Неврокопчанката Мариана Карпатова: Едно завръщане, обогатило музикалната култура на родния край
-
- август 29, 2018
Неврокопчанката Мариана Карпатова е оперна певица (мецосопран) и вокален педагог. Завършила е оперно пеене в Българската държавна консерватория и в тази на Сейнт Луис, САЩ. Специализирала е в Джулиарт скул към Метрополитън опера. Пяла е в редица оперни представления, изявявала се е и като концертен и камерен изпълнител. В момента е университетски преподавател по пеене и има собствено вокално студио в Ню Йорк. Носител е на наградата „Съливан“ и е победител в конкурса на фондация „Пучини“.
– Госпожо Карпатова, кои са най-ярките Ви детски спомени, свързани с музиката?
– Ние със сестра ми пеехме от съвсем малки. Най-често изпълнявахме песните на Лили Иванова и Мими Иванова. Учителят ми в началното училище Кирил Узунов обърна внимание на моята музикална дарба и ме включваше във всички чествания. Той ме направи солистка на песента „Трендафиле, росно цвете“. Когато в града ни дойде Виолета Крантева, започнах да свиря на пиано в Школата към читалището. По-късно същата музикална педагожка сформира вокалната група „Пламъчета алени“ и така получих шанс да стъпя на сцената и да усетя нейната магия. Ние изнасяхме много концерти в страната и в чужбина. На един такъв концерт аз, както обикновено, изпълнявах песента „Малая земля“. Тогава ме чул вокален педагог от Музикалното училище в София. Точно той пръв даде идеята да започна да уча пеене. По семейни причини не можах да замина за София веднага, а по-късно промениха системата и постъпих в училището едва след като завърших 11. клас.
– С какво сте запомнили дебюта си в Софийската опера?
– Беше през пролетта на 2000-та година. В Националната опера имаше голям концерт, в който участваше и Николай Гяуров. Спомням си, че той изпълни „Песни и танци на смъртта“ от Мусоргски. Аз дебютирах с изпълнение в кантата „Александър Невски“ на Прокофиев. По същото време се състоя и диригентският дебют на моя съученик от Джулиарт скул Росен Миланов. За нас беше чест да споделим сцената с Гяуров. Впрочем, аз се познавах с него от по-рано. Училището, в което специализирах, се намираше точно до Метрополитън опера и аз следях всяко българско име в афишите. Една моя сънародничка ме свърза с Николай Гяуров и Мирела Френи. Запозна ме и с Гена Димитрова, която след загубата на съпруга си беше сама в Ню Йорк и имаше нужда да си говори с някого на български. Прекарвахме доста време заедно.
– Повече от две десетилетия сте пели на оперни сцени. Как се чувствате сега като вокален педагог?
– Щастлива, че мога да споделя личния си опит с моите ученици. Както знаете, всички се учим от грешките си. Аз също съм се поучила от моите и сега искам да предпазя от тях младите хора.
– Как протича обучението по пеене отвъд океана?
– Да учиш пеене в Америка, трябва да си много мотивиран. На университетско – колежно ниво там всеки студент се обучава само по един час седмично, 14 урока на семестър. А вземането на допълнителни уроци по пеене е много, много скъпо. Затова този един час не се пропилява. Това се отнася и за студентите, и за мен като преподавател. Аз предварително си планувам точно какво искам да постигна в съответния урок – каква част от целия материал и каква вокална техника.
– Да се върнем към родния Ви град. През миналия месец създадохте тук Вокална академия „Пеещи сърца“. Как успяхте само за една седмица да подготвите децата за първия им концерт?
– По същия начин, както работя винаги – с план. Бях преценила точно колко репетиции ще направим, за колко време и кои песни ще разучим. Децата предварително бяха получили текстовете и възможността да чуят песничките. По време на репетициите им обяснявах, че пеенето не е самоцелно, че музиката винаги разказва някаква история. Трябваше да ги насърча, за да изпълнят песните, докосвайки сърцата на хората. Мисля, че се получи. Песните, тематично подбрани така, че да носят възможно най-добри послания, се приеха възторжено и от децата, и от възрастните. Възхитена съм от концерта ни в Старческия дом, защото самотните хора там почувстваха най-силно топлината и любовта, които ние чрез песните си споделяме с тях. Няма да забравя и сълзите в очите им, и усмивките за благодарност. Концертът надмина очакванията ми.
– Доволна ли сте и от образователния концерт, който изнесохте?
– Целта на този концерт беше по забавен начин да представим на децата класическата музика. Те имаха възможност да чуят изпълнения на пианистка, двама цигулари и оперна певица в мое лице. Възможно е тази наша среща да е запалила у тях интерес към класическата музика.
– Какво е бъдещето на Вокалната академия, която основахте?
– Това е въпрос, който всички задаваха. Децата бяха наистина окрилени. Затова догодина, здраве и живот, пак ще има Вокална академия. Изключително щастлива съм, че това е група, отворена за всички деца – и по-малки, и по-големи, и от града, и от селата… Иска ми се през следващото лято да обучавам и други деца. Нищо не се знае, може някои от тях така да открият призванието си.
– А каква е оценката Ви за първото издание на Фестивала за камерна и класическа музика „Неотъпкана пътека“, в чието организиране и провеждане участвахте?
– Много, много висока. Всичките осем участници сме щастливи от това, което направихме. Ние за първи път работихме заедно, но каузата така ни обедини, че бързо се сплотихме и се превърнахме в чудесен екип. А участието във фестивал не е като в концерт, то е доста по-трудно. Всяка вечер има различна програма и работата е по-интензивна. И за мене това беше първо такова участие. Пяла съм камерна музика, но не във фестивал. Сега съм доволна, че ми се отдаде и тази възможност.
– Ние, които Ви слушахме, също сме доволни и ще Ви очакваме отново. Благодаря!
Be the first to leave a review.
