Български съдия от Гоце Делчев ръководи срещи от международен турнир в Испания
-
- юли 23, 2018
Български съдия ръководи срещи от международен турнир в Испания.
Мурад Адем, който е само на деветнадесет години, е сочен за един от талантливите и перспективни футболни съдии. В началото на месец юли, роденият в Гоце Делчев тийнейджър ръководи футболни срещи на международен турнир за юноши – Доности Къп, който се проведе в Сан Себастиян, Испания. По този повод се свързахме с него и си поговорихме за едноседмичния му престой зад граница и как протича ежедневието на един млад футболен съдия.
– Мурад, разкажи ни повече за себе си, за твоя живот, с какво се занимаваш извън футболното съдийство?
– Роден съм в село Дъбница, Гоцеделчевско и тук премина моето детство. Когато бях на 14 години бях приет в ЧПГ“Дружба“, една от елитните гимназии в столицата и се наложи да се преместя в София, където живях на пансион отделно от семейството си. Като по – малък играх футбол, но получих контузия на коляното, която лекувах дълго и после беше много трудно да се завърна и да заиграя, а учех в сериозно училище и трябваше да се концентрирам върху своето образование. Така взех решението да спра с футбола, което изживях много трудно. Когато бях на 16 години научих, че се организира курс за футболни съдии, извадих курса и вече повече от две години съм съдия и отново изпитвам удоволствието да бъда част от любимата игра.
– В началото на този месец ръководи срещи от международен турнир в Испания, разкажи повече за това как те поканиха и въобще как се свързаха с теб?
– Доности Къп е международен футболен турнир, който се провежда ежегодно в Сан Себастиян, Испания. Той е част от организацията Торнаментс Аброуд, която селектира и обучава млади съдии от целия свят. Случайно се свързах с тази организация и след редица онлайн изпити изгледаха запис от мой мач. След няколко месеца бях поканен на турнира в Сан Себастиян, където имах възможността да работа с много висококвалифицирани специалисти и за една седмица прекарах наистина много приятни мигове с колеги от почти цяла Европа.
– Как протече турнира за теб, на какво ниво бе твоето представяне?
– Аз не обичам да давам оценки за себе си, а и има кой да го прави. Тепърва ще ми бъде изпратена рецензия за представянето ми. Мисля, че съм се представил прилично. Гласуваха ми доверие и ръководих полуфинал, като се има предвид, че финала трябваше да го ръководи испанец, така че предполагам хората са останали впечатлени от представянето ми.
– Какви са ти по-нататъчните амбиции във футболното съдийство?
– Все още съм на 19 и тепърва прохождам в съдийството, искам да се развивам и да стигна колкото се може по – далеч. Човек не трябва да спира да мечтае, но в спорта нищо не трябва да бъде
на всяка цена. Искам да се развивам и да напредвам постепенно, за да може да имам нужните качества за съответното ниво и да се представям на нужното ниво, където и да съм. Предпочитам да вървя бавно и умерено.
– Извън футбола, какви цели си поставяш в живота и трудно ли е да съчетаваш и двете неща?
– В България футболното съдийство не е професия и не мога да разчитам само на това. Всички мои колеги си имат професии и аз също няма как да бъда изключение. Като всеки човек и аз бих искал да имам на първо място стабилно семейство и успешна кариера извън съдийството, която да ми осигури спокоен живот. Иначе не мисля, че е трудно тези неща да се съчетаят, когато човек има мотивация да го постигне няма какво да му попречи.
– Кои са хората, които те насърчават и най-често те съветват?
– Тази година имах възможността да работя с двама много добри ментори, които допринесоха изключително много за моето развитие. Когато отида на мач с по – опитни колеги, те също ми дават много ценни съвети, опитвам се да си взема от всеки по нещо полезно.
– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Не бих казал, че ми остава много свободно време, но аз съм много общителен човек и обичам да излизам с приятели. Когато съм сам предпочитам да прочета някоя книга или да изгледам някой документален филм.
– Суеверен ли си и имаш ли някаква традиция, която спазваш преди мач?
– Аз съм човек със силна вяра, но суеверието е нещо несериозно за мен. Вярвам, че когато човек прави нещата както трябва, рано или късно Господ му дава заслуженото. Вярвам само в Господ и знам, че той винаги е с мен, каквото и да правя. Това ме кара да се чувствам спокоен и да знам, че нещата ще се случат по най – добрия начин за мен.
– На кой футболен съдия подражаваш?
– Не подражавам на никой, защото е хубаво човек да бъде себе си, но се старая да взимам положителни примери от успели личности. Като поведение на терена и извън него, като стил на ръководене, много ми харесва Джунейт Чакър, постоянно гледам негови мачове и се старая да извлека нещо.
– Кои са хората , които ти оказаха най-голяма подкрепа в развитието ти през годините? На кого би искал да благодариш най-много?
– Хората, които неотлъчно са били до мен са моето семейство, близки и приятели на които дължа най – големи благодарности. Двамата ментори, с които работя имат огромен принос за моето развитие и искам искрено да им благодаря за всичко, което правят за мен. Не на последно място, искам да благодаря и на един човек, с когото общувам в последните месеци и е много ценен за мен и също има принос за моето успешно представяне. Пожелавам на всички тези хора да бъдат живи и здрави, те са хората на които дължа всичко, което съм постигнал.
– Благодаря за отделеното време, желаем ти нови успехи в личен и професионален план.
– И аз Ви благодаря за интереса, който проявихте към мен и моята дейност. Ще се радвам и занапред да има такива приятни теми, които да обсъждаме помежду си.
Веселин Стаменов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
