Голям Царев връх в Славянка планина – около 5 часа и 30 минути

Традиционните маршрути за висока­та част на Славянка са от едноименната хижа през Парилския проход за Голям Ца­рев връх и Гоцев връх, както и от хижа ‘’Из­вора’’през местността Ливада до Гоцев връх. Освен тях твърде привлека­телен е и един маршрут с из­ходен пункт с. Ловча до иде­ално заобления, внушителен Голям Царев връх (2183 м.)

Със сутрешен автобус от гр. Гоце Делчев (петък, неде­ля и понеделник) пристигате в с. Ловча (26 км.) Селото е разположено в североизточ­ното подножие на Славянка, на 700 м. надморска височи­на. Значително обезлюдено­то днес село се слави с бога­тото си историческо минало. То е отразено в излязлата през 2005 г. книга, озагла­вена ‘’Моят живот от Алибо­туш до Будапеща’’от местния краевед Атанас Икономов.

Тръгва се от селския пло­щад (запасете се с вода за пиене) в посока към гранич­ната бразда, докъдето во­дят няколко пътеки. Ще ви ги покажат местните хора – невъзможна е да се обър­кате, тъй като теренът дотам е равнинен, с много ряд­ка дървестна растителност. Стига се за около 45-50 минути.

Целият маршрут е все покрай гранич­ната бразда, тъй като пъ­теките вдясно са обрасли с растителност и не може да се разчита на тях.

Започва се леко изкач­ване на запад, след дваде­сетина минути пътеката се вие вече по доста стръмния планински склон. Тук на око­ло 1000 м. надморска висо­чина се навлиза в обсега на резерват ‘’Алиботуш’’През пролетта и лятото радват окото пъстроцветни тревис­ти растения – незабравки, тинтяви, перуники, съсънки, лютичета, салеп и др. Из­качвайки се, неволно се об­ръща поглед назад, заради привлекателната гледка на югоизток към редица висо­ки гръцки планини.

Достига се 107 гранична пирамида, следва кратка по­чивка. Оттук се открива чу­десна панорама към най-ви­соката част на Славянка и към горния край на Хамба­ров дол.

По малък наклон се спуска 10-15 минути, като вдясно се забелязват дървени останки от летен граничен пост. След това започва постепенно из­качване сред буйна и разно­образна тревиста растител­ност и ненагледна отстрани черномурова гора. Минава се през две билни тераси, достига се трета, по-обширна, но неравна, при гра­нична пирамида 106. Това е мест­ността Пасково пладнище (Пас­ковото).

Пътуването до­тук трае около 4 часа.

Започва най-трудната част от маршру­та. Трябва да се преодолее един стръмен скален участък покрай граничната браз­да, за да се из­лезе на чудесна поляна в подно­жието на Малък Царев връх. Ако групата е доста изморена, с възраст­ни хора и деца, може да се пренебрегне този скален праг. В основата му пъ­теката навлиза в Гръцко, заоби­каля скалите и след около 20 минути излиза на поляната под Малък Царев връх, вече в наша територия.

Отдясно на стръмен склон се намира Ме­дената скала. Получила е име­то си от това, че тук обитават значителен брой пчели и израбо­теният от тях мед при топло време тече обилно по скалата. Тя е разположена на непристъп­но място и далеч от селата, поради което хората нямат достъп до нея.

След около 25-30 минути изкачване право нагоре се достига Малък Царев връх (2087 м.), наричан от някои Долния Царев връх. Пре­красна е гледката от него към всички посоки. .

Оттук през тревния терен за около 25 минути стигате Голям Царев връх.

Каква величествена, неза­бравима панорамна гледка се открива от него!

На север приковава вни­манието гордия Пирин, зад който бледо се синее Рила. На североизток като раз­вълнувано море се прости­рат необятните Родопи, а на северозапад Осогово, Вла­хина планина и Огражден. На запад се издига веригата на крайграничната Беласи­ца. С голямо любопитство и интерес наблюдаваме пла­нините в северна Гърция. На изток-югоизток се изви­сява мраморната снага на Боздаг (Фалакро), на югоиз­ток Черна гора и Смииница (Меникион), а на юг – Шар­лия (Вронду). Те са северна преграда на плодородните Серско и Драмско полета. Общо от Голям Царев връх се вицдат около 20-22 пла­нини в България, Гърция и Македония.

Оттък се вижда и Гоцев връх – първенецът на Сла­вянка, който прилича на малка чучка сред равно­то главно било около него. По-внушителен изглежда вр. Щабран – втори по височи­на в планината, извисяващ се вдясно от Гоцев връх.

Препоръчваме връщането да направите по друг марш­рут. По пътеката в север­на посока се спускате към местностите Горен и Долен Койнар и през местността Въпата стигате за около 2 часа и 30 минути Парилския проход. Оттук за още 1 час и 10 минути през хижа ‘’Сла­вянка’’пристигате в с. Парил и с вечерния автобус се при­бирате в гр. Гоце Делчев.

Този маршрут се препо­ръчва и е подходящ за мла­ди, опитни и издържливи туристи и само през топлото полугодие – от началото на май до края на октомври.

Атанас Панчелиев

Вестник “ ТОП ПРЕСА „