всъщност е фактологически вярно, човек си казва „аха, и този е човек на Пеевски“ и оттук нататък никой и никога не може да го убеди в противното. Ама бил е шеф в „Булгартабак-Благоевград“, ама имал е принципен конфликт с приватизатора Цветан Василев и отдавна е напуснал, ама след това си е развил бизнеса, бил е зам.-министър и шеф на една от най-важните държавни агенции… Няма значение. Важно е заглавието. Ама след това е избран за народен представител, ама хората в района му са го избрали със 7000 преференции, ама бил е, че и още е, успешен и одобряван зам.-министър на икономиката – няма значение. Няма никакво значение. Важно е заглавието.
Важно е и да му извадим нещо. Не може да е чак толкова идеален. С добро образование, придобито във Великобритания, Унгария и Чехия, с добър бизнес, от заможно семейство, изглежда добре, говори добре… Абе, какъв е тоя, бе? Откъде накъде? Я да поразровим?
И изведнъж се оказва, че е проблем, видите ли, че Александър Манолев е ОПРАВДАН по две заведени срещу него дела. Точно така. На фона на грандиозно високото ниво на хората, които се занимават с политика в България, се оказва, че е проблем, видите ли, че човек е ОПРАВДАН по две заведени срещу него дела. Феноменално.
И тъй като от това сензация не става, нека бъде вкарано като пикантна подправка в една непрестанно обновяваща се статия. Нека бъдат вкарани вътре няколко от бившите му съдружници и бъдат наречени съмнителни. Нека, без да се намеква, че самият Манолев има нещо общо, бъде изредено, че някой си бил застрелян, а друг бил арестуван. Нека бъде превърнат в лек проблем фактът, че баща му имал фирма, която – о, боже – спечелила обществени поръчки.
Нека бъде сложено и готино заглавие. Нещо магнетично, което да привлича кликанията. Хоп, готово: „Александър Манолев – от фирмите в Кулата до обществените поръчки“.
Ама част от фирмите нямали дейност, а други направили символични обороти… Ама обществените поръчки не били обществени поръчки, а спечелени търгове на борсата… Ама фирмата е прехвърлена на бащата на Манолев още през 2015-а… Няма значение. Важно е заглавието. Важни са кликанията. Важното е да върви интригата, този млад и нахакан политик да бъде намачкан, а постът да се заеме от някой друг.
Това е положението. А вие си мечтайте за опашка от желаещи читави, богати и неподкупни, образовани и доказано можещи хора да се захванат с политика и управление, уважаеми читатели. Като гледам – тия дни ще е.
Ама какви са изводите от тази история, ще си кажете? Каква поука да си извадим?
Ами ето няколко от изводите, уважаеми читатели.
Ако ви заведат дело, гледайте да не ви оправдаят. Особено пък да ви оправдаят по две заведени срещу вас дела. Явно е проблем.
Ако родителите ви спечелят обществена поръчка, която всъщност е спечелен търг на стоковата борса – откажете ги и си гладувайте кротко у дома. Явно е проблем.
Ако работите в държавно дружество и го приватизира някой виден разсипник като Цветан Василев – не влизайте в конфликт с него и не напускайте. Явно е проблем.
Ако имате възможност да учите във Великобритания, Чехия и Унгария, а след това да се върнете у нас и да допринесете да си оправим държавата – не го правете. Явно е проблем.
Не влизайте в съдружия, защото години след като сте се разделили със съдружниците си, някой от тях може да бъде нападнат или арестуван. Което явно е проблем.
В никакъв случай недейте да изглеждате добре, не говорете свободно чужди езици, не давайте интервюта за водещите световни медии, не бъдете харесвани от избирателите в района ви, не бъдете избирани с преференции в парламента, не бъдете харесвани от българските медии и не правете успешна кариера в две министерства и една от най-важните държавни агенции. Явно е проблем.
Бъдете сив мишок без никакви кариера и приходи в частния, неслучайно наричан РЕАЛЕН, сектор. Бъдете преклонена главица, анонимник и най-важното – бъдете харесван от протестърското войнство. В противен случай да си знаете – ще има статийки. Някой ще размаха тези статийки, някой ще прецени, че рискът да навлезете в обяснителен режим за глупости е прекалено голям, някой ще прецени, че е по-добре да бъдете оттеглен и във ваш, и в на отбора интерес, и в колелото на политическата ви кариера ще бъде сложена пръчка. Протестърска пръчка от добре поднесени скучни истини, маскирани като сензации с дъх на криминале и корупция.
Хич не ме е яд за това прословуто 111-о място в прословутата анкета на „Репортери без граници“, съставена от анонимни анкетни карти, попълнени от анонимни журналисти. Яд ме е за това, че един от най-можещите и знаещите хора в това правителство стана обект на координирана атака с плюнки точно от тези, които най-много вият за свободна и обективна журналистика. И които нееднократно са писали добри думи за работата на Александър Манолев, но сега, каква изненада, внезапно го „преоткриха“ в навечерието на поредната му крачка напред.
Не е поръчка, ще ви кажат. Не е заговор, ще се опитват да ви убедят. Не е вътрешна интрига, не е приятелски огън, не сме получили компроматчетата наготово.
И ще чакат да им повярваме, след което отново ще завие жалната им сирена за 111-ото място. Което тези, с тези заглавийца, отдавна не заслужават. Дори последното място не заслужават. И читателите ясно им го показват, за огромно съжаление на отпускащите грантове.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
