Видите ли, че скарата пуши, това означава, че шеф Гоце Киримов, един от най – добрите готвачи раждали се някога в Неврокопско е тук!
-
- март 4, 2025
Защо Неврокопския край не е дал големи имена на националната кулинария а сме толкова богати на кулинарни традиции?
Романтична версия – къща в Пиринско или Родопско, камина с открит огън, огромни цепеници в нея, разни сгряващи напитки и кулинарни чудесии, от които устата ти се пълни със слюнка още докато се готвят. Дестинацията Гоцеделчевски регион се вписва от само себе си.
Чисто административно Пиринският край влиза в територията на област Благоевград. Ако наречем кухнята му благоевградска обаче, ще настане война. Защото тук са не само Благоевград, но и Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Мелник, Якоруда и Гоце Делчев. И всички те имат с какво да ни нагостят и ястия, които да нарекат свои. Шегата настрана!
Дегустацията е измислена за други географски ширини. Задръжките също. Тук в Гоцеделчевско има много за ядене и за ядене по много.
За традиционни български ястия като капама, бански старец, чомлек и катино мезе е чувал всеки, който проявява интерес към добрата храна. Дори чуждестранните туристи, които посещават зимните ни курорти, могат да потвърдят колко е вкусно.
Но, огледна и чорбажийска баница, ръчно правен царевичен кус-кус, сарми с листа от цвекло, комбарник, еко боб, саралия, печено агне, макарина, могат да се опитат само тук- региона на Гоце Делчев.
Заради колоритния местен диалект ястията от този край имат характерни имена.
Като например фудула. Въпросителен знак, удивителен знак и пак въпросителен знак?!? Отговорът на загадката – между две дебели кори от замесено с мая тесто се слага плънка и се пече. Най-безобидният вариант е със сирене и яйца, но понеже официално все още е зима, се хвърляме на нещо по-сериозно – сланина и суджук.
Ако питате бабите за мачкан, ще ви кажат, че това е ядене от бедните години. За порасналите им внуци той е емоция.
„Едно хрупкаво, баба ми го правеше за закуска, със стар хляб и сирене. Мачканче!“ Въпросното мачканче е препържен стар хляб в свинска мас или масло, поръсен с червен пипер. В „по-богатия“ вариант се слага и малко натрошено домашно сирене. Всичко се пържи на тиган докато стане хрупкаво. Може да си го гребеш с лъжичка, а може да си го хапваш и с ръце. Разкошотия!
Комбари с кажел! Нищо от името не подсказва, че става въпрос за зимна селска супа от картофи (комбари) с кисело зеле (кажел), в което често се добавя и месце. Не е нужно да е сложно, за да е вкусно, нали!
Към нея задължително трябва да сервираме осмянка. Така се нарича коремната част на прасето, в която има и месо, и тлъстина. Така се нарича и ястието, което се прави с нея. То може да е руло, варено в зелев сок; сушено руло; пълнена като джоб осмянка или печена върху зеленчуци. Рецептите са доста. За разлика от отличените и доказани готвачи.
И тук е може би времето да зададем въпросът, защо Неврокопския край не е дал големи имена на националната кулинария а сме толкова богати на кулинарни традиции?
Един от малкото, наистина отличили се е Гоце Киримов – един от най – добрите готвачи раждали се някога в Неврокопско.
Той е може би, един от последните хора, които пазят тайната на истинските кюфтета. Но не на кюфтетата, които се продават в големите супермаркети, а на онези кюфтета- сочни и истински, напомнящи ни за миналото.
Преди месец, известният Гоцеделчевски шеф-готвач, чиито талант е печелил множество отличия, зарадва очи, небца и души с изискан прочит на класически рецепти. С неповторима лекота и майсторство шеф Киримов демонстрира забележителни кулинарни умения пред погледите на зрителите, при гостуването си в предаването на Ути Бъчваров.
„Царят на кюфтетата, майсторът на всички български вкусотии- самият Гоце Киримов. Видите ли, че скарата пуши, това означава,че Гоце е тук.“ Така Ути Бъчваров представи най-добрият ни шеф-готвач в своето първо предаване за новата година. „Страшни кюфтета, искам да ти кажа, че 50 човека са ме питали, ама наистина ли така стават, ама наистина ли така да ги правя.“, продължи още той.
Майстор Киримов от своя страна, показа на всички зрители, как се прави традиционната Тешовска карвавица със своето „Черешовото топче“. Приспособлението с което, пълни собственоръчно наденички и суджук.
И добави, че „Местните продукти са вкусът на общността и грижата за бъдещето. В свят, доминиран от глобални вериги и масово производство, изборът на местни продукти е решение с огромно значение – както за нас самите, така и за общността, в която живеем. Когато избираме местни продукти, ние директно подкрепяме нашите фермери, производители и занаятчии, консумираме по-свежа и вкусна храна, грижим се за околната среда, запазваме традициите и биоразнообразието.“
Be the first to leave a review.
