Бургаски актьор на гоцеделчевска сцена

 Наред с актьорите от со­фийските театри, гоцедел­чевци посрещнаха и ембле­мата на бургаския театър – Валери Еличов. Заедно с младата си колежка Ива Трифонова, той изне­се спектакъл по стихове и песни от новата си сти­хосбирка, четвърта поред, „Сърце на ситни кръпки“. Спектакълът беше озагла­вен „Час по любов с Валери Еличов“.

 Най-известният актьор от театър „Адриана Буде­вска“ – Бургас, има около сто театрални роли, някол­ко в киното и телевизията. Валери Еличов е също поет и композитор. Има издаде­ни два компактдиска с 25 авторски песни. Ръководи младежка театрална трупа „Валери и приятели“.

– Господин Еличов, дуетът Ви с Ива Трифонова звучи чудесно. Откога пеете заед­но?

– Отскоро сме дует. Играх­ме заедно в една пиеса и ус­танових, че тя пее хубаво. А аз свиря на китара и компо­зирам от студент. Когато се наложи, пиша песни, пред­назначени за спектакли. Колкото до поетическото ми творчество, и неговото на­чало поставих като студент във ВИТИЗ. Първата ми сти­хосбирка се казва „Почти изповед“. Обичайната тема в моето творчество е любо­вта. Морето също присъст­ва, не може да не присъства. Живея на пристанището и го виждам всеки ден. Пиша и сатира. И все пак не искам да се правя на голям поет или музикант.

– Вие сте започнали кари­ерата си в театъра на град Добрич. Как се озовахте в Бургаския театър?

– В Добрич бях три години по разпределение. Постъпих в театъра на Бургас по по­кана на Недялко Йорданов. Това беше през 1985 година. Сега вече все едно, че съм бургазлия, нищо, че не съм от Бургас.

– А какво е за Вас Недял­ко Йорданов в областта на поезията?

– Аз високо ценя него­вото творчество. С моята младежка трупа направих спектакъл по стихосбирката му „Безлюбовие“. Той беше на премиерата и много я хареса. Аз също не мога да повярвам, че в устата на уче­ници тия стихове звучат тол­кова хубаво.

Недялко Йорданов е ре­дактор на всичките ми книги. Като се натрупа­ха стихотворения, оти­дох при него с черно­вите, да ми каже какво мисли. И той каза: „Това – да, това – не!“ Станах­ме приятели и досега той ми помага. В пред­говора на последната ми книга – „Сърце на ситни кръпки“, казва, че за мен поезията вече е съдба, че съм овладял не само поетическата форма, но и метафорич­ния изказ. Ще си позво­ля един малък цитат: „На мен ми харесва, че Валери не е искал да бъде на всяка цена мо­дерен и че се е придър­жал към строгата кла­сическа форма, която е най-трудна за писане. Тази книга е съвсем преживяна, точно зато­ва искрена и подкупва­ща. Струва си да я про­четете и съм сигурен, че ще се развълнувате.“

– Да се върнем към театъра. Коя е любима­та Ви роля?

– Любима роля?! Една ли е?! Изиграл съм тол­кова роли! Дядо Йосиф от „Районна болница“, Ромео от „Ромео и Жулиета“ и така нататък, и така ната­тък. Сега с колежката Ива Трифонова играем в детска­та пиеса на Недялко Йор­данов „Страш­ни смешки, смешни страш­ки за герои със опашки“. Поставяме също „Лес“ на Островски и „Примадони“ от Кен Лудвиг – една много ху­бава комедия, която играем по два пъти месечно в София. В тази пи­еса се включва и Сашо Кади­ев. Предстои ни гостуване в Ямбол и Казанлък. Тук няма да гастролираме, защото ни е далечко.

– Ще Ви видим ли по те­левизията?

– Сега се снимам в два се­риала – единият е към БТВ, другият – към Нова телеви­зия. В единия ще бъда гла­вен готвач, а в другия – ри­бар.

– Пожелаваме Ви успех и в това начинание!

Юлия Баймакова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „