Новите методи в археологията в Хераклея Синтика

Интересни хора сме ние българите. С клечка за зъби, канап и огледалце можем да пресечем успешно пустиня­та Сахара. Практични праг­матици.

Понякога обаче ни липсва нещо много важно, и това е онази автентична евро­пейска градска култура, която ни дава право и само­чувствие да кажем, че от тук започва Модерната човешка цивилизация.

Обикновено се смята, че хората са започнали да из­ползват златото за украса някъде в древен Шумер или Египет, където гробниците на фараоните са били пре­тъпкани със златни предме­ти и украшения.

Но не е така!

Най-древните златни укра­шения, са около 1000 години по-стари от египетските, и са открити във Варна през 70-те години на ХХ век.Варнен­ският археологически музей се слави с това, че има в екс­позицията си най-старото обработвано злато на плане­тата.

Това ни дава повод да мислим, че в България,те­зи които са призвани да ни разкрият така дълбоко пазе­ните тайни на времето тряб­ва да са добре подготвени, и подплатени със сериозни знания, умения, методоло­гия и практика.

Тези дни станахме свиде­тели, как Хераклея Синтика започва да разкрива пред света своите съкровени потайности. От там излезе една статуя, която подсказ­ва, какви съкровища за на­уката и страната ни стоят в земята ни.

Обаче, хубавите неща свършват до тук. В интернет попаднах на едно филмче, което подробно показваше как е изваден този артефакт от недрата на Хераклея. По­тресен съм е мека думата ако мога така да се изразя! Аз като лаик виждам про­пуските и грешките, а си представям и специалисти­те как ще се изкажат по този случай!

В посоченото видео става ясно, че на всяка цена, ста­туята трябва да се извади сега и веднага. От това бър­зане се вижда как статуята претърпява няколко удара с кирка !? Вместо да се сваля пласт по пласт, евентуално да се определи и заснеме контекст, там се блъска и млати с една кирка, от коя­то, в последствие са видни следи и по статуята.

Разбива се едно стълби­ще(ще бъде ли възстано­вено?), като на помощ дори идва и любезно предоста­вен от някого кран. Всичко ври и кипи в неистови ско­рости, като липсва така нуж­ното спокойствие при таки­ва открития. Крана изкарва стъпалата и статуята с го­лям риск те да се пречупят от собствената си тежест. В археологията е сложно, ко­гато се пропусне мига, защо­то артефактите може да се унищожат безвъзвратно.

Статуята се оказва, че е без глава и е полихромна, т.е. по нея личат цветове.Тя е била изрисувана.

И, о чудо, тогава на ръко­водителя на разкопките му хрумва „гениалната” идея, скулптурата да бъде изми­та с вода. И не само с вода, но и от водоструйка под налягане! Сами разбирате, че след тези действия, цве­товете падат…Те просто са измити. Интересно какво ли ще кажат реставратори­те и консерваторите за този метод на социализиране и почистване на археологиче­ските находки!?

Накрая, гордия ръково­дител на разкопките за­става пред находката(или жертвата си) и започва да обяснява,че той има ново предположение за това чия е статуята (покрай намере­ния наблизо надпис) – на знатния гражданин Тиберий Клавдий Бакхий, организа­тор на състезания или гла­диаторски игри…

Бих му подсказал, че би трябвало да говори и да търси при­чината за заравянето на тази ста­туя, там под стълбище­то и дали това не е свързано по няка­къв начин с древния ритуал„В­граждане на сянка”…Може би трябваше да обърне внимание ,и че скулп­турата е без глава, а това навя­ва мисли за Тракийски Орфизъм…Неща, дос­та по-инте­ресни и за­гадъчни.

Колкото до това ,че стату­ята е на мъж, аз споделям мнението на културолога г-жа Росица Гичева, която твърди ,че това е скулптура на жена, като описва след­ните неща, които е забеляза­ла :

„Смятам, че тук е предста­вено тяло с много белези на жена, а не на мъж, каквито са предположенията:

– дясната гръд е пластично изразена;

– раменете са тесни, зао­блени и леко свлечени;

– липсва развита мускула­тура по видимата ръка;

– ханшът и бедрата са едри и заоблени, по-обемни са от раменния пояс;

– позата е нежна;

– долната дреха е дамска – вижда се при дясното рамо и гръд.

Ходилата изглеждат мал­ко големички за жена, обаче пък са в някакви меки обув­ки, а не във военни сандали. Горната дреха прилича на мъжката тога, макар не съв­сем типична. Дамска долна дреха не се подава под гор­ната при глезените.

Много странна фигура.”

Едно е ясно, това е всич­ко друго но не и методично проучвате. Работа на парче, без да се мисли, кога, как и с какво ще се реставрират и консервират откритите артефакти. Проблемът се усилва , когато освен, че не се забележат важните неща по време на проучването, и находките не се съхранени правилно.

От надписа, над който ра­боти епиграфът Николай Шаранков, става ясно още, че по време на разцвета на Римската империя Херак­лея Синтика се нарежда по значимост до градове като Тесалоники (Солун), което още повече засилва нашата отговорност към този обект.

Историята търси подбу­дите в нашето поведение посредством системно из­следване на написаното, за­писаното. Археологията би трябвало да дири проявите на системата от ценности на нашите предшественици, но също както историята това би трябвало да се става сис­темно, т.е. цялостно , без пропуски и да се внимава в следването на методологи­ята.

Другото е от Лукаваго…

Мария Благоева

Вестник “ Топ Преса „