Една рецепта за много по-качествен живот в град Гоце Делчев

В този епизод на дългогодишната си рубрика във вестник „Градът“ общественият критик Стаменов ще ви занимава с поредното решение на психологическите проблеми в родния ни град Гоце Делчев. Не вярвате, че ги има? Пак се замислите. Защо взехте онзи заем, който сега ви тормози, за да запушите устата на злобния колега или колежка или на съседа, защо се юркате да поддържате кола или коли, които не са ви по джоба – щото се състезавате с приятел или роднина…?

Признайте си поне на себе си – колко по-качествен и изпълнен с хубави моменти щеше да е животът ви, ако превъзмогнете болното си его и заживеете нормално с малко по-качествена финансова култура. Вместо да ръсите бонове за „Мерцедеса“ си, купен за двадесет бона от сектор „луксозни коли за бедни в Германия“, по ремонти и датчици, пренасочете тези бонове, да речем, за екскурзия със семейството си из България… Вижте красотите на манастирите, на планините, на морето… или идете в чужбина. Единствените пари, които не са изхарчени, а инвестирани, са тези вложени в спомени – всичко останало е болест на психиката.

Надутите бузи превърнете в усмивка, а критиците – да си ебат майката, определено можете без тях, повярвайте ми. Не се отчитайте на приятелите си, не им обяснявайте действията си, няма да ви разберат – те ще са щастливи само тогава когато вие сте най-зле – поне в по-голямата си част. Заменете елката и мобилния телефон с хубава книга или пътеводител, отложете ремонта, щото и без това мебели „Виденов“ или тези, които се пишат повече от тях, но работят със същите материали, няма да фалират, фасадата на къщата и така си е добре, въпреки мнението на комшийката… Разпознахте ли се? Мога да продължавам така до края на вестника. Сега разбрахте ли, че основния виновник за болестите, за високата захар и кръвно, за пърхота и зъбите е… това в огледалото. Хората не са предмети да ги подреждате по свое удобство.

Светът не се върти около вас. Един болезнен неврокопски егоцентрик да съм накарал да се замисли, този коментар си е свършил работата. Помнете, в живота превъртане назад няма и няма да има… Един ден ще осъмнете на възраст и ще съжалявате за всичко пропуснато от строшената си луксозна кола за бедни от Германия или Италия. Ще виете като пукъл в дома си с новата си японска мазилка и ще се опитвате да се излъжете колко сте щастливи. Няма да сте. Щото живяхте заради другите, градихте всичко заради тези, на което търсите страха, уважението, вниманието… За някои вече е късно. Но за други нека знаят, че имат избор….

Вестник “ Градът „