„Неотъпкана пътека“ е първият по рода си фестивал в България
„Неотъпкана пътека“ е първият по рода си фестивал в България. Той е за камерна музика, провежда се на място, което традиционно не е свързано с класическата музика. Музикантите, които ще слушаме, работят, пръснати в различни краища на света, имат зад гърба си многогодишен опит и кариера в България и чужбина и се срещат в Ковачевица специално за да свирят и пеят на фестивала. Всички те са приятели още от Музикалното училище в София, а по-късно продължават обучението си в САЩ.
На „Неотъпкана пътека“ ще чуем камерни произведения от XVIII до XXI век, както и песни от Йоханес Брамс и класически американски и български песни (Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин), представени от Мариана Карпатова, мецосопран и вокален педагог в Ню Джърси.
Организатори са пианистката Лора Чекоратова и цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков.
Фестивалът е по идея на Лора Чекоратова.
ЛОРА ЧЕКОРАТОВА, ПИАНИСТКА
– Защо избрахте Ковачевица за дом на фестивала?
– Всяко лято си идвам в България. От много време ми се върти идеята за класически фестивал на красиво място, далече от комерсиалния туризъм, в подходяща зала. И преди две години един приятел в Америка ме посъветва да отида в Ковачевица. В мига, в който влязохме в местното читалище, усетих, че това е идеалното място. В района на Ковачевица има и много интелектуалци, хора на изкуството, и подобен малък фестивал като нашия би се вписал там съвсем естествено.
– Следвахте ли модел на конкретен камерен световен фестивал?
– Конкретно – не, но сме ходили на много такива фестивали в малки градчета и селца. Например на шведския остров Бощад или американските Тангълууд, Марлборо и Кнайзел. Въпреки че те са големи фестивали, които продължават по няколко седмици, някои със стогодишна история, и те са имали своя първи път. Точно две години отделихме за организацията и, учудващо, всичко минава сравнително лесно. Въпреки че получихме подкрепа от държавни институции, в известна степен моделът тук е като в Щатите – изкуството разчита и се спонсорира преди всичко от частни и корпоративни дарения.
– Какво да очакваме?
– Великолепни планини, чист въздух, прекрасния район около Лещен, Огняново и Дряново, чудесни къщи за гости, СПА басейни, качествени вина. Поканихме Вангел Тангъров, който от много години е сред най-ценените кларинетисти в Америка. Затова тази година фокусът е кларинетът. В своя Квинтет за кларинет и струнен квартет Моцарт е първият, който използва кларинета като напълно равностоен на останалите инструменти. Наред с това сме включили и все още не толкова изпълнявани композитори тук.
Колкото до програмата, има няколко нишки, които я обединяват:
Първо, фолклорната жилка – българска, от Централна и Източна Европа до Близкия и Далечния изток – присъства във всички програми, от Антонин Дворжак до Оливие Месиен. А при Пол Шонфийлд, един изключително интересен съвременен американски композитор, силно религиозен евреин, професор по математика и религия, всеки ще чуе позната мелодия или мотив.
Второ, творбата на Оливие Месиен е една от най-красивите композиции на ХХ век. Пише я в лагер за военнопленници през Втората световна. Среща там трима музиканти – кларинетист, челист и цигулар, и написва „Квартет за края на времето“ за тях. Въпреки че творбата е посветена на Апокалипсиса, тя показва една вяра в човечеството. Същото е и с Прокофиев, който е в изгнание след руската революция, и с Барток, който напуска Унгария по време на войната. Всички те намират красота и светлина и при най-тежки обстоятелства Такова е и посланието на този фестивал.
И накрая, ще представим музика, писана от приятели за приятели. Поначало камерната музика се е изпълнявала в много интимни кръгове. Моцарт пише и посвещава Квинтета си на приятеля си кларинетиста Антон Щадлер. Въпреки че Щадлер му е дължал много пари. Брамс пише песните си за приятеля си Йозеф Йоаким като подарък по случай раждането на дъщеря му и те дълго време са изпълнявани в домашна атмосфера и в приятелски кръг.
Мисля, че в „Неотъпкана пътека“ ще предложим точно това – музика у дома, с приятели.
Марина Караконова
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.