Новите методи в археологията в Хераклея Синтика
-
- септември 11, 2018
Интересни хора сме ние българите. С клечка за зъби, канап и огледалце можем да пресечем успешно пустинята Сахара. Практични прагматици.
Понякога обаче ни липсва нещо много важно, и това е онази автентична европейска градска култура, която ни дава право и самочувствие да кажем, че от тук започва Модерната човешка цивилизация.
Обикновено се смята, че хората са започнали да използват златото за украса някъде в древен Шумер или Египет, където гробниците на фараоните са били претъпкани със златни предмети и украшения.
Но не е така!
Най-древните златни украшения, са около 1000 години по-стари от египетските, и са открити във Варна през 70-те години на ХХ век.Варненският археологически музей се слави с това, че има в експозицията си най-старото обработвано злато на планетата.
Това ни дава повод да мислим, че в България,тези които са призвани да ни разкрият така дълбоко пазените тайни на времето трябва да са добре подготвени, и подплатени със сериозни знания, умения, методология и практика.
Тези дни станахме свидетели, как Хераклея Синтика започва да разкрива пред света своите съкровени потайности. От там излезе една статуя, която подсказва, какви съкровища за науката и страната ни стоят в земята ни.
Обаче, хубавите неща свършват до тук. В интернет попаднах на едно филмче, което подробно показваше как е изваден този артефакт от недрата на Хераклея. Потресен съм е мека думата ако мога така да се изразя! Аз като лаик виждам пропуските и грешките, а си представям и специалистите как ще се изкажат по този случай!
В посоченото видео става ясно, че на всяка цена, статуята трябва да се извади сега и веднага. От това бързане се вижда как статуята претърпява няколко удара с кирка !? Вместо да се сваля пласт по пласт, евентуално да се определи и заснеме контекст, там се блъска и млати с една кирка, от която, в последствие са видни следи и по статуята.
Разбива се едно стълбище(ще бъде ли възстановено?), като на помощ дори идва и любезно предоставен от някого кран. Всичко ври и кипи в неистови скорости, като липсва така нужното спокойствие при такива открития. Крана изкарва стъпалата и статуята с голям риск те да се пречупят от собствената си тежест. В археологията е сложно, когато се пропусне мига, защото артефактите може да се унищожат безвъзвратно.
Статуята се оказва, че е без глава и е полихромна, т.е. по нея личат цветове.Тя е била изрисувана.
И, о чудо, тогава на ръководителя на разкопките му хрумва „гениалната” идея, скулптурата да бъде измита с вода. И не само с вода, но и от водоструйка под налягане! Сами разбирате, че след тези действия, цветовете падат…Те просто са измити. Интересно какво ли ще кажат реставраторите и консерваторите за този метод на социализиране и почистване на археологическите находки!?
Накрая, гордия ръководител на разкопките застава пред находката(или жертвата си) и започва да обяснява,че той има ново предположение за това чия е статуята (покрай намерения наблизо надпис) – на знатния гражданин Тиберий Клавдий Бакхий, организатор на състезания или гладиаторски игри…
Бих му подсказал, че би трябвало да говори и да търси причината за заравянето на тази статуя, там под стълбището и дали това не е свързано по някакъв начин с древния ритуал„Вграждане на сянка”…Може би трябваше да обърне внимание ,и че скулптурата е без глава, а това навява мисли за Тракийски Орфизъм…Неща, доста по-интересни и загадъчни.
Колкото до това ,че статуята е на мъж, аз споделям мнението на културолога г-жа Росица Гичева, която твърди ,че това е скулптура на жена, като описва следните неща, които е забелязала :
„Смятам, че тук е представено тяло с много белези на жена, а не на мъж, каквито са предположенията:
– дясната гръд е пластично изразена;
– раменете са тесни, заоблени и леко свлечени;
– липсва развита мускулатура по видимата ръка;
– ханшът и бедрата са едри и заоблени, по-обемни са от раменния пояс;
– позата е нежна;
– долната дреха е дамска – вижда се при дясното рамо и гръд.
Ходилата изглеждат малко големички за жена, обаче пък са в някакви меки обувки, а не във военни сандали. Горната дреха прилича на мъжката тога, макар не съвсем типична. Дамска долна дреха не се подава под горната при глезените.
Много странна фигура.”
Едно е ясно, това е всичко друго но не и методично проучвате. Работа на парче, без да се мисли, кога, как и с какво ще се реставрират и консервират откритите артефакти. Проблемът се усилва , когато освен, че не се забележат важните неща по време на проучването, и находките не се съхранени правилно.
От надписа, над който работи епиграфът Николай Шаранков, става ясно още, че по време на разцвета на Римската империя Хераклея Синтика се нарежда по значимост до градове като Тесалоники (Солун), което още повече засилва нашата отговорност към този обект.
Историята търси подбудите в нашето поведение посредством системно изследване на написаното, записаното. Археологията би трябвало да дири проявите на системата от ценности на нашите предшественици, но също както историята това би трябвало да се става системно, т.е. цялостно , без пропуски и да се внимава в следването на методологията.
Другото е от Лукаваго…
Мария Благоева
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
