МАРИАНА КАРПАТОВА: ПИРИН Е НЕПРЕКЪСНАТО В СПОМЕНИТЕ МИ

 Мариана Карпатова е ро­дена в град Гоце Делчев под знака на зодия „Риби“. Карие­рата и на оперна певица я от­вежда в Съединените щати, където живее вече девет години. Преди това обаче, получава солидно музикал­но образование в България – Музикалното училище и Му­зикалната академия, където е в класа на професор Мати Пинкас.

 И все пак едва в Америка истински навлиза в профе­сионалното оперно изку­ство. Мариана завършва първо консерваторията в Сейнт Луис, Мисури, а после и изключително престижния оперен център към „Джули­ърд Скул“ в Ню Йорк. Про­фесионалната и кариера се развива едва от две години, но списъкът на нейните из­яви е впечатляващ. Още в „Джулиърд Скул“ участва в редица спектакли на Опер­ния център. Следват роли в оперните театри на Сарасота и Балтимор. Два пъти госту­ва и на музикалния фестивал „Сполето“ в Южна Каролина. Нюйоркчани я аплодират на рецитала и в „Алистън Хол“ на центъра „Линкълн“, в „Кар­неги Хол“ и Метрополитен опера. Първият и гастрол из­вън САЩ е в Мексико сити, където пее с мексиканската Национална филхармония.

Неотдавна авторитетният „Ню Йорк Таймс“ я нарече „интелигентен артист, чиито данни обещават блестяща кариера“.

На българска сцена Мари­ана стъпи за първи път пре­ди две години, когато напра­ви самостоятелен концерт в софийската зала „България“ заедно с Нов симфоничен оркестър, под диригентство­то на Росени Миланов – друг млад български творец с впечатляваща кариера отвъд океана. Наскоро тя дебютира и на сцената на Софийската опера – най-напред с Николай Гяуров в заключителния кон­церт на традиционния Велик­денски фестивал, а после и като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди.

Марияна няма музиканти в рода си, но от малка проя­вява интерес към музиката и пианото, което кара майки да я запише в местното чита­лище. Като ученичка пее във вокална група, с която изна­ся повече от триста концерта в страна и чужбина. Още то­гава усеща онова, което днес определя като „stage animal“, опитвайки се обясни привър­заността си към сцената.

„Аз съм най-несуетната оперна певица“ – признава Мариана. В избора на сце­нично облекло се доверява изключително на съпруга си – българин от Пловдив, с кого­то се запознават в Ню Йорк и се венчават в тамошната българска църква. За него го­вори само със суперлативи. Както и за сина си, разбира се. Убедена е, че всеки мъж се отнася с жена си така, както се е отнасял и с майка си. Затова иска да възпита у него най-вече уважение към жената. Извън репетициите и спектаклите, не пропуска да се похвали пред американ­ските си приятели със своите български гозби – и най-вече сърмички и баница. Релакси­ра само с класическа музика и джаз – под влияние на съ­пруга си. Той пък е научил от нея великолепните македон­ски песни. „Влюбен е в мен, но боготвори и гласа ми, а това ме прави изключително щастлива“ – споделя Мари­ана.

– След толкова напредната програма напоследък, какво ти предстои?

– Предстоят ми още две Вердиеви роли – в операта в Сарасота, Флорида, но това е вече програмата ми за след­ващата година. А дотогава ще се случи нещо много въл­нуващо за мен и семейство­то ми. Очакваме още едно дете, вероятно син, живот и здраве, през ноември. Така че ще се отдам за малко на заслужена почивка.

– Живееш вече девет го­дини в САЩ, имащ прекрас­на кариера. Смяташ ли се за успяла? И, какво според теб, означава да си успял?

– Успял е този, който е до­волен от онова, което прави. В този смисъл аз съм успя­ла. Е, имам още много вър­хове за покоряване, но сега съм доволна от това, което съм постигнала. Всъщност, постигнах баланс в живота си – задоволена съм и като жена с прекрасно семейство, и като певица – с успешна кариера. В Америка започ­нах живота си отначало, там преоткрих пеенето. Знам, че за много българи да си успял означава най-вече проспери­тет в чисто материален план. Много от нашите емигранти бързат с първите спечелени пари да се снимат с някоя скъпа кола и да изпратят снимката тук, в България, за да се похвалят, колко са пре­успели. Не съм от тези хора. Мисля, че успехът зависи, как ти самият се чувстваш. В Америка можеш да имаш много неща, но на кредит. Аз наричам това „дяволски ка­пан“, защото ставаш напъл­но зависим от банки или фирми. И понякога ма­жеш да зогу­биш всичко буквално за минута. Аз самата, вероятно научена от кризите в България, гледам да живея по-практич­но.

– Нека се върнем пак на сцената. В Софийската опера ти пя с легендата Гяуров…

– Още ко­гато прохож­дах в това изкуство изпитвах ог­ромно въл­нение, ко­гато гледах нашите опер­ни звезди. Те са идоли за мен. Няма да забравя един кон­церт на Ни­колай Гяуров в Метропо­литен опера. Бях толкова горда, когато в залата всички толкова въз­торжено го аплодираха, иска­ше ми се да разберат, че и аз съм българка.

– Като спомена за само­чувствието си на българка, къде в твоите чувства стои родният край?

– Пиринският край е непре­къснато в спомените ми. Ни­кога не съм се възхищавала така от тази планина, както сега – при последното ми ид­ване тук. Без ни най-малко да преувеличавам, ще кажа, че дъхът ми спря от величестве­ната гледка, която се открива от пътя малко преди Банско. Докато живеех в Гоце Делчев някяк си бях свикнала с тази красота наоколо, но сега просто жадувам за нея.

– Личи си, че си много емо­ционален човек. А от какъв род произхождаш?

– Имаме много интересна родова история. Вероятно и вие се чудите откъде идва това име – Карпатова. В Аме­рика винаги ми правят ком­плименти, че имам толкова звучна фамилия. Всъщност родът и е от едно село в Маке­дония, което сега е на гръцка територия. Казва се Търлис. Прадядо ми пък е бил бекяр в Карпатите и оттам идва и фамилното ни име. Започва­ме да го носим, когато пра­дядовците ми се преселват в Гоце Делчев – по онова време град Неврокоп.

Цветелина Узунова

Вестник “ Градът „