Благоевградчанинът който отиде в Лондон да снима кралицата

 Владимир е роден и израс­нал в Благоевград. Завър­шил е специалност „Прилож­на лингвистика с английски и гръцки език“ като възпита­ник на Югозападния универ­ситет.

 Това може би е сред­носта­тисти­ческото описание и на друг младеж от града, но нео­бикнове­ното при Влади­мир Ду­даклиев е това, че той снима – снима така, сякаш англий­ската кралица ще ти прого­вори. Да, той е снимал и нея, снимал е и Лондон бридж, снимал е и всичко останало, което ние виждаме по списа­нията, рекламите и фейсбук.

 Владимир носи в себе си изкуството под формата на един фотоапарат, с който за­снема истории, защото една снимка е равна на част от се­кундата, в която се е случило нещо.

 Днес светът е толкова гло­бален, че всеки може да при­съства на парада по случай рождения ден на Елизабет II, но не всеки би я видял през обектива, тогава изживява­нето е различно.

 От Благоевград до Лондон, от лингвистиката до фото­графията – говори Влади­мир:

– Заминах за Англия, защото искам да се докосна отблизо до английската култура, език и начин на живот.

 Снимам за удоволствие, но понякога се занимавам и про­фесионално с това. Да, виж­дам се като професионален фотограф в бъдеще. Както се казва „Когато работиш това, което наистина обичаш, няма да имаш нито един работен ден в живота си!”

– Какво за теб е фотографи­рането – заснемане на образ или история на кадър?

– Всяка фото­графия съдържа определено пос­лание, емоция и история. Когато снимам или раз­глеждам фото­графии се опит­вам да гледам отвъд нещата. Фотографира­нето ни дава възможност да бъдем сви­детели на съ­бития, да запа­зим миналото и да създадем бъдещето. То ни държи буд­ни, отваря ни очите за света около нас. Веднага се сещам за едно изображението, което предизвика огромен социален интерес не отдавна и е чудесен пример. Става въ­прос за снимка на едно мор­ско конче, което плува с изхвърле­на клечка за уши във водите на Индонезия. Фотографията е на

 Джъстин Хофман от 2017 го­дина и отразява проблема със замърсяването на моретата и океаните.

– Имаш ли афинитет към определени ка­дри?

– Да, голяма страст са ми архитектурните снимки и порт­ретите. Харесва ми да снимам по залез слънце, в така нарече­ния златен час, когато снимки­те са с по-топли цветове или ко­гато случайно преминаващи хора се включат в пейзажа. Портретната фотография ми е изключително интересна, за­щото ми дава възможност да се запознавам с нови хора и да усетя техния характер и емо­ция.

– Ти си един млад мъж, кой­то бе един от зрителите на па­рада по случай рождения ден на кралицата. Не само, че видя събитието на живо, но и през обектива. Каква е тръпката да видиш Бабата?

– Беше интересно да при­съствам на военния парад по случай 92-рия рожден ден на кралица Елизабет II. Удовлет­ворен , че успях да заснема Кейт Мидълтън и току-що за­върналите се от меден месец младоженци – Хари и Меган. Когато живееш в Лондон, въз­можността да посетиш подоб­ни събития е огромна. Бих ка­зал, че да живееш в столицата и да не видиш Бабата, е все едно да отидеш до Рим и да не видиш Папата. Като един люби­тел фотограф искам да отразя­вам всичко случващо се около мен и да го представя през мо­ята гледна точно.

– Каква е твоята история на снимането – от къде започна, имаш ли участия в конкурси?

– Всичко започна, когато получих първия си телефон с камера. Започнах да снимам всичко, което ми хващаше око. Тогава разбрах, че най- сетне съм открил призва­нието си. Това ме насърчи да чета по фото­графия и ня­колко години по-късно си купих първата ми огледал­но-рефлексна камера – Никон Д3000. Беше точно след като завърших средното си образование и вече 8 години още снимам с нея.

Бях доброволец фотограф на българската селекция за Евро­визия от 2011 до 2013, а през 2016 бях акредитиран като фо­тограф на EBU на Детската Ев­ровизия в София.

Явих се за първи път на из­ложба през 2010 г., органи­зирана от доц. д-р Шопова в Югозападния университет в Благоевград. Там участвах с една от първите ми фотографии и завърших втори с пейзажна снимка “Седемте рилски езера – гледка на връх Харамията”.

През 2016 заминах на сту­дентски обмен по Еразъм+ в Карлов университет, Прага и един от предметите ми там беше фотография. В края на се­местъра бях награден с първа награда в категория “Алтерна­тивна европа” на конкурс ор­ганизиран от програма за чуж­дестранни студенти (ECES) към философския факултет с твор­бата “Love In Blossom”. Опитах се да пресъздам деня на любо­вта в Чехия; Всяка година на 1-и май чехите целуват своята “по­ловинка” под цъфнало дръвче. С двойката учехме в един уни­верситет и станахме приятели. Вече 5 години са заедно и всяка година не пропускат да отпраз­нуват любовта си в парка Пе­трин до пражкия замък.

– Кои са най-запомнящите се фотографии?

– Мисля, че най-запомнящи­те се фотографии трябва да предизвикват определена емо­ция в наблюдателя.

– Казваш, че снимаш из Лон­дон, а какво има там?

– Снимам предимно градски­те пейзажи и сгради. Най-мно­го обичам да се разхождам по-скритите и малки улици в централната част и да улавям хората в тяхното ежедне­вие. Лон­дон е една голяма смесица от архи­тектурни стилове. Интере­сен е кон­траста между новото и старото – от сградите в стил Тюдор до модерните стъклени небостъргачи.

– Можеш ли да сравниш Лон­дон и Благоевград по нещо… по снимки, може би?

– Това са два различни града с различна архитектура, уни­кални са сами по себе си. Бла­гоевград е много спокоен град сравнение с Лондон. Но както в Благоевград, така и в Лондон може да срещнеш различни хора, места и обекти за засне­мане.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „