Чакат ли ни още земетресения край Гоце Делчев!

 Преди дни България се раз­люля от земетресение, макар и не толкова силно по магни­туд, колкото историята у нас помни. И все пак – достатъч­но, за да предизвика момен­тен смут и паника в мнозина. Земетресението е регистри­рано в Югозападна България, сочи справка от Европейския сеизмологичен център, като земният трус е с магнитуд от 4.1 по Рихтер, усетен в 17:17 ч. на 2 август. Епицентърът е с дълбочина от 2 км и е на 18 км от Гоце Делчев, на 55 км от Благоевград и 114 км южно от София. За да разсеем съм­ненията за последващи зе­метресения, разговаряме със сеизмолога и директор на Гео­физичния институт към БАН – проф. Николай Милошев.

– Проф. Милошев, преди броени дни бе регистрирано земетресение в Югоизточна България с магнитуд от 4 по Рихтер. Имаме ли повод за притеснение?

– Слава Богу, нищо страш­но няма. Основният трус бе с магнитуд от 4 по Рихтер, а след него и още един от 3, 4. Неприятното в случая е, че в района, в който е регистрира­но, доста хора са го усетили, съответно са се уплашили. Макар че то се случва най-ве­че между Банско и Гоце Дел­чев, в източния край на парк „Пирин”, който е абсолютно ненаселен район. Но все пак са го усетили – и в Благоев­град, и в Пловдив, дори в Со­фия на много места.

– Според класификацията този магнитуд не е силен, въпреки това традиционно предизвиква паника в някои хора.

– Да, според класификация­та това не е силно земетресе­ние. Но усещането на хората винаги е в пъти по-голямо. Знаете, когато се разклати всичко наоколо, особено пък земята под краката ви, нищо не е в състояние да ви убе­ди, че това е слабо. Но това е просто усещане. В дейст­вителност положението не е толкова страшно.

– Поне моето усещане бе за вертикално разлюляване. Но можем ли да говорим за по-щадящ вариант на земе­тресението изобщо?!

– Да, земетресението може да бъде и вертикално, и хори­зонтално. Това, което може би вие смятате, че е усещане като от вертикално разлюля­ване, според мен е обратното – усетили сте хоризонтално­то. Защото, колкото по-далеч сме от епицентъра на земе­тресението – както е в на­шия случай в София – тол­кова по-мал­ко усещаме вертикалния компонент, който затихва по-бързо, а се усеща повече хоризонтал­ният. По прин­цип

ВЪВ ВСИЧКИ ЗЕМЕТРЕ­СЕНИЯ ИМА ТРЕПТЕНИЯ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ –

и по вер­тикала, и по хоризонтала. В този случай сега съм на мнение, че ня­маме повод да се притесня­ваме, защото става дума за сеизмично активен район. На такива места земетресения стават непрекъснато, само че доста по-слаби, които ни­кой не усеща. Сега беше мал­ко по-силно и затова е неприятно. Но е в тези граници, в които е сигурно, че няма ма­териални щети, пък за човешки изобщо да не говорим.

– В пани­ката при земетре­сение има хора, които реагират доста не­разумно спрямо собствено­то си здра­ве. Какви препоръки бихте им дали?

– Много е лесно да се каже и много трудно да се напра­ви. Човек, ако може да не изпадне в първия момент в паника, би си направил най-добрата услуга. Защото паниката никога не е добър съветник, в нито една житей­ска ситуация, знаете го, пред­полагам от собствен опит, както го знае и всеки един от нас. Но е много трудно пости­жимо. Все пак добре е в таки­ва ситуации да не се ползват асансьори, ако човек е тръг­нал да излиза отнякъде. По-добре да слезе по стълбите. Но най-добре да изчака да мине трусът и тогава да тръг­не, а не да хукне в момента на неговото случване, защо­то така

ИЗЛАГА СЕБЕ СИ НА ПО-ГО­ЛЯМ РИСК, ОТКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА

в действителност. А ако в този момент сме си вкъщи, добре е да застанем под ка­сата на врата или пък под здрава маса. Но пак казвам – земетресението сега съв­сем не е чак толкова силно, за да предизвика такова при­теснение.

– Предвид резките клима­тични особености, хората станаха доста чувствителни. А сега и земетресението вна­ся допълнително напреже­ние…

– Така е принципно, да. Имаме климатични проме­ни, имаме и земетресение, но между двете няма база за корелации.

– Да очакваме ли сега ня­какви по-слаби вторични трусове?

– Би трябвало да има, да. Първото вече се случи – 45 минути след първоначално­то земетресение. Надявам се, че сега постепенно ще за­тихне и хората вече няма да го усещат.

– Съседна Гърция доста често я люлеят земетресе­ния…

– О, да, така е. За наш къс­мет в Гърция сеизмичната активност е много по-голя­ма, отколкото е в България. Това е било винаги и ще про­дължава да бъде така. У нас също има сеизмични огнища, но сравнено с Гърция, не е за говорене. За съжаление не сме като Германия и Чехия обаче, където пък земетресе­ния не стават на практика.

На земята има сеизмично активни зони и такива, кои­то не са толкова засегнати. Може би все пак малко пове­че трябва да се концентрира­ме около това, че и

БЪЛГАРИЯ Е В СЕИЗМИЧНО АКТИВНА ЗОНА

За съжаление, земетре­сения с по-силен магнитуд, който се беше случил преди не много време в Иран, са се случвали дори и по бъл­гарските земи в началото на 20-и век. Това са първите години след 1900 г. За съжа­ление, това е нещо, което е напълно възможно някога, в бъдеще, отново да ни се слу­чи и хубаво е ние да бъдем в известна степен подготвени за това. Да, до известна сте­пен нашата земя е благосло­вена, защото земетресенията в Гърция и в Турция са доста повече от българските. В Ру­мъния имат Вранчанското сеизмично огнище с дълбоко земетресение. От тази глед­на точка, ние сме до извест­на степен привилегировани, макар и не завинаги.

Анелия Попова

Вестник “ Градът „