Голям Царев връх в Славянка планина – около 5 часа и 30 минути
-
- юни 1, 2018
Традиционните маршрути за високата част на Славянка са от едноименната хижа през Парилския проход за Голям Царев връх и Гоцев връх, както и от хижа ‘’Извора’’през местността Ливада до Гоцев връх. Освен тях твърде привлекателен е и един маршрут с изходен пункт с. Ловча до идеално заобления, внушителен Голям Царев връх (2183 м.)
Със сутрешен автобус от гр. Гоце Делчев (петък, неделя и понеделник) пристигате в с. Ловча (26 км.) Селото е разположено в североизточното подножие на Славянка, на 700 м. надморска височина. Значително обезлюденото днес село се слави с богатото си историческо минало. То е отразено в излязлата през 2005 г. книга, озаглавена ‘’Моят живот от Алиботуш до Будапеща’’от местния краевед Атанас Икономов.
Тръгва се от селския площад (запасете се с вода за пиене) в посока към граничната бразда, докъдето водят няколко пътеки. Ще ви ги покажат местните хора – невъзможна е да се объркате, тъй като теренът дотам е равнинен, с много рядка дървестна растителност. Стига се за около 45-50 минути.
Целият маршрут е все покрай граничната бразда, тъй като пътеките вдясно са обрасли с растителност и не може да се разчита на тях.
Започва се леко изкачване на запад, след двадесетина минути пътеката се вие вече по доста стръмния планински склон. Тук на около 1000 м. надморска височина се навлиза в обсега на резерват ‘’Алиботуш’’През пролетта и лятото радват окото пъстроцветни тревисти растения – незабравки, тинтяви, перуники, съсънки, лютичета, салеп и др. Изкачвайки се, неволно се обръща поглед назад, заради привлекателната гледка на югоизток към редица високи гръцки планини.
Достига се 107 гранична пирамида, следва кратка почивка. Оттук се открива чудесна панорама към най-високата част на Славянка и към горния край на Хамбаров дол.
По малък наклон се спуска 10-15 минути, като вдясно се забелязват дървени останки от летен граничен пост. След това започва постепенно изкачване сред буйна и разнообразна тревиста растителност и ненагледна отстрани черномурова гора. Минава се през две билни тераси, достига се трета, по-обширна, но неравна, при гранична пирамида 106. Това е местността Пасково пладнище (Пасковото).
Пътуването дотук трае около 4 часа.
Започва най-трудната част от маршрута. Трябва да се преодолее един стръмен скален участък покрай граничната бразда, за да се излезе на чудесна поляна в подножието на Малък Царев връх. Ако групата е доста изморена, с възрастни хора и деца, може да се пренебрегне този скален праг. В основата му пътеката навлиза в Гръцко, заобикаля скалите и след около 20 минути излиза на поляната под Малък Царев връх, вече в наша територия.
Отдясно на стръмен склон се намира Медената скала. Получила е името си от това, че тук обитават значителен брой пчели и изработеният от тях мед при топло време тече обилно по скалата. Тя е разположена на непристъпно място и далеч от селата, поради което хората нямат достъп до нея.
След около 25-30 минути изкачване право нагоре се достига Малък Царев връх (2087 м.), наричан от някои Долния Царев връх. Прекрасна е гледката от него към всички посоки. .
Оттук през тревния терен за около 25 минути стигате Голям Царев връх.
Каква величествена, незабравима панорамна гледка се открива от него!
На север приковава вниманието гордия Пирин, зад който бледо се синее Рила. На североизток като развълнувано море се простират необятните Родопи, а на северозапад Осогово, Влахина планина и Огражден. На запад се издига веригата на крайграничната Беласица. С голямо любопитство и интерес наблюдаваме планините в северна Гърция. На изток-югоизток се извисява мраморната снага на Боздаг (Фалакро), на югоизток Черна гора и Смииница (Меникион), а на юг – Шарлия (Вронду). Те са северна преграда на плодородните Серско и Драмско полета. Общо от Голям Царев връх се вицдат около 20-22 планини в България, Гърция и Македония.
Оттък се вижда и Гоцев връх – първенецът на Славянка, който прилича на малка чучка сред равното главно било около него. По-внушителен изглежда вр. Щабран – втори по височина в планината, извисяващ се вдясно от Гоцев връх.
Препоръчваме връщането да направите по друг маршрут. По пътеката в северна посока се спускате към местностите Горен и Долен Койнар и през местността Въпата стигате за около 2 часа и 30 минути Парилския проход. Оттук за още 1 час и 10 минути през хижа ‘’Славянка’’пристигате в с. Парил и с вечерния автобус се прибирате в гр. Гоце Делчев.
Този маршрут се препоръчва и е подходящ за млади, опитни и издържливи туристи и само през топлото полугодие – от началото на май до края на октомври.
Атанас Панчелиев
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
