Александър Манолев и българският казан в ада

 Един от най-можещите хора в правителството стана обект на атака и плюнки

Знаете го този виц – защо до българския казан в ада нямало дяволи, които да па­зят тези вътре да не избягат. Защото ако някой тръгне да се катери нагоре, другите го хващат за краката и го при­дърпват обратно. Колкото пъти решим да си кажем „абе, не е баш така, не сме чак толкова лоши и завист­ливи“, толкова пъти животът запретва ръкави да ни опро­вергае.

В случая – в лицето на два-три сайта и един вестник. Които изведнъж, видите ли, откриха, че Александър Ма­нолев съществува. Които из­веднъж, видите ли, решиха да спретнат заглавийца от рода на „Бивш шеф в „Бул­гартабак“ става министър на транспорта“, с което да прехвърлят собствената си фиксация върху Делян Пеев­ски, първо, върху читателите си, и второ – върху самия Ма­нолев. Защото много малка част от хората четат стати­ите. Скролвайки във „Фей­сбук“, повечето четат основ­но заглавията. И при такова заглавие, което всъщност е фактологически вярно, чо­век си казва „аха, и този е човек на Пеевски“ и оттук нататък никой и никога не може да го убеди в против­ното. Ама бил е шеф в „Бул­гартабак-Благоевград“, ама имал е принципен конфликт с приватизатора Цветан Ва­силев и отдавна е напуснал, ама след това си е развил бизнеса, бил е зам.-минис­тър и шеф на една от най-ва­жните държавни агенции… Няма значение. Важно е за­главието. Ама след това е избран за народен предста­вител, ама хората в района му са го избрали със 7000 преференции, ама бил е, че и още е, успешен и одобряван зам.-министър на икономи­ката – няма значение. Няма никакво значение. Важно е заглавието.

Важно е и да му извадим нещо. Не може да е чак тол­кова идеален. С добро об­разование, придобито във Великобритания, Унгария и Чехия, с добър бизнес, от заможно семейство, изглежда добре, говори добре… Абе, какъв е тоя, бе? Откъде накъде? Я да поразровим?

И изведнъж се оказва, че е проблем, видите ли, че Александър Манолев е ОПРАВДАН по две за­ведени срещу него дела. Точно така. На фона на грандиозно високото ниво на хората, които се занима­ват с политика в България, се оказва, че е проблем, видите ли, че чо­век е ОПРА­ВДАН по две заве­дени сре­щу него дела. Фено­менал­но.

И тъй като от това сензация не става, нека бъде вка­рано като пикантна подправка в една непрестанно обновява­ща се статия. Нека бъдат вкарани въ­тре някол­ко от би­вшите му съдруж­ници и бъдат наре­чени съм­нителни. Нека, без да се на­мек­ва, че самият Манолев има нещо общо, бъде изредено, че някой си бил застрелян, а друг бил арестуван. Нека бъде превърнат в лек про­блем фактът, че баща му имал фирма, която – о, боже – спечелила обществени по­ръчки.

Нека бъде сложено и го­тино заглавие. Нещо маг­нетично, което да привлича кликанията. Хоп, готово: „Александър Манолев – от фирмите в Кулата до об­ществените поръчки“.

Ама част от фирмите няма­ли дейност, а други напра­вили символични обороти… Ама обществените поръч­ки не били общест­вени поръчки, а спечелени тър­гове на бор­сата… Ама фирмата е прехвър­лена на бащата на Манолев още през 2015-а… Няма значе­ние. Важно е загла­вието. Важни са кли­канията. Важното е да вър­ви ин­тригата, този млад и нахакан политик да бъде намач­кан, а постът да се заеме от някой друг.

Това е положение­то. А вие си мечтайте за опашка от жела­ещи читави, богати и неподкупни, обра­зовани и доказано можещи хора да се захванат с полити­ка и управление, уважаеми читате­ли. Като гледам – тия дни ще е.

Ама какви са изводите от тази история, ще си кажете? Каква поука да си извадим?

Ами ето няколко от изво­дите, уважаеми читатели.

Ако ви заведат дело, гле­дайте да не ви оправдаят. Особено пък да ви оправда­ят по две заведени срещу вас дела. Явно е проблем.

Ако родителите ви спече­лят обществена поръчка, която всъщност е спечелен търг на стоковата борса – откажете ги и си гладувайте кротко у дома. Явно е про­блем.

Ако работите в държавно дружество и го приватизира някой виден разсипник като Цветан Василев – не влизай­те в конфликт с него и не на­пускайте. Явно е проблем.

Ако имате възможност да учите във Великобрита­ния, Чехия и Унгария, а след това да се върнете у нас и да допринесете да си оправим държавата – не го правете. Явно е проблем.

Не влизайте в съдружия, защото години след като сте се разделили със съдружни­ците си, някой от тях може да бъде нападнат или арес­туван. Което явно е проблем.

В никакъв случай недей­те да изглеждате добре, не говорете свободно чужди езици, не давайте интервю­та за водещите световни медии, не бъдете харесвани от избирателите в района ви, не бъдете избирани с преференции в парламента, не бъдете харесвани от бъл­гарските медии и не правете успешна кариера в две министерства и една от най-важните държавни агенции. Явно е про­блем.

Бъдете сив мишок без никакви кариера и при­ходи в частния, неслу­чайно наричан РЕАЛЕН, сектор. Бъдете пре­клонена главица, ано­нимник и най-важното – бъдете харесван от протестърското войн­ство. В противен слу­чай да си знаете – ще има статийки. Някой ще размаха тези статийки, някой ще прецени, че рискът да навлезете в обяснителен режим за глупости е прекалено голям, някой ще преце­ни, че е по-добре да бъ­дете оттеглен и във ваш, и в на отбора интерес, и в колелото на политическата ви кариера ще бъде сложена пръчка. Протестърска пръч­ка от добре поднесени скуч­ни истини, маскирани като сензации с дъх на криминале и корупция.

Хич не ме е яд за това прословуто 111-о място в прословута­та анкета на „Репортери без граници“, съставена от анонимни ан­кетни карти, попълнени от анонимни жур­налисти. Яд ме е за това, че един от най-можещи­те и знаещите хора в това правителство стана обект на координира­на атака с плюнки точно от тези, които най-много вият за свободна и обективна журналистика. И които не­еднократно са писали добри думи за работата на Алек­сандър Манолев, но сега, каква изненада, внезапно го „преоткриха“ в навечери­ето на поредната му крачка напред.

Не е поръчка, ще ви кажат. Не е заговор, ще се опитват да ви убедят. Не е вътреш­на интрига, не е приятелски огън, не сме получили ком­проматчетата наготово.

И ще чакат да им повяр­ваме, след което отново ще завие жалната им сирена за 111-ото място. Което тези, с тези заглавийца, отдавна не заслужават. Дори последно­то място не заслужават. И читателите ясно им го показ­ват, за огромно съжаление на отпускащите грантове.

Вестник “ Топ Преса „