Именити продукти в региона на Гоце Делчев се превърнаха в празни изрази, а собствениците си накупиха луксозни коли!
-
- август 29, 2018
УВАЖАЕМИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ДОКОГА ЩЕ НИ КЛАТИТЕ: Зарибяваме с хубав продукт, правим име и после пускаме ментето!
Именити продукти в региона на Гоце Делчев – «Осиковско сирене», месни продукти «Бай Лазар», сирене и кашкавал от Баничан, Мосомишко месо и пр. се превърнаха в празни изрази, а собствениците си накупиха луксозни коли!
Измамени. Така се чувстват потребителите на хранителни продукти в района на Гоце Делчев. Констатацията е на вестник Топ Преса – югозападният таблоид и е следствие проучване на пазара сред местните потребители. Проучването беше направено след редица сигнали в редакцията на медийната група, издаваща вестника за това, че повече познати уж добри хранителни продукти започват да губят качеството си…
Става въпрос за хранителни стоки които до скоро бяха познати като „топ“ продукти, качествени и изключително добри…. По познатата схема след налагането на търговската марка, обаче въпросните продукти вече се предлагат с влошено качество. Един от най-изразителните примери за това производително безочие е така известното „осиковско сирене“. Мандра в гърменското село Осиково, за нула време направи уникално име, в местния хранителен бранш, предлагайки млечни продукти, с уникално качество за цената си. Сиренето на въпросната мандра познато повече като „Осиково“ стана истински хит. Последно време обаче продуктите на въпросната мандра, се предлагат на масовия потребител със силно намалено качество. „Собствениците на мандрата бързо намериха складовете за сухо мляко в София…“ споделят ни местни потребители къде с ирония къде с разочарование. Сиренето сякаш има съставка тебешир, няма никакъв вкус и в не го преобладава солта… Същия е случаят с местните транжорни за месо позиционирани в община Гоце Делчев предлагащи така известното „Мосомишко месо“. От месо с изключително качество, произход – българска ферма, повечето от известните местни търговци се научиха да предлага гръцко замразено месо, с което е по добре да се снимаш на вид но на вкус и мирис е все едно един път вече е ядено…. Да не говорим за пилешкото месо, в някои местни месарници то се предлага като желирано и с отвратителен вкус на антибиотик. Нещо повече, желатинът играе сериозна роля и в производството на уж „домашно колбаси“ предлагани във въпросите търговски обекти. Добавки от соя, ударно количество подправки и тлъст костен бульон, желиран с около двадесет процента месо се предлага като вкусен суджук, домашен, а за нашите хора има и бонус – сланина. Преди години това не беше, така даже въпросните магазини и транжорни направиха име с хубави продукти, с качествено българско месо. Според нашето проучване обаче както винаги става в живота, един търговец кат осе види в „пет лева“ жената започва да му става грозна а къщата тясна и разходите отиват на тавана и от някъде трябва да се избива… От къде? Ами от качеството, което ни е направило бизнесмени! Необяснима простотия!
Същото е положението при производителите на хляб и хлебни изделия. Там пък позицията на силния, мачка дребния но качествен производител. Местни хлебозаводи и пекарни, могат да си позволяват лукса да дават напред стока – то ест на консигнация на търговските обекти и по този начин ги „окупират“ с дългове. Така те започват да диктуват пазара и да налагат на търговеца да предлага само заводския хляб, този правения в селската фурна на ръка минава назад и трудно може да се наложи.
Но и при дребния производител нещата не са розови. Само преди година в град Гоце Делчев, нашумяха местните продукти „Бай Лазар“, които направиха истински фурор в търговията. Днес обаче въпросните продукти са с качество нула. Собственикът на марката е известен търговец на фуражи, гледа прасета, но обемите ми се вдигнаха рекордно и той не може да смогне да захранва пазара само със своя продукция, налага се да купува замразено от Гърция и влоши качеството си на стоката. Баничанското сирене и кашкавал, направиха същата глупост, още преди да са разработили добре името си…
И всичко това защо – мания да станем големи и да се развиваме. Само за сведение в Европа, фамилии в Швейцария например, които с години произвеждат домашни сирена, домашни продукти са с капацитет от по 400 килограма годишно. Правят го защото произвеждат стоката си но на съвършено качество. Знаят че ако повишат обема ще намалят качеството си ще нарушат някъде вековното си име. Окото на българския производител и търговец обаче е ненаситно. Той гледа ако прави двеста да го вдигне на два тона, пет, десет и да стане завод…. Никой не пита потребителя обаче. Никой няма концепция за развитие. Работим по познатия номенклатурен метод, лежи на склад и се продава на кило… Не става така! После държавата им е виновна!
Вестник “ Градът “
Be the first to leave a review.
