Село Ловча

От Париж се завърнах във Виена към края на март 1927г.От Виена бях изпра­тен от ръководството в За­греб, където имаше една група емигранти от около 15 души комунисти и земе­делци, между които Трифон Ключков и Васил Бакърджи­ев. Отиването ми беше не­легално, защото и в Загреб трябваше да живея нелегал­но, без никакви документи. Това беше през месец август 1927г. В Загреб се настаних на квартира при Трифон Ключков, брат ми Васил Ба­кърджиев и още четирима другари. Квартирата беше в покрайнините на Загреб, на ул. „Еленовац“ 27, и пред­ставляваше малка къщица в лозята.

По-забележителни лично­сти от Комунистическата партия, с които контактува­хме в Загреб, бяха: Иво Крек­манов от Дупница, Стефан Буюклиев от Ихтиман, Геор­ги Бишикаров от Брацигово, Кирил Митев и много други. Там се намираха още: Григор Милчинов от Прилеп, кой­то по-късно беше завербу­ван от Иван – Михайловата банда, за да служи на тях­ната кауза. Там бяха: Крум Постармаджиев от Лом, Коста Греков, Иван Гаврилов и др. С ръководството във Виена държахме постоянна връзка.

Завербуваният Григор Милчинов завербувал от своя страна Иван Момчи­лов да убие началника на Държавна сигурност Жика Лазич, като с тоя акт по­следният щял да осигури се­мейството си да се върне в България, където то щяло да бъде подпомагано от михай­ловистите. А той – Иван Мом­чилов, трябвало да се жерт­ва, като се самоубие след извършване на атентата, тъй като боледуваше от туберку­лоза и дните от живота му бяха преброени.

Един ден Григор Милчинов купи един малък пистолет тип маузер 6,2 мм от една рускиня – сервитьорка в ресторант. Каза, че ще го за­несе в Прилеп на брат му, за да се предпазва от михайло­вистки агенти, които го деб­нели да го убият. Тъй като живеехме в края на града, в лозята, аз взех пистолета и го пробвах в едно дърво. И аз смятах, че така брат му ще се осигури срещу непри­ятелите си, които приемах и за наши такива.

На сутринта Иван Момчи­лов тръгна от Загреб за Бел­град и вечерта късно се вър­на, като ни каза, че брат му дошъл в Белград и така на­време си свършил работата, без да ходи до Прилеп. Су­тринта, когато всички бяхме напуснали стаята – всеки по работата си, разбрахме, че вестниците гъмжат от нови­ната: „Атентат срещу Жика Лазич в Белград, извършен от Иван Момчилов, който се опитал да се самоубие, но не можал.“ От Белград веднага нареждат до Загреб да бъде арестуван Григор Милчинов, тъй като за него се знаело, че през вчерашния ден се е срещал с Иван Момчилов в Белград.

Милчинов бил арестуван, обаче успял да избяга през прозореца, когато отишъл в нужника. Оттам – по нелега­лен канал във Виена, откъ­дето се върнал в България. След неговото изплъзва­не от загребската полиция последва нареждане да се арестуват всички политиче­ски емигранти и отведат в Белград.

Случи се да видя как по­лицаи караха към участъка емигрантите, включител­но брат ми Васил и Трифон Ключков. Бяха арестувани всички, по списък. Те знаеха, че аз съм в нелегалност, и никой от тях не искаше да ме погледне. Аз набързо изля­зох вън от града и преспах в един шубрак от къпини, бли­зо до горичката, където се намираше вилата на Стефан Радич – един на водачите на Хърватско и депутат в Белг­радския парламент, убит от сърбите същата година в Парламента.

Сутринта рано прибягах до крайните будки, за да си купя вестник и видя подроб­ностите по атентата срещу Жика Лазич. Върнах се на същото място и пак нощувах в шубрака, като на сутринта малко преди тръгването на влака отидох на гарата, ку­пих си билет до погранично­то градче Марибор. С прис­тигането си в Марибор се отстраних от гарата и навля­зох в една доста едра горич­ка, където престоях до късна вечер. Щом се здрачи, поех към австрийската граница и не след дълго излязох на едно било и видях гранич­ната пирамида, от която се ориентирах за влака, кой­то иде от Грац до крайната гара. За по-сигурно прибягах и се качих от втората гарич­ка и на сутринта през Грац пристигнах във Виена.

Сръбските власти закар­ват всички наши политеми­гранти в Белград, в това чис­ло брат ми Васил и Трифон Ключков. Там биват бити, карцирани и пр. Сръбски­те власти нареждат на ав­стрийските да заловят, ако намерят, Григор Милчинов, за което дават и портрета му.

Във Виена аз се бях отбил в един крайградски парк, за да си отпочина, докато дойде време да отида при ръковод­ството на ВМРО (обедине­на), но тъкмо на ставане от скамейката двама полицаи ме срещнаха и като се ус­ъмниха, че съм чужденец, поискаха ми документи за самоличност, каквито аз ня­мах, и затова ме закараха в Държавна сигурност, където веднага започнаха следстви­ето. Най-напред – откъде съм родом и къде съм пре­бивавал след емигрирането ми от България, като посочих Солун и Белград. Полицията веднага изпрати мои снимки в София, Солун и Белград, за да отговорят дали съм поли­темигрант, или някой крими­налист. След около месец се получиха отговори. От София – политемигрант, от Солун – също, с притурка, че съм се занимавал с оръжие, а от Белград – че съм съучастник в атентата срещу Жика Ла­зич и че ме искат в Белград. Така се проточиха цели 4 месеца, докато съдът реши дали да ме предадат на сър­бите, или да ме освободят.Това беше към края на 1928 год. Освободиха ме като по­литемигрант, но без право да остана в Австрия. Затова ми издадоха един австрийски паспорт, в който пишеше, че съм българин от България, и всички други данни.

От Виена заминах за Че­хия, Бърно, при български студенти. От Бърно се вър­нах във Виена, където наме­рих другарката Паница, на която ръководството беше наредило да ми даде оста­вени у нея средства за път до Берлин, където то вече се беше преместило.Понеже със същия паспорт не можех да получа виза, то жената ми обясни да сляза в Инсбрук и оттам по някаква си малка пътека да се движа, докато видя малка чешмичка, от която да тръгна встрани и на 50 метра е границата с Гер­мания. Оттам – пак пеша до втората гара, от която се ка­чих и на обяд стигнах в Бер­лин, където ме чакаха Хрис­то Янков и Трифон Ключков.

Определено беше към края на април 1929г. да за­мина от Берлин за Париж, където престоях един месец и оттам – за Лион, където имаше доста наши емигран­ти. За набавяне на докумен­ти трябваше да се отиде в град Отвил, където също имаше емигранти и лесно се снабдявахме с лични карти въз основа на какъвто и да е документ.

През Испанската граж­данска война организирах­ме българи емигранти за доброволци в Испания, за която дейност френските власти ни предупредиха да напуснем Франция в едно­месечен срок от 15 декем­ври 1938г. Ние не можехме да направим друго, понеже положението беше много на­тегнато. Затова напуснахме Франция и на 24 януари 1939 год. пристигнахме в София. От тази дата до 9 септември 1944 год. все сме участвали съвместно с наши другари против тогавашната прохит­леристка политика на наши­те правителства.

Всичко, написано дотук, било за старото село Лов­ча, било за спомените ни до 1939 год., е написано по слу­чай земляческата среща, ор­ганизирана от Инициативен комитет на 12 ноември 1967 година, състояла се в с. Ново Ловча.