Мариета победи!

Свободата на словото победи!Съдът в Благоевград го призна!

 Едно от достиже­нията на демокраци­ята, с което най-мно­го се гордеят отвъд океана, е Първата поправка на консти­туцията, която га­рантира свободата на словото. За съжаление и тук, както в много други области, не се вижда как ще ги стигнем скоро амери­канците.Едно решение на Районен съд-Благоевград обаче, връща надеждата, че и у нас може да се борим за тази свобода и по-важното, свободата на словото да пе­чели.

 За мнозина от родните ни политици журналист е мръс­на дума, а единствената му задача е да тича след по­бедителите. Според данни на различни правозащитни организации у нас годишно се завеждат около 200 дела за клевета и обида срещу представители на печата и електронните медии. Когато към тях се прибавят и граж­данските искове за обезще­тение за нематериални вре­ди на основание Закона за задълженията и договорите, нещата се усложняват за журналистите.

 По същата логика мест­ният лидер на „Партия на зелените“ в Благоевград- Андон Тодоров, преди ня­колко месеца заведе дело срещу главния редактор на Blagoevgrad-news Мариета Димитрова.

 В своята Искова молба, Тодоров обясняваше всички тревоги и страдания, които е преживял, заради текста от ноември миналата годи­на. Тогава, на 28 ноември 2017 година, след поредна сесия на ОбС- Благоевград, публикувахме политически анализ на местните парла­ментаристи, анализ, в който споделяме ЛИЧНО мнение, защото вярваме, че имаме право да го правим. Живеем в демократична държава и силно вярваме в свободата на словото и мисълта.

 В частта, отнасяща се за Андон Тодоров пишем, че той, до определен момент подкре­пя кмета Кам­битов – нещо, което лесно може да бъде прове­рено от протоколите, от сесии на ОбС-Благо­евград, които са ка­чени на сайта на об­щина Благоевград.

 Друг факт, който обиди Тодоров е, че споменаваме сани­рането на блокове и участието му във фирма, която е има­ла договор за тази дейност. Третият обиден факт, бе за­строяването на зеле­ните площи в града.

 Към днешна дата вече има решение на Районен съд-Бла­гоевград и съдия Гюлфие Яхова по въпросното дело. То напълно оправдава Мариета Димитрова и отхвърля всички обвинения на Тодо­ров.

 „….написаното в статията не е позо­рящо, неморално, недостойно, а и не предизвиква едноз­начна отрицателна оценка на общество­то. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субектив­ното отношение на определено лице към казаното за него. Следовател­но, щом изнесеното обстоятелство обек­тивно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал за­сегнат. Чувствата са него­вото субективно преживя­ване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват из­цяло в неговото съзнание, но в случая по реда на де­ликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответни­ка-деликвент не може да се окачестви като противо­правно по см. на чл. 45 от ЗЗД.

 Тук следва да се посочи и това, че в практиката на ЕСПЧ е възприета тезата, че публичните личности, каква­то безспорно е и ищецът в качеството си на председа­тел на „Партия на зелените“ и общински съветник, след­ва да търпят по-широки гра­ници на допустима крити­ка. Изправен пред колизия между свободата на пресата и честта на публични лично­сти, ЕСПЧ дава привилегия на пресата, като практиката е установила, че свободата на журналистите по чл. 10 ЕКПЧ може да включва в известна степен преувели­чение или дори провокации от тяхна страна (Решение на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlik с/у А., 1995).“, пише в решението си съдия Яхова.

 В него става ясно още, че за да бъдат квалифицирани едни твърдения като кле­вета, те трябва освен позо­рящи, да бъдат и доказано неверни – в случая обаче, не е така.

 „Свободата на печата и средствата за масова ин­формация, както и правото на мнение и на тър­сене и разпростра­няване на информа­ция са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република Бъл­гария. Предмет на преценка при право­мерността на публи­кацията следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ище­ца по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на пе­чата гарантирана чл. 40, ал. 1 от върхов­ния закон.

 Намеса в тези пра­ва и тяхното ограни­чаване е допустима само в изрично по­сочени случаи.“, се казва още в реше­нието.

 Така на практика се оказва, че в Бъл­гария има хора, кои­то зачитат свобода­та на словото, както и такива, които са готови да се борят за нея. Днес, ние сме доволни и не защото спечелихме делото, а защото се пребо­рихме за правото да изразяваме мнение, да критикуваме и информираме хора­та. Наша цел като журналисти е да слу­жим на обществото, а не на „силните на деня“.

 Преди няколко месеца, ние се включихме принуди­телно в една война, а днес я печелим и вярваме, че това ще бъде пример и стимул и за други наши колеги, пи­шат колегите от Благоевград нюз.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „