Югозападният таблоид отправя публичен въпрос след свое разследване: Имал ли е бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев общ бизнес с Митьо Очите?

Малко хора знаят, че една част от бизнеса на Ми­тьо Очите е в Ивайловград­ско, макар и с подставени фирми. От години те се за­нимават с добиването на гнайс от кариерите край града и с обработването на гнайсови плочи. Извест­но време ортаци в бизнеса са с Антон Подмолов, брат на застреляния Валентин Подмолов от Хасково, из­вестен като Подмола. Той беше ликвидиран в дома си от неизвестен и до днес килър. Вальо Подмолов бе известен като един от сил­ните в бизнеса с момичета в Свиленград и по морето. Напоследък поддържал само няколко девойки на международния път за Турция.

По данни на полицията Подмолов имал около 20 ви­сящи дела включително и за сводничество, но нито една присъда. По неофициална информация той е замесен и в превозваческата война, която бушува в региона от месеци насам. Спо­ровете за транспорт­ните линии станаха причина за опожаря­ването на 4 автобуса между конкуренти. Твърди се, че транс­портната фирма, зад която стои Подмола, е само параван за изпи­рането на па­рите от бизнеса с дрога. От полиция­та подозират за връзката на убития с несебърския нар­кобос Митьо Очите. Двама­та се познават от 1994 г. То­гава Подмола е обвинен за незаконно притежаване на оръжие, а Митьо Очите – за въоръжен грабеж. Двамата работят в съдружие на морето, къде­то официален собственик на бургаските и несебърските заведения на Митьо Очите е Подмола, а брат му Ан­тон Подмо­лов е съдруж­ник на Очите в бизнеса, който развива в Ивайловград. След убийство­то на Подмола постепенно за­почнаха да изплуват и други негови връзки с мафията и незаконният му бизнес. По думите на нашия информатор от Ивайловград, Станимир Димитров, Митьо Очите коли и беси в Ивайловградско и ни­кой две не може да му каже. Хората от малкото градче го смятат за свой човек, тъй като коренът му е от тук. Баба му е имала къща в квартал „Лу­джа” и може би затова Очите обичал да повтаря: „ Мило ми е това градче, привлича ме…” Междувпрочем, той пристига няколко пъти в града заедно с общинския съветник Бен­чо Бенчев около когото днес е много напечено. „Явно и Бенчо Бенчев имаше серио­зен интерес към нашия град, разказва нашият човек, защо­то той идваше тук не само с Митьо Очите. Аз лично съм ги виждал двамата и с бившия земеделски министър Нихат Кабил да обикалят из града и да водят разговори със съм­нителни хора…”

Не се знае какви точно са били интересите на Бенчев в този район, но сигурно не е случайно, че преди време му е правен опит за атентат в района на градчето Звездец. „Тогава случайността го спа­си от атентаторите, уточнява Станимир, и той повече не стъ­пи в този район…” Преди това обаче Митьо Очите, Бенчо Бенчев и още няколко бабаи­ти регистрираха партия, която нарекоха „Партия за достойна България”. Лидер на партията е Бенчо Бенчев, който тогава се занимава с износ на зърно и петрол, има и няколко бен­зиностанции. Партията дори участва в един от изборите за кметове и спечели цели…3 гласа. Тези избори съвпадат с периода, в който по-чес­то от всякога се взривяват коли. Тази вълна от взривове не отминава и Ивайловград. Говори се, че по нареждане на Очите, Подмола взема на мушка Здравко Бъчваров, който се занимава с изкупу­ване на гъби. В този момент и Очите и Подмола имат съ­щия бизнес и Здравко им пре­чи. Взривяват му джипа и му вземат бизнеса. След това на пътя им застава бившият на­чалник на Пътно управление – Ивайловград, Тодор Павлов и неговата кола е взривена. И двата случая потъват в ар­хивите, без виновните да са разкрити. След това от града изведнъж изчезва една от де­сните ръце на Очите, Атанас Павлов – Кобрата. Двамата авери се занимават със зе­меделие. Наели са земи под наем край ивайловградското село Славеево и отглеждат зърнени култури, зеленчуци и лозя. Земите са на една крач­ка разстояние от гръцката граница и Кобрата често пре­крачва граничната бразда и върти някакъв бизнес в Гър­ция. Последната информация за него, след като изчезна от ивайловградския хоризонт, гласи, че е заловен в Герма­ния с 50 кг хероин и е зад ре­шетките.

В КАРИЕРИТЕ ЗА ГНАЙС УСЛО­ВИЯТА СА НЕЧОВЕШКИ

Тези кариери са една от големите мистерии на Ивай­ловград. Факт е, че нито един жител на града или от околни­те села не е взел под аренда такава кариера, макар че се вадят добри пари от продаж­бата на плочите. Освен хората на Митьо Очите, тук се раз­пореждат няколко софийски отбора и изглежда между тях не всичко върви по съседски. Освен Кобрата преди време изчезва още една емблема­тична фигура – Сунай. Има подозрения, че това е дело на Румен Козела, но доказател­ства няма. Интересно е, как с тези хора се е омешал и един твърде интересен човек – бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев, който има цех за рязане на плочи. Цехът, за който се говореше, че е на Митьо Очите и Антон Подмо­лов, няколко пъти си сменя собствениците и днес едва ли някой може да каже на кого е точно. Но това едва ли има значение. По-важно е другото – в тези кариери и цехове се работи при нечовешки усло­вия. Много работници се жал­ват преди време, че имат да получават заплати от 1 000 до 2 000 лева. Твърдят, че тряб­вало да им плаща мъж на име Румен Козела, но той просто не се появявал. Преди доста време един от работниците, Христо Юриев, направи опит за самоубийство, като си пре­ряза гърлото с нож, защото не му е плащано с месеци. При твърде мистериозни обстоя­телства, при автомобилна катастрофа, загива един от тукашните собственици на ка­риера – Марин Батуров. Гово­ри се, че неговата смърт не е случайна. Някои работници се опитаха да си търсят правата чрез съда, но като ядоха боя разбраха, че няма смисъл да рискуват живота си. Неофици­ална информация твърди, че тук са струпани общо около 40 фирми, но само четири от тях работят законно и си плащат данъците. Дали това е исти­на кой да ти каже? Интересно дали сега, когато следствието се рови из тефтерите на Очите, ще може да открие далавери­те му в Ивайловградско.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене