Анита Дюлгерова в „Зодия Професионалист“
-
- май 23, 2014
Анита Дюлгерова – директор и хореограф на балет „Дъга“ при младежки дом Благоевград и читалище „Зора “- Дупница:
„Всичко, което ме прави богата, ми го е дал танцът”.
Г-жо Дюлгерова, кой събуди интереса ви към танците?
– През далечната 1986 година г-жа Юлия Стоянова – примата на класическият балет, родом от София пристигна и откри първата школа за съвременни танци в Благоевград. Тя пося семенцето в душата ми, което порасна през годините, за да съм това, което съм сега. Живея и работя в Лондон. Щастлива съм. Открих себе си. Занимавам се с балет и се срещам с интересни личности. Тук е различно. Животът е различен. Мечтите се сбъдват.
Вие сте създател на балет “Дъга” – една от най – големите школи за модерен балет в югозападна България. Разбрахме, че сте открили и школа в централен Лондон. Какво дават танците и има ли възрастови ограничения?
– Танците са едно приятно средство да си осигурим добро здраве. В цяла Европа хората все повече посещават клубове по танци. Министерството на културата на Великобритания апелират своите граждани да посещават уроци по танци. Възрастови ограничения – няма.Всички танци носят своя енергия, развива характера и подобрява равновесието. Танците са моята страст и се опитвам да предавам тази моя страст на всички, които посещават моите уроци.
Защо само момичета посещават школата?
– /Смее се…/ Между 13-15 години момчетата имат други разбирания. Имат други амбиции и желания и им е много трудно да се преборят със себе си, да бъдат част от колектив. Най-напред трябва да имаш желание да танцуваш, после всичко идва от само себе си.
В балет “Дъга” какви танци се изучават, какво представляват те?
– Аз, като главен художествен ръководител на балет “Дъга” от 25 години съм се посветила на танца и продължавам да уча и разучавам нови стилове. Тенденцията е такава, че си длъжен да знаеш всичко – от класическите арабески, джазови комбинации, фънк, хип-хоп, етно, ориент… до латино и шоу денс. В балет “Дъга” идеята за танца е много силна. За това човек, може да отиде в школата и да започне да се занимава и в един момент да разбере, че танцът е неговият живот. От тук нататък следва много работа, а това включва пълно себеотдаване и абсолютно изключване от всякакъв вид личен живот, ако искаш да танцуваш добре.
Как решавате кой да е отпред солист и кои да са кордебалет?
Танцьорите, които посещават от по-дълго време балета имат ли предимство?
– Категорично – не! Всеки носи своя заряд, лични качества и характер. Тези от тях, които носят енергия, динамика и имат качества на солист са водещи. Те предават заряда на останалите. Много е важно да знаят, че това е колективна игра и трябва да се работи в екип. Един танц отнема доста време. Външният вид е много важен за нашата работа. Тя е свързана с възприятието. Не може да се позволи по никакъв начин да изглеждаме зле, професионализма и отговорността не са за пренебрегване.
Нека да поговорим за стимулите?
Един стимул за мен и децата е участието ни в шоу програми, концерти, клипове, конкурси, фестивали и всякакъв вид изяви пред публика… Усещането е различно. Наградите, които получаваме са получени благодарение на труда ни в залата – изключителни сложни комбинации и техника, изпълнявани от децата на високо ниво. Резултатите са налице: 3-то място на Балканският конкурс за Хип-Хоп в Серес – Гърция, проведен на 01.12.2013 г.,откъдето и последва и покана за Международният конкурс в Москва през август 2014 година.
Кога и къде се провеждат репетициите на балета?
– Репетициите се провеждат всеки понеделник и сряда от 18:30 ч. до 20.30 ч. В Младежки дом-Благоевград, събота и неделя от 10 ч. до 12 ч. читалище „Зора “- Дупница, Лондон – South Woodford Library от 17:30 ч. до 20:30 ч.
Как успяхте да съхраните естествеността и човечността си? Знаем, че когато някой притежава някакви дарове, понякога те са гибелни за тези натури?
– Такава съм родена. Не мога да се изменя вътрешно, още повече, че за мен е нормално е да бъдеш естествен, човек и да бъде себе си. Годините наистина променят характера, но според мен дълбоката същност остава. Не харесвам лъжата и лицемерието в живота. Нека да бъдем честни и праведиви. Тук това липсва и затова не съм се и колебала в решението си да замина и променя живота си в Лондон. Това, което постигнах в България бе с много мъка, задушавах се. Хората са принудени постоянно да се приспособяват към лъжата и да се държат към някой /Смее се/. Психиката ми не се пригажда към този модел, пък и всичко ми се изписва на лицето. Животът ми в Лондон е прекрасен, вълнуващ и имам океан от възможности.
Какво Ви е дал танцът?
Всичко, което ме прави богата, ми го е дал танцът. Чувствам се щастлива, защото осъществих една своя мечта.
Какво ще пожелаете на читателите на „Топ Преса” ?
– Пожелавам им да се занимават с това, което най – много обичат. Да постигат успехи, да бъдат себе си.
Be the first to leave a review.
