МЕЖДУ РОКА И ФОЛКЛОРА
-
- август 7, 2018
Хората от музикалните среди, а и голяма част от съгражданите му – неврокопчани, го наричат с артистичния псевдоним ДЖЕМБИ. Някои дори не знаят, че името му е Стоян Джамбазов. Важното е, че всички се възхищават на неговия безспорен музикален талант и винаги го свързват с местните рок групи и с емблематичния оркестър „Щуро маке“.
– Господин Джамбазов, моля, разкажете ни за Вашето прохождане в областта на музиката.
– В моята махала – Комсала, имаше Младежки клуб, който се намираше в старата поща. Всяка събота и неделя там организираха забава. Аз си играех с децата наоколо и така за първи път чух музика, различна от македонската. Това окончателно ме запали да си купя китара.
В Трето основно училище, където учех, участвах в художествената самодейност. Там си сформирахме ученически състав, група „Земетръс“. Вече като гимназист свирех в Младежкия клуб. Иван Войнов ни покани да образуваме група „Стон“ и ни предостави много добра база за репетиции. Той ни оказа голяма помощ за сериозен ученически старт.
Като войник (аз служех в София) станах ръководител на военния оркестър. Имахме си репетиционна стая, която беше като оазис в казармата. Бях стар войник, когато при нас дойде новобранецът Слави Трифонов и започна да се включва в програмите, като участваше в различни сценки. Още тогава си личеше дарбата му за хумор, сатира и шоу. Бързо се вписа и във войнишкия танцов състав, като за кратко време и с голяма лекота научи всички народни танци.
– Каква беше позицията на Вашите родители? Подкрепяха ли Вашите музикални занимания?
– Не, не ме подкрепяха, а ме спираха. Искаха от мен да се занимавам с наука, не с изкуство. Виждаха ме може би като инженер. Подкрепата им дойде чак след казармата. Тогава баща ми даде 2 хиляди лева, сериозна сума на времето, за да имам вече професионална китара. Купих я от Ивайло Крайчовски от легендарната група ФСБ.
– Как продължи развитието Ви като музикант след казармата?
– Като минаха тези две години и три месеца, се върнах в родния си град Гоце Делчев. Тогава основахме рок група „Кондор“ с най-добрите музиканти в града. Създавахме песни, изнасяхме концерти и хората ни харесваха. За съжаление след около две години и половина групата се разпадна. И друг път съм споделял, че имам желание 12-те авторски песни на група „Кондор“ да бъдат издадени в рок албум. Сега смятам да кандидатствам по програма „Музикаутор“. Ще се опитам да получа финансиране, ако не, малко по малко ще направя албума в моето студио.
Развитието ми като рок музикант продължава и сега. Повече от пет години участвам в местната рок група „Dass“. Свирим на мотосъбори и рок фестивали, включваме се в празници на нашата и други общини.
Рок музиката си остана моята голяма любов. Не изпускам концерт на рок група, която идва в София. Три пъти съм бил на концерт на „Toto“, също три пъти – на „Deep Purple“ и два пъти на група „Kansas“.
– А откога изпълнявате народна музика?
– Още като ученик ходех да свиря по сватби и изпращане на войници, но професионалните ми занимания са от 1994 година. Тогава със Здравко Георгиев започнахме звукозаписна дейност на македонска музика. Нашият оркестър „Щуро маке“ е едно уникално явление. През годините ние реализирахме оригинални творчески идеи, създадохме много хитове и се доказахме. Направихме най-хубавите записи на Иван Дяков, Николина Чакърдъкова, Володя Стоянов… Спокойно мога да кажа, че сме явление в музиката, правим нещо истинско и стойностно и ще оставим следа. Хората в цяла България ни поздравяват и ни се радват.
– Какво предстои в творческия календар на оркестър „Щуро маке“?
– В по-далечна перспектива смятаме да направим концерти за българската общност в САЩ и Канада. Имам идея през следващата година, по повод 25 – годишнината на оркестъра, да изнесем юбилеен концерт „Щуро маке“ и приятели“ и да поканим певците, които са работили с нас през годините. Ще бъде интересен концерт.
– Тъй като разговаряме във Вашето студио, което прави много приятно впечатление, бихте ли ни разказали за него?
– Това е една от сбъднатите ми мечти – да имам собствено добре оборудвано студио. Тук намирам спокойствие и комфорт като професионалист и мога да работя без ограничения във времето. Радвам се на тая придобивка от няколко месеца. Володя Стоянов е първият певец, с когото тук реализирам продукции. Това е мястото, където се ражда неговият нов албум. Вече е готова песен за българските емигранти в Англия. Както разбирате, творбите са на патриотична основа.
– По кое време на денонощието работите най-добре?
– От ранния следобед до вечерта. За мен това е най-подходящото време за работа. Разбира се, когато се налага, мога да бъда продуктивен и в други часове на денонощието.
– Накрая искам непременно да Ви попитам какво е мнението Ви за съвременната българска музика.
– Има подем във всеки стил на нашата съвременна музика и това ме радва. Радвам се също, че музикалните формати отдалечават младите хора от чалгата.
– Благодаря Ви за отделеното време и Ви желая нови успехи!
Юлия Баймакова
Be the first to leave a review.
