ГЪРМЕН И РЕГИОНА БЕЛЕЖИ ПИК ПО ТЕМАТА:Къщи за гости, построени с евро пари, не посрещат… гости

 Програмата за развитие на селските райони е финан­сирала за последните седем години 749 къщи за гости на обща стойност над 2 мили­она лева. Целта е ясна: с по­мощта от европейските да­нъкоплатци предприемчиви българи да бъдат подпомог­нати да развият селски ту­ризъм. Голяма част от тези къщи обаче не работят като места за настаняване, т.е. някой просто е взел парите и си е построил нова къща.

В Югозапада рекорда за най-много къщи, построени с европари, които не се полз­ват по предназначение, е ре­гионът на община Гърмен.

Инспектори на ОЛАФ до­шли в България да прове­ряват новопостроени къщи за гости, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Вместо да видят гостопри­емни семейни хотели, те попаднали на частни вили с високи огради и едвам се спасили от… зли кучета.

Тази история се разказва като анекдот из коридорите на Държавен фонд „Земе­делие“, но тя не е далеч от истината. Значителна част от къщите за гости, за които ДФЗ отпускаше до 200 000 евро, се ползват като частни домове, а не за развитие на селски туризъм. А целта на Програмата личи от самото й име – развитие на селски­те райони. Развитие няма, но нови луксозни частни ре­зиденции има не една.

Темата привлече общест­вено внимание след публи­кация в „Биволъ“, коя­то разкри, че тъщата на високопоставения (вече бивш) служител във Фонд „Земеделие“ Янаки Червеняков е получила финансира­не по ПРСР за къща за гости в с. Лиляно­во до Сандански, а след това му купила апартамент в София… Колкото повече става информацията по въ­проса, толкова повече този случай не изглеж­да като изключение.

МАСОВО ЛИ Е ТОВА ЯВЛЕНИЕ?

Досега Фондът е изплатил над 200 милиона

 лева за подобни проекти. А колко са те ли? Достигане­то до отговора на този въ­прос не се оказва толкова лесно. Проверките на Евро­пейската служба за борба с измамите ОЛАФ продължа­ват. Предстои и официално становище от Европейската комисия. Чак тогава ще на­учим каква част от тези 200 милиона лева ще се окажат щета и ще бъдат платени от българския бюджет.

А за да бъде оправдана и потвърдена европейската субсидия, къщата за гости трябва да отговаря на

НЯКОЛКО ПРОСТИ УСЛОВИЯ:

  • да функционира като регистрирано и категоризи­рано място за настаняване най-малко пет години след изпълнението на проекта;
  • фирмата, която стопанис­ва къщата, трябва също така да поддържа персонал.

Това пише в критериите в наредбите на фонд „Земе­делие“. Въпросът е дали из­искванията се изпълняват. И тук излиза първият про­блем:

Броят на къщите за гости в поддържания от Министер­ството на туризма списък на официално категоризи­раните обекти е два пъти по-малък от броя на финан­сираните проекти за къщи за гости. Тази проверка е изключително лесна и се прави на базата на публична информация.

Вторият проблем също лесно се открива след про­верка в Националния осигу­рителен институт за броя на наетия персонал. Така про­веряващите могат лесно да разграничат добросъвестни­те от подозрителните проек­ти, още преди да тръгнат да обикалят самите обекти и да се сблъскват със зли кучета.

ЗАЩО НЯМА ПОСЛЕДИЦИ?

Въпреки тези притесни­телни данни обаче контро­льорите от ДФЗ, изглежда, следват принципа „да не се гоним, за да не се хванем”. Едва 8 проекта за къщи за гости не са разплатени за­ради констатирани неред­ности, се казва в отговор на ДФЗ на въпрос на сайта за разследваща журналистика „Биволъ”, зададен по реда на Закона за достъп до общест­вена информация. Това пра­ви малко над 1% от всички подобни проекти и изглежда много далеч от реалността, дори според министъра на земеделието и храните Де­сислава Танева. На 13 май 2016 г. тя коментира казуса така:

„Въпреки натиска от кон­султанти, стигнал до най-ви­соко ниво, аз няма да подпи­ша мярката за къщи за гости в досегашния й вид.”

Министър Танева потвър­ди, че част от къщите се строят за лична употреба или

НЯМАТ НИКАКВА ИКОНОМИЧЕ­СКА ЛОГИКА.

Има логика обаче тези къщи менте да бъдат иден­тифицирани, а неправомер­но получените пари да бъдат върнати. Както и да бъде по­търсена отговорност от ли­цата, одобрили проектите.

В края на май 2016 г. – след силен общест­вен натиск – Фондът все пак публикува списък с броя на финансира­ните къщи – те са общо 722 и са финанси­рани по ПРСР между 2007 и 2013 година. В прессъобще­нието на Фон­да се казва, че

 информацията се публикува, за да се улесни подаването на сигнали за нередности. Списъкът обаче не съдържа­ше нито имената на бенефи­циентите, нито сумите, които те са получили.

„Биволъ” обаче открива забравен на сървърите на ДФЗ файл с различни данни за проектите, финансирани по ПРСР. След съпоставка с официалния списък на къ­щите за гости и проектите се оказва, че „липсват” над 1200 проекта, сред които и 287 къщи за гости. Важен детайл е, че т.нар. Селска програма е единственият ев­ропейски структурен фонд, който не се администрира с прозрачния инструмент ИСУН, а с

ОСТАРЯЛАТА И НЕПРОЗРАЧНА СИСТЕМА ИКАР.

За външните наблюдате­ли това е нещо като „черна кутия”, достъпна само за администрацията на Фонд „Земеделие”.

Този списък показва, че финансираните проекти са 749 на брой за обща сума от 202 058 293.08 лв. Трийсе­тина са проектите, за които има сключен договор или анекс, но няма данни да е платена субсидия. 280 про­екта са били анулирани и по тях изобщо няма плащания.

Необходими са обаче и проверки на място, за да се прецени дали даден обект е реално място за настанява­не, или е частен дом, или пък „клуб за посветени” с нере­ално високи цени за външни посетители.

АКО ПРОВЕРКИТЕ НЕ СЕ НАПРА­ВЯТ, НАРУШЕНИЯТА ЩЕ БЪДАТ УЗАКОНЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Един такъв случай вече има. При сегашната систе­ма за контрол на разходва­нето на европарите някои „късметлии” ще доживеят старини в модерни къщи с басейни, без да са дали от джоба си нито лев и без да са допринесли с нищо за местния бизнес.

Благовест Андонов

Вестник “ Топ Преса “

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене