Село Ловча
-
- август 20, 2018
От Париж се завърнах във Виена към края на март 1927г.От Виена бях изпратен от ръководството в Загреб, където имаше една група емигранти от около 15 души комунисти и земеделци, между които Трифон Ключков и Васил Бакърджиев. Отиването ми беше нелегално, защото и в Загреб трябваше да живея нелегално, без никакви документи. Това беше през месец август 1927г. В Загреб се настаних на квартира при Трифон Ключков, брат ми Васил Бакърджиев и още четирима другари. Квартирата беше в покрайнините на Загреб, на ул. „Еленовац“ 27, и представляваше малка къщица в лозята.
По-забележителни личности от Комунистическата партия, с които контактувахме в Загреб, бяха: Иво Крекманов от Дупница, Стефан Буюклиев от Ихтиман, Георги Бишикаров от Брацигово, Кирил Митев и много други. Там се намираха още: Григор Милчинов от Прилеп, който по-късно беше завербуван от Иван – Михайловата банда, за да служи на тяхната кауза. Там бяха: Крум Постармаджиев от Лом, Коста Греков, Иван Гаврилов и др. С ръководството във Виена държахме постоянна връзка.
Завербуваният Григор Милчинов завербувал от своя страна Иван Момчилов да убие началника на Държавна сигурност Жика Лазич, като с тоя акт последният щял да осигури семейството си да се върне в България, където то щяло да бъде подпомагано от михайловистите. А той – Иван Момчилов, трябвало да се жертва, като се самоубие след извършване на атентата, тъй като боледуваше от туберкулоза и дните от живота му бяха преброени.
Един ден Григор Милчинов купи един малък пистолет тип маузер 6,2 мм от една рускиня – сервитьорка в ресторант. Каза, че ще го занесе в Прилеп на брат му, за да се предпазва от михайловистки агенти, които го дебнели да го убият. Тъй като живеехме в края на града, в лозята, аз взех пистолета и го пробвах в едно дърво. И аз смятах, че така брат му ще се осигури срещу неприятелите си, които приемах и за наши такива.
На сутринта Иван Момчилов тръгна от Загреб за Белград и вечерта късно се върна, като ни каза, че брат му дошъл в Белград и така навреме си свършил работата, без да ходи до Прилеп. Сутринта, когато всички бяхме напуснали стаята – всеки по работата си, разбрахме, че вестниците гъмжат от новината: „Атентат срещу Жика Лазич в Белград, извършен от Иван Момчилов, който се опитал да се самоубие, но не можал.“ От Белград веднага нареждат до Загреб да бъде арестуван Григор Милчинов, тъй като за него се знаело, че през вчерашния ден се е срещал с Иван Момчилов в Белград.
Милчинов бил арестуван, обаче успял да избяга през прозореца, когато отишъл в нужника. Оттам – по нелегален канал във Виена, откъдето се върнал в България. След неговото изплъзване от загребската полиция последва нареждане да се арестуват всички политически емигранти и отведат в Белград.
Случи се да видя как полицаи караха към участъка емигрантите, включително брат ми Васил и Трифон Ключков. Бяха арестувани всички, по списък. Те знаеха, че аз съм в нелегалност, и никой от тях не искаше да ме погледне. Аз набързо излязох вън от града и преспах в един шубрак от къпини, близо до горичката, където се намираше вилата на Стефан Радич – един на водачите на Хърватско и депутат в Белградския парламент, убит от сърбите същата година в Парламента.
Сутринта рано прибягах до крайните будки, за да си купя вестник и видя подробностите по атентата срещу Жика Лазич. Върнах се на същото място и пак нощувах в шубрака, като на сутринта малко преди тръгването на влака отидох на гарата, купих си билет до пограничното градче Марибор. С пристигането си в Марибор се отстраних от гарата и навлязох в една доста едра горичка, където престоях до късна вечер. Щом се здрачи, поех към австрийската граница и не след дълго излязох на едно било и видях граничната пирамида, от която се ориентирах за влака, който иде от Грац до крайната гара. За по-сигурно прибягах и се качих от втората гаричка и на сутринта през Грац пристигнах във Виена.
Сръбските власти закарват всички наши политемигранти в Белград, в това число брат ми Васил и Трифон Ключков. Там биват бити, карцирани и пр. Сръбските власти нареждат на австрийските да заловят, ако намерят, Григор Милчинов, за което дават и портрета му.
Във Виена аз се бях отбил в един крайградски парк, за да си отпочина, докато дойде време да отида при ръководството на ВМРО (обединена), но тъкмо на ставане от скамейката двама полицаи ме срещнаха и като се усъмниха, че съм чужденец, поискаха ми документи за самоличност, каквито аз нямах, и затова ме закараха в Държавна сигурност, където веднага започнаха следствието. Най-напред – откъде съм родом и къде съм пребивавал след емигрирането ми от България, като посочих Солун и Белград. Полицията веднага изпрати мои снимки в София, Солун и Белград, за да отговорят дали съм политемигрант, или някой криминалист. След около месец се получиха отговори. От София – политемигрант, от Солун – също, с притурка, че съм се занимавал с оръжие, а от Белград – че съм съучастник в атентата срещу Жика Лазич и че ме искат в Белград. Така се проточиха цели 4 месеца, докато съдът реши дали да ме предадат на сърбите, или да ме освободят.Това беше към края на 1928 год. Освободиха ме като политемигрант, но без право да остана в Австрия. Затова ми издадоха един австрийски паспорт, в който пишеше, че съм българин от България, и всички други данни.
От Виена заминах за Чехия, Бърно, при български студенти. От Бърно се върнах във Виена, където намерих другарката Паница, на която ръководството беше наредило да ми даде оставени у нея средства за път до Берлин, където то вече се беше преместило.Понеже със същия паспорт не можех да получа виза, то жената ми обясни да сляза в Инсбрук и оттам по някаква си малка пътека да се движа, докато видя малка чешмичка, от която да тръгна встрани и на 50 метра е границата с Германия. Оттам – пак пеша до втората гара, от която се качих и на обяд стигнах в Берлин, където ме чакаха Христо Янков и Трифон Ключков.
Определено беше към края на април 1929г. да замина от Берлин за Париж, където престоях един месец и оттам – за Лион, където имаше доста наши емигранти. За набавяне на документи трябваше да се отиде в град Отвил, където също имаше емигранти и лесно се снабдявахме с лични карти въз основа на какъвто и да е документ.
През Испанската гражданска война организирахме българи емигранти за доброволци в Испания, за която дейност френските власти ни предупредиха да напуснем Франция в едномесечен срок от 15 декември 1938г. Ние не можехме да направим друго, понеже положението беше много натегнато. Затова напуснахме Франция и на 24 януари 1939 год. пристигнахме в София. От тази дата до 9 септември 1944 год. все сме участвали съвместно с наши другари против тогавашната прохитлеристка политика на нашите правителства.
Всичко, написано дотук, било за старото село Ловча, било за спомените ни до 1939 год., е написано по случай земляческата среща, организирана от Инициативен комитет на 12 ноември 1967 година, състояла се в с. Ново Ловча.
Be the first to leave a review.
