Бургаски актьор на гоцеделчевска сцена
-
- юли 4, 2018
Наред с актьорите от софийските театри, гоцеделчевци посрещнаха и емблемата на бургаския театър – Валери Еличов. Заедно с младата си колежка Ива Трифонова, той изнесе спектакъл по стихове и песни от новата си стихосбирка, четвърта поред, „Сърце на ситни кръпки“. Спектакълът беше озаглавен „Час по любов с Валери Еличов“.
Най-известният актьор от театър „Адриана Будевска“ – Бургас, има около сто театрални роли, няколко в киното и телевизията. Валери Еличов е също поет и композитор. Има издадени два компактдиска с 25 авторски песни. Ръководи младежка театрална трупа „Валери и приятели“.
– Господин Еличов, дуетът Ви с Ива Трифонова звучи чудесно. Откога пеете заедно?
– Отскоро сме дует. Играхме заедно в една пиеса и установих, че тя пее хубаво. А аз свиря на китара и композирам от студент. Когато се наложи, пиша песни, предназначени за спектакли. Колкото до поетическото ми творчество, и неговото начало поставих като студент във ВИТИЗ. Първата ми стихосбирка се казва „Почти изповед“. Обичайната тема в моето творчество е любовта. Морето също присъства, не може да не присъства. Живея на пристанището и го виждам всеки ден. Пиша и сатира. И все пак не искам да се правя на голям поет или музикант.
– Вие сте започнали кариерата си в театъра на град Добрич. Как се озовахте в Бургаския театър?
– В Добрич бях три години по разпределение. Постъпих в театъра на Бургас по покана на Недялко Йорданов. Това беше през 1985 година. Сега вече все едно, че съм бургазлия, нищо, че не съм от Бургас.
– А какво е за Вас Недялко Йорданов в областта на поезията?
– Аз високо ценя неговото творчество. С моята младежка трупа направих спектакъл по стихосбирката му „Безлюбовие“. Той беше на премиерата и много я хареса. Аз също не мога да повярвам, че в устата на ученици тия стихове звучат толкова хубаво.
Недялко Йорданов е редактор на всичките ми книги. Като се натрупаха стихотворения, отидох при него с черновите, да ми каже какво мисли. И той каза: „Това – да, това – не!“ Станахме приятели и досега той ми помага. В предговора на последната ми книга – „Сърце на ситни кръпки“, казва, че за мен поезията вече е съдба, че съм овладял не само поетическата форма, но и метафоричния изказ. Ще си позволя един малък цитат: „На мен ми харесва, че Валери не е искал да бъде на всяка цена модерен и че се е придържал към строгата класическа форма, която е най-трудна за писане. Тази книга е съвсем преживяна, точно затова искрена и подкупваща. Струва си да я прочетете и съм сигурен, че ще се развълнувате.“
– Да се върнем към театъра. Коя е любимата Ви роля?
– Любима роля?! Една ли е?! Изиграл съм толкова роли! Дядо Йосиф от „Районна болница“, Ромео от „Ромео и Жулиета“ и така нататък, и така нататък. Сега с колежката Ива Трифонова играем в детската пиеса на Недялко Йорданов „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“. Поставяме също „Лес“ на Островски и „Примадони“ от Кен Лудвиг – една много хубава комедия, която играем по два пъти месечно в София. В тази пиеса се включва и Сашо Кадиев. Предстои ни гостуване в Ямбол и Казанлък. Тук няма да гастролираме, защото ни е далечко.
– Ще Ви видим ли по телевизията?
– Сега се снимам в два сериала – единият е към БТВ, другият – към Нова телевизия. В единия ще бъда главен готвач, а в другия – рибар.
– Пожелаваме Ви успех и в това начинание!
Юлия Баймакова
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
