Днес е Видовден

Днес в Видовден. Празнува се за предпазване от градушка, като на този ден не се работи. Според народните представи Вида е сестра на градушкарите Вартоломей и Елисей. Етимологически името на празника се извежда от това, че Вида „вижда” пакостите, които братята й са сторили.

Според народната вяра градушката е божие наказание за извършените грехове – това християнско по произход схващане лежи в основата на израза „Ще дойде Видовден”.

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота.

Религиозната същност на празника не е добре позната. Видовден е всенароден празник в Сърбия. У нас той се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!“; На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето. В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат.

В Граовско, в навечерието на празника, поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, и вярват, че тя лекува болни очи. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания – мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.

Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари – Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.

Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на трети век и началото на четвърти. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон и на Прага, както и на областта Саксония в Германия. Смята се, че именно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

E79 News

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене