Един дупничанин! Обвинител по професия, спасител по призвание
-
- септември 11, 2018
44-годишният Емил Павлов от Дупница съчетава прокурорската професия с нестандартното му хоби да спасява на доброволни начела бедстващи туристи в планината. Дупничанинът в продължение на 20 години е рискувал не веднъж или два пъти собствения си живот, за да помага на хора в беда. В цялата страна, планинските спасители са едва около 500 човека, които тихо, скромно, без много медиен шум, без финансови изражения и задни мисли, рискуват живота си, за да спасят нечий друг. Акциите им по спасявания са много, и само случайно може да бъде хваната от медиите, просто, защото са свикнали да помагат, а не да търсят медийни изяви. Спасителите са „странно тесто“, което много трудно се съгласяват да застанат пред микрофон, камера или дори да говорят с журналистите. Те не се чувстват герои, но в интерес на истината са точно такива. „Има стотици много по-важни проблеми и въпроси в обществото за коментиране и писане, от колкото дейността на планинския спасител“, в типичния си скромен стил все пак се съгласява да говори Павлов.
От 1998 г. става доброволец към Планинска спасителна служба – Дупница и така до днес. Участвал е в десетки спасителни акции в района на Седемте Рилски езера и не само. Емил Павлов беше и един от спасителите на изоставения 18-годишен белгийски турист в Рила.
„Какво да Ви кажа, за тази акция знаете всички, но има толкова много, които не са станали медийно достояние. Тогава, за да помогнем на момчето се наложи да се катерим с часове по един изключително труден терен. В крайна сметка акцията се увенча с успех, успяхме да свалим момчето от планината. По пътя си срещнахме много трудности, той беше пострадал, имаше рана на коляното и не можеше да върви. Отделно от това беше доста тежък, около 100 кг. Счупи ни се и носилката, но успяхме да я отремонтираме и да помогнем на пострадалия белгиец“, разказва спасителят.
Той самия не се определя като герой, но сред съгражданите си е известен като един от „Ангелите на планината“. „Емо е невероятен човек. Доколкото знаем в цялата страна е единствения прокурор – спасител. Помагал е на много хора и го прави с удоволствие, без страх“, коментира негов близък приятел.
Планината като хоби
Емил Павлов разказва, че още от най-ранна детска възраст е обожавал планината. „Нямам спасители в рода си, баща ми ме водеше като дете в планината. Още от малък тя ме омагьосваше, като я гледах през прозореца на дома си. За планината мога да кажа, че е като жената – колкото е по-красива, толкова повече трябва да се внимава. Често туристите тръгват не добре екипирани и неподготвени за маршрутите. Именно затова се стига и до зачестяването на инцидентите. Сега през месеците юли и август стотици наши и чуждестранни туристи посещават Седемте Рилски езера. Често подценяват района и това води до големи бели. Наскоро спасихме две изгубени туристки в същия район. Едната беше пострадала и се наложи да действаме много бързо“, обяснява Емил Павлов.
Сред десетките акции, в които е участвал най-силен отпечатък му е оставила тази през 2014 г. Тогава група от 6-7 спасители потеглят към Рила, за да спасят 3 изгубени момчета. По средата на пътя ги застига лавина и затрупва 3-ма от тях, сред които и Емил Павлов. Последвала и втора лавина, което наложило временно смелчаците да преустановят спасителни дейности. „Тогава за няколко секунди докато ни връхлиташе първата, а после и втората лавина си мислех, че това е последната ни акция. В крайна сметка успяхме да достигнем до момчетата, които се намираха на хижа „Иван Вазов“, обяснява още Емил.
За участието си в подобни акции Павлов казва, че му носят удовлетворението да бъде полезен на хора изпаднали в беда. „Всичкото това е достатъчно, за да не се замислям какво ми взема моето хоби. Само от началото на година сме имали общо 8 спасителни акции, а за всичките тези 20 години, вече им загубих бройката. В нашия отряд сме 21 щурака и една дама. За тях само хвалебствия мога да кажа, освен колеги всички ние сме и приятели, социален клуб, така да се каже, на всеки от тях мога да разчитам винаги. Тяхната всеотдайност, другарство и хъс ми дават увереност, че винаги можем да се справим, колкото и трудна да е ситуацията“, казва още Емил Павлов.
Спасяването на човек равносилно на най-високото заплащане
Всички доброволци от Планинска спасителна служба – Дупница работят напълно безвъзмездно. Събират се всеки четвъртък, където техният организатор Божидар Джокин, изготвя графици за даването на наряди. Смелчаците, сред които и 35-годишната стажант-спасителка Евелина Малинова, дежурят на смени всеки уикенд в планината. През останалото време са винаги в готовност и очакване на поредното телефонно обаждане за турист в беда. „Правим го безвъзмездно, защото за всички нас това е осъзната необходимост от оказване на взаимопомощ между планинари. Но и не съвсем безвъзмездно. Много често насреща получаваме такава силна симпатия, такава гореща благодарност и такива широки усмивки от пострадалите, техните и близки, чиято стойност е толкова висока, че не може да се измери в пари. Така че бих казал, че тази наша дейност е доста добре платена. В ПСС – Дупница сме се събрали хора с различни професии – счетоводител, пожарникар, надзирател в затвор, компютърни специалисти инженери и др. Общото между нас обаче е едно – желанието да помагаме на хората“, обяснява още Емил.
По негови думи това, от което имат нужда спасителите към момента е изграждането на база в района на Рилските езера. Сагата около изграждането на Контролно-информационен пункт в района на Седемте езера продължава повече от 4 години. Центърът е много важен най-вече за хората от Планинската спасителна служба, които са принудени да губят часове при сигнали за бедстващи в планината, защото нямат база в най-натоварения район и нощуват в района на „Паничище“ в уикендите, а в останалите случаи потеглят от Дупница. Очакванията на „НП Рила“ са по подновената процедурата през настоящата година да стартира изграждането на Контролно-информационен пункт „Седемте Рилски езера“ на територията на Национален парк „Рила“.
„Дано наистина започнат да строят база до края на годината, защото това е изключително важно за нас и то най-вече, когато говорим за спасяването на човешки живот и загуба на часове в тежки преходи“, разказват от ПСС – Дупница.
1500 лв. за екипировка
Всеки един от доброволците трябва да даде около 1500 лв. за лична екипировка в планината. „Ангелите от планината“ сами заплащат необходимото им оборудване, 
както и изкарването на курсове. За да станеш спасител е необходимо да минеш 4 курса в рамките на 2 години. „Едно време аз не съм плащал, но сега мисля, че и това е платено. Да не говорим, че при нас членската маса застарява чувствително, само двама спасители в нашия отряд са под 30 години“, казва още Павлов.
Повече прокурор или повече спасител
Емил Павлов е прокурор към РП – Дупница от 2005г. Казва, че общото между професията и хобито му са, че и двете много му харесват. „Върша ги с удоволствие, всеки ден и всяка задача са различни от предишните, винаги е интересно. Така по два коренно различни начина мога да помагам и да съм полезен. Знам че отношението на много хора към съдебната власт, а и към ПСС е крайно негативно и когато прочетат това ще го приемат със саркастична насмешка, но и на двете места има много хора, които полагат неимоверни усилия в полза на хората и доброто“, категоричен е Емил.
Дъщерите му го смятат за герой
Емил Павлов се радва на и на две дъщери, които го смятат за истински герой. 9-годишната Калина и 11-годишната Божидара се гордеят с баща си и обожават планината. „Децата ми се гордеят с това, че тате спасява хора в планината и обичат планината, за моя радост. Това за мен е най-голямото голямо признание, а кой знае, след време може и те да станат планински спасители. Това само времето ще покаже“, казва с усмивка дупнишкият прокурор – спасител.
Костадин Марков
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
