„Неотъпкана пътека“ е първият по рода си фестивал в България

 „Неотъпкана пътека“ е пър­вият по рода си фестивал в България. Той е за камер­на музика, провежда се на място, което традиционно не е свързано с класическа­та музика. Музикантите, които ще слушаме, работят, пръснати в различни краища на света, имат зад гърба си многогоди­шен опит и кариера в България и чужбина и се срещат в Ковачевица специално за да свирят и пеят на фес­тивала. Всички те са приятели още от Музикал­ното училище в Со­фия, а по-късно про­дължават обучението си в САЩ.

 На „Неотъпкана пътека“ ще чуем камерни произведения от XVIII до XXI век, както и песни от Йоханес Брамс и класически американски и български песни (Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин), представени от Мариана Карпатова, мецо­сопран и вокален педагог в Ню Джърси.

 Организатори са пианист­ката Лора Чекоратова и ци­гуларите Георги Вълчев и Ни­кола Таков.

 Фестива­лът е по идея на Лора Че­коратова.

ЛОРА ЧЕКОРАТОВА, ПИА­НИСТКА

– Защо избрахте Коваче­вица за дом на фестивала?

– Всяко лято си идвам в България. От много време ми се върти идеята за класи­чески фестивал на красиво място, далече от комерси­алния туризъм, в подходяща зала. И преди две години един приятел в Америка ме посъветва да отида в Кова­чевица. В мига, в който вля­зохме в местното читалище, усетих, че това е идеалното място. В района на Коваче­вица има и много интелекту­алци, хора на изкуството, и подобен малък фестивал като нашия би се вписал там съвсем естествено.

– Следвахте ли модел на конкретен камерен световен фестивал?

– Конкретно – не, но сме ходили на много такива фестивали в малки градчета и сел­ца. Например на швед­ския остров Бощад или американските Тангълууд, Марлборо и Кнайзел. Въпре­ки че те са големи фестива­ли, които продължават по няколко седмици, някои със стогодишна история, и те са имали своя първи път. Точ­но две години отделихме за организацията и, учудващо, всичко минава сравнително лесно. Въпреки че получи­хме подкрепа от държавни институции, в известна сте­пен моделът тук е като в Ща­тите – изкуството разчита и се спонсорира преди всичко от частни и корпоративни да­рения.

– Какво да очакваме?

– Великолепни планини, чист въздух, прекрасния ра­йон около Лещен, Огняново и Дряново, чудесни къщи за гости, СПА басейни, качест­вени вина. Поканихме Ван­гел Тангъров, който от много години е сред най-ценените кларинетисти в Америка. За­това тази година фокусът е кларинетът. В своя Квинтет за кларинет и струнен квар­тет Моцарт е първият, който използва кларинета като на­пълно равностоен на остана­лите инструменти. Наред с това сме включили и все още не толкова изпълнявани ком­позитори тук.

Колкото до програмата, има няколко нишки, които я обединяват:

Първо, фолклорната жилка – българска, от Централна и Източна Европа до Близкия и Далечния изток – присъст­ва във всички програми, от Антонин Дворжак до Оли­вие Месиен. А при Пол Шон­фийлд, един изключително интересен съвременен аме­рикански композитор, силно религиозен евреин, профе­сор по математика и религия, всеки ще чуе позната мело­дия или мотив.

Второ, творбата на Оливие Месиен е една от най-кра­сивите композиции на ХХ век. Пише я в лагер за во­еннопленници през Втората световна. Среща там трима музиканти – кларинетист, челист и цигулар, и написва „Квартет за края на времето“ за тях. Въпреки че творбата е посветена на Апокалипси­са, тя показва една вяра в човечеството. Същото е и с Прокофиев, който е в изгна­ние след руската революция, и с Барток, който напуска Ун­гария по време на войната. Всички те намират красота и светлина и при най-тежки обстоятелства Такова е и посланието на този фести­вал.

И накрая, ще представим музика, писана от прияте­ли за приятели. Поначало камерната музика се е из­пълнявала в много интим­ни кръгове. Моцарт пише и посвещава Квинтета си на приятеля си кларинетиста Антон Щадлер. Въпреки че Щадлер му е дължал много пари. Брамс пише песните си за приятеля си Йозеф Йо­аким като подарък по случай раждането на дъщеря му и те дълго време са изпълнявани в домашна атмосфера и в приятелски кръг.

Мисля, че в „Неотъпкана пътека“ ще предложим точно това – музика у дома, с прия­тели.

Марина Караконова

Вестник “ Градът „